Решение № 12326 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6132/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. К., против решение 770/13 март 2024 г., постановено по адм. д. 861/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Изложени са съображения за наличие на основание по чл. 139, ал. 1 АПК, поради което се иска от съда решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Твърди се, че не е могъл да се яви лично на проведените на 15 януари 2024 г. и на 19 февруари 2024г. съдебни заседания по причина, която не могъл да отстрани - внезапно заболяване и за която е представил медицински документи. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Г. К., младши инспектор-старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в 02 група Охрана на държавната граница от ГПУ Петрич при Регионална дирекция Гранична полиция гр. Смолян към Главна дирекция Гранична полиция МВР, против заповед рег. 3282з-3420/ 14 август 2023 г. на ВПД директор на Главна дирекция Гранична полиция в Министерство на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 3, вр. чл. 197, ал. 1, т. 6, вр. чл. 194, ал. 2, т. 1, вр. чл. 203, ал. 1, т. 1, пр. 1 и чл. 226, т. 8 ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е отхвърлил жалбата на К. като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Мотивираният извод на съда е за законосъобразност на заповед рег. 3282з-3420/ 14 август 2023 г. на ВПД директор на Главна дирекция Гранична полиция в Министерство на вътрешните работи. Наличието на осъждане за умишлено престъпление от общ характер е определено от чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР вр. чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, като тежко нарушение на служебната дисциплина и безусловно е основание за дисциплинарно уволнение и прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител, защото уронва доверието в институцията, която той представлява. Наличието на осъждане за умишлено престъпление от общ характер е посочено в чл.203 ал.1 т.1 от ЗМВР като тежко нарушение на служебната дисциплина и основание за дисциплинарно уволнение. Първоинстанционният съд не е установил нарушения в дисциплинарната процедура, квалифицирането на деянието и наложеното наказание. Липсват фактически и правни основания за промяна извода на първоинстанционния съд, като този съд намира обжалваното решение за правилно и обосновано, постановено при спазване на приложимия материален закон и съдопроизводствените правила. Единственото касационно основание, което касаторът сочи, е за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 139, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 139, ал. 1 АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. От доказателствата по делото е видно, че по делото са били проведени три съдебни заседания. На първото проведено заседание на 11 декември 2023 г. делото е било отложено за 15 януари 2024 г., тъй като съдът е счел, че на датата на която е била връчена призовката на К. за съдебното заседание, същият се е намирал в ареста в гр. Благоевград и това би довело до накърняване на процесуалните му права, с оглед организиране на защитата му. На следващото съдебно заседание, насрочена за 15 януари 2024 г., във връзка с постъпила молба от оспорващия К., делото отново е било отложено поради факта, че оспорващият е уведомил съда, че с оглед на влошеното му здравословно състояние, за което представя документ, не е имал обективната възможност да организира защитата си. Жалбоподателят е бил изрично предупреден от съда, че последващи молби за отлагане с оглед и на разпоредбата на чл.139 ал.2 АПК няма да бъдат уважени, както и е бил редовно уведомен за датата на следващото съдебно заседание 19 февруари 2024 г. Следователно отсъствието му от проведеното на 19 февруари 2024 г. съдебно заседание по делото не представлява препятствие за даване ход на делото и съответно не е основание за отлагане на делото. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят не е ангажирал процесуален представител, който да го представлява в съдебното производство. Видно е също така, че преди провеждане на второто по ред съдебно заседание е информирал съда за невъзможността да се яви поради заболяване и поискал от съда повторно отлагане на делото. Безспорно е, че визираното в чл. 139, ал. 1 АПК препятствие, което страната не може да отстрани, за да се яви в съдебно заседание е възможно да бъде внезапно заболяване на страната или на нейния пълномощник. За да се приеме обаче, че твърдяното внезапно заболяване действително е препятствие, което страната не може да отстрани, фактът на заболяването трябва да бъде надлежно доказан. Доказването на заболяването става с допустимите доказателствени средства. В настоящия случай правилно съдът е приел за недоказан факта на заболяването на жалбоподателя, с оглед на съдържанието на представения болничен лист, неустановяващо невъзможността на лицето да се яви пред съда, т.е. наличието на непреодолимо препятствие. Видно от представения болничен лист, определения на жалбоподателя режим на лечение е домашно-амбулаторен - режим по чл. 15, ал, 1, т. 3, б. "в от Наредба за медицинската експертиза. Този режим не изключва явяване пред органи на съдебната власт, когато това е необходимо. Отделно от това К. е имал достатъчно дълъг период от време, в който е могъл да организира защитата си. Поради това следва да се приеме, че правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, а доводът в обратен смисъл е неоснователен, поради което законосъобразно е даден ход на делото. В подкрепа на този извод е и фактът, че неявяването на жалбоподателя не е довело до неизясняване на спора от фактическа страна и до невъзможност за събиране на относими доказателства. С оглед на горното доводът на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски за тази инстанция е основателно. На основание чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ касационният жалбоподател следва да плати направените разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав