Решение № 16007 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10286/2020 г.

Решение № 16007 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10286/2020 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" Враца при "ИААА" МТИТС срещу решение № 974/20.07.2020 г. постановено по адм. дело № 109/2020 г. на Административен съд - Варна, с което съдът е отменил Заповед № РД-14-3500/28.11.2019 г. на административния орган за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) – временно спиране от движение, чрез отнемане на свидетелството за регистрация на товарен автомобил марка "Рено" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на [фирма], за срок от 6 месеца. В касационната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател по делото е безспорно установено, че превозвачът е извършил нарушение на чл. 7а, ал. 1 от ЗАвПр., и не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта. Сочи се, че по технически причина вместо нормата на чл. 106а е посочена тази на чл. 106 от ЗАвПр. Счита, че неправилно съдът е приел, че следва в заповедта да се посочи собствеността върху моторното превозно средство, тъй като през същия период е налице процес на трансформация, а пълномощника на адресата на заповедта се явява едновременно пълномощник на [фирма] и на [фирма]. Сочи се, че с мярката се спира от движение конкретното МПС, а не се налага наказания на собственика му. Претендира се отмяната на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Ответникът – [фирма] Долни Чифлик, чрез процесуален представител, в писмен отговор, оспорва жалбата. Навеждат се доводи за законосъобразност на съдебния акт и се моли съда да отхвърли касационната жалба. Претендират се разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № РД-14-3500/28.11.2019 г. на началника на ОО "АА" - Враца за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗАвПр – временно спиране от движение, чрез отнемане на свидетелството за регистрация на товарен автомобил марка "Рено" д рег. [рег. номер на МПС], собственост на [фирма], за срок от 6 месеца. За да издаде процесната заповед административният орган е установил, че на 28.11.2019 г., при извършване на проверка било констатирано, че Р. Адем, като водач на товарен автомобил, марка "Рено" категория N3, с рег. [рег. номер на МПС], собственост на [фирма] е извършил международен превоз на товар от Р. България до Р. Полша, без да притежава заверено копие на лиценз на Общността за превоз на товари – нарушение на чл. 7а, ал. 1 от ЗАвПр. За да постанови своя акт, съдът е приел, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган, но не е спазена формата за издаване на акта – установените факти не са подведени под правилната правна норма и са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта. Съдът е посочил, че издателят на акта е приел, че е извършено нарушение на чл. 7а, ал. 1 от ЗАвПр, като в издадената заповед, в нейната разпоредителна част липсва адресат. Като фактически основания органа е посочил извършването на превоз на товари, без наличие на притежавано заверено копие на лиценз на Общността за превоз на товари, а като правно основание е посочил нормата на чл. 106, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от с. з., която обаче касае налагане на ПАМ за друго извършено нарушение. Посочено е, че е налице противоречие между фактическото установяване и правната норма, което е винаги основание за отмяна на издаден акт. Посочено е, че когато фактите не съответстват на фактическия състав на сочената от органа правна норма, актът е издаден в противоречие с материалния закон. На трето място съдът е установил, че в наложената мярка е налице и разминаване между посочения за собственик на моторното превозно средство т. е. органа не е изяснил собствеността върху спрения от движение автомобил. Предвид горното оспорената заповед е била отменена и на издателят на акта са възложени разноските по делото. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Правно основание за издаване на оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт е нормата на чл. 7а, ал. 1 от ЗАвПр. /в редакцията си обн. В ДВ бр. 9/2017 г./, съгласно която лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, освен в случаите, когато превозите се извършват с лиценз на Общността. Безспорно се установява, че при извършване на процесния превоз, се е извършвал без наличието на заверено копие от лиценз на Общността. Следователно материалноправните предпоставки за извършване на нарушението са извършване на превоз на товари на територията на Р. България, като превоза се извършва или при наличие на издадено удостоверение за обществен превоз или при наличие на издаден лиценз на Общността. Наложената принудителна административна мярка, изразяваща се в временно спиране от движение, чрез отнемането на свидетелството за регистрация, имаща отношение към установеното нарушение, е тази визирана от законодателят в нормата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, бук. "а" и ал. 2, т. 1 от ЗАвПр - временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността, като мярката се прилага, чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство. Изрично е посочено, че това се извършва в случаите по ал. 1, т. 1 и 3, букви "б" и "в". Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването си. Фактическите основания за издаването на административния акт са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право и са необходим отграничителен белег на това право. Правните основания от своя страна са тези, които сочат целта на акта т. е целта на упражнената власт. В конкретния случай, както правилно е посочил и АС – Варна в акта е налице противоречие между фактическите установявания на издателя на ПАМ и подвеждането им под съответната правна норма. Константна е практиката на ВАС, че фактическите основания визирани в индивидуалния административен акт трябва да са подведени под съответната правилна правна норма, като несъответствието между тях е винаги основание за отмяна на оспорения акт. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че в конкретния случай е установено от фактическа страна нарушение на разпоредбата на чл. 7а, ал. 1 от ЗАвПр. и е следвало ПАМ да се издаде на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗАвПр., а не както органа е подвел фактите под нормата на чл. 106, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от с. з., касаеща издаване на ПАМ но за друг вид нарушения. Този порок винаги води до отмяна на издадения акт, тъй като противоречи на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК Правилни са изводите на съда, че при издаване на акта, органа е нарушил и нормата на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК – не е посочен адресат на заповедта. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, всеки индивидуален административен акт трябва да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът на изпълнението. Разпоредителната част обективира волята на административния орган. Тя е проява на неговата власт едностранно да предизвика правни последици и е цел на проведеното административно производство. Тъй като именно разпоредителната част създава права или задължения или отнема права тя трябва да бъде пределно ясна, точна и да не поражда каквито и да било съмнения относно отнетите права или създадените задължения. За да бъде разпоредителната част законосъобразна тя трябва да съответства на предмета на административното производство, като за страните в производството този предмет трябва да е ясно и точно установен. Като не е посочил адресат на акта, административния орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като липсва посочен субект на заповедта, който следва да я изпълни като се съобрази с нейния задължителен характер. Непосочването на адресат на ПАМ е незаконосъобразно, тъй като не се установява субекта който трябва да я изпълни, а целта на ПАМ е именно лицето, за което е установено извършване на определено нарушение да преустанови това свое действие и за напред да се въздържа от извършването на подобен вид незаконосъобразни действия. Правилни са изводите на съда, че с оглед установеното от фактическа страна, в обстоятелствената част на оспорения акт, относно собствеността върху моторното превозно средство, е налице и противоречие в диспозитива на акта, касаещ отново собствеността върху автомобила т. е. административния орган не е изяснил по несъмнен начин собствеността върху МПС-то, което ще бъде спряно от движение, което има отношение към изпълнението на ПАМ. Предвид изложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 1 200 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие /л. 11/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,