Решение № 16312 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10449/2011 г.

Решение № 16312 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10449/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Държавната агенцията за бежанците при МС (ДАБ), чрез юрк. Миткова, против решение № 3393 от 08.07.2011 г. по адм. дело № 4698/2011 г. на Административен съд София - град в частта, в която е отменено решението му № 214/11.05.2011 г. относно постановеното отхвърляне на молбата на Бурхан Ахмед Ибрахим, за предоставяне на хуманитарен статут и делото в тази част му е върнато за ново произнасяне при спазване на указанията по приложението на закона. Ответникът Бурхан Ахмед Ибрахим, гражданин на Ирак, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците, е отменил по жалба на Бурхан Ахмед Ибрахим решение № 214/11.05.2011 г. на председателя на ДАБ при МС в частта, с която е отхвърлена молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут, и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на Бурхан Ахмед Ибрахим за предоставяне на хуманитарен статут при спазване на указанията на съда по приложението на материалния закон. Съдът е приел, че всеки жител на Багдад може основателно ежедневно да се страхува за живота си. Посочил е, че в тази част от страната хиляди хора са изложени на реална опасност от тежки посегателства срещу личността им, поради нестихващото насилие, съществуването на което е отразено не само в ползваните от органа справки, но и от почти ежедневните съобщения в националните медии. Цитирани са съобщения от иформационни медии. Съдът се е обосновал и с постановеното решение на Съда на ЕО от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В този смисъл първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут по отношение на иракския гражданин Бурхан Ахмед Ибрахим, поради което обжалваното административно решение в тази част противоречи на материалния закон и на неговата цел. Решението е неправилно. По делото е установено, че Бурхан Ахмед Ибрахим, ответник в настоящото производство, е иракски гражданин, арабин по етническа принадлежност, роден на 19.06.1973 г. в гр. Багдад, по религия сунит, със средно образование, без професия, говорещ арабски, неженен, без деца. Във връзка с подадената от чужденеца молба за получаване на закрила по реда на ЗУБ с него е проведено интервю от длъжностно лице при ДАБ, в което Ибрахим е изложил, че живее в гр. Багдад, кв. Хурия. Занимавал се с предприемачество в търговията със строителни материали, но последните две години не е работил, защото няма сигурност. Споделил е, че през април 2008 г. брат му е бил убит, но извършителите на това посегателство, които според Ибрахим са от "Армията на Махди", са търсили него. След случилото се чужденецът заедно с майка си и другите си братя се преместил в сунитския квартал Адамие в Багдад. През май 2010 г. се върнали в кв. Хурия, но е убит друг от братята му. След това кандидатът заминал за Сирия, където останал около месец и половина, но не могъл да преживява в тази страна и решил да се премести в Багдад. На 25.10.2010 г. е проведено поредно интервю с иракския гражданин, в рамките на което той изложил подробен разказ за случилото се през м. април 2008 г., когато по време на шиитските празници на семейното жилище е развято черно знаме. Ибрахим се противопоставил решително на това и му е нанесен побой. Медицинска помощ не потърсил, защото счита, че министерството на здравеопазването е в ръцете на шиитите от "Армията на Махди". След това хора от цитираната организация, маскирани, дошли в дома на Ибрахим и убили брат му на входната врата. След случилото се семейството се преместило в сунитския квартал Адамие в Багдад. През май 2010 г. се върнали в разграбения си дом в кв. Хурия, но е убит друг от братята на Ибрахим от маскирани лица, които са търсили оспорващия. След това той заминал за Сирия, където останал около месец. Отпътувал легално с входна виза за Турция, от където с помощта на трафикант заедно с други чужденци преминал българската граница. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на административния съд, с което е отменен акта на председателя на ДАБ, в частта, с която е отказан хуманитарен статут по отношение на иракския гражданин Бурхан Ахмед Ибрахим, е неправилно по следните съображения: Безспорно е, че обстановката в Ирак е напрегната и динамична, ноторни са многобройните дела на лица, търсещи закрила от Ирак и съдебната практика по прилагане на чл. 9 от ЗУБ, във връзка с тълкуване и прилагане на чл. 15 от Директива 2004/38 /ЕО. Практиката на Върховния административен съд е приложима към ситуацията в Ирак към момента на постановяване на решение на СЕО по тълкуване на чл. 15, б. "в" посочената директива, за прилагане на чл. 9 от ЗУБ, както и чл. 15 от Директива 2004/38. За да продължи съдебната практика в същата посока, понастоящем от значение е определянето на ситуацията в Ирак като ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, за каквато се отнася задължителното по силата на принципа на примата, тълкуване на нормата на чл. 15 от Директива 2004/38 ЕО. Въпреки че молбата за закрила на Бурхан Ибрахим е от юни 2010 г., при постановяване на настоящото решение следва да се отчете ситуацията в държавата по произход към настоящия момент, в каквато насока са и многобройните указания по прилагане на критериите за предоставяне на закрила, установени в Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. Съобразно с това, всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. Сигурността на държавата по произход е динамично понятие и непрекъснато се променя, като доказателствата за действителното положение, от което да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. От последните данни за ситуацията в Ирак, не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война", съгласно международното право и съотносимостта му към положението в Ирак, не може да става дума за наличие на война, а по скоро за частични въоръжени конфликти. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война, военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. Очевидно в случая на Ирак се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешни безпорядъци. Понастоящем в Ирак е постигнат значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Осезаемо се засилва авторитетът и влиянието на правителството в Багдад. Укрепват иракските сили за сигурност. Нанесени са съкрушителни удари по структурите на терористичните групировки в страната. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. От гледна точка на нормите на международното право Ирак не може да се разглежда като окупирана, нито може да се приеме, че в страната продължава действието на чуждестранно нахлуване, които два факта да водят до преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в провинцията, от която идва Ибрахим, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/1983 ЕО., които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Следва да се отбележи, че от данните в преписката не се установява Бурхан Ахмед Ибрахим да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешния въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят. Не е установено изискването на закона чужденецът да е получил тежка и лична заплаха за живота и сигурността си. Не са установени интервенция по причина на въоръжения конфликт в личната сфера на лицето, което да даде основание за прилагане на нормата на чл. 9 и предоставяне на хуманитарен статут. По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение намира, че решението на Административен съд - София-град в обжалваната му част е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се отхвърли жалбата на Бурхан Ахмед Ибрахим против отказа на председателя на ДАБ при МС да предостави хуманитарен статут на иракския гражданин. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение