Решение № 9570 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6472/2011 г.

Решение № 9570 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6472/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на кмета на община Белово против решение № 141 от 21.03.2011 г., постановено по адм. д. № 825 по описа за 2010 г. на Административен съд - Пазарджик. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му поради съществено нарушение съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба Пламен Христов Топалов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по жалбата на Пламен Христов Топалов от с. Аканджиево против отказа на кмета на община Белово, обективиран в писмо № 2250/17.12.2010 г. да издаде скица, удостоверение за описание и удостоверение за данъчна оценка за снабдяване с нотариален акт за собственост за УПИ 5-194 по плана на с. Аканджиево по заявления вх. № УТ-1481 и ФД-213/13.12.2010 г., мотивиран с влязло в сила съдебно решение, с което е разрешен спор за собственост за процесния имот. С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик е отменил обжалвания отказ и е задължил кмета на община Белово да издаде исканите документи на жалбоподателя. В мотивите към решението съдът е приел, че административният орган не е следвало да отказва извършване на административната услуга, поискана от него, тъй като с нея не се решава спор за собственост, а се удостоверява факт или обстоятелство, което е от значение за провеждане на охранително производство по вписване на завещание. Административният орган е бил длъжен да издаде искания документ и не може да мотивира отказа си с евентуалното засягане на права на трети лица. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно правилото на чл. 21, ал. 3 от АПК. Волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ е индивидуален административен акт. Правилно съдът е приел, че искането за издаване на и скица и удостоверение за данъчна оценка и заверка относно липсата на права на общината върху УПИ 5-194 по плана на с. Аканджиево следва да се счита за искане за извършване на административна услуга съобразно § 1 от ДР на Закона за администрацията. Волеизявлението за издаване на удостоверителен документ, представляващо индивидуален административен акт, е подчинено на изискването за допустимост и основателност, а заявителят следва да обоснове пред административния орган правния си интерес - чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК, който произтича от непосредственото засягане на правната му сфера. Видно от конкретния правен спор, заявителят на исканата административна услуга не установява конкретно нарушение на правната си сфера, което да следва от постановения отказ на кмета на община Белово да издаде скица на процесния имот, данъчна оценка за същия и удостоверяване за правата на общината. Желанието за участие в охранително производство пред нотариус, заявено пред кмета на общината във връзка с вписване на саморъчно завещание, не е достатъчно да обоснове правния интерес от снабдяване с исканите документи, след като пред административния орган се представят доказателства за решен по съдебен ред спор за собствеността за процесния имот, а в мотивите към решението въпросът за правопораждащото действие на завещанието е обсъден и решен. Неправилно първоинстанционният административен съд е счел, че отказът би попречил на жалбоподателя да извърши вписване на завещанието, от което последният твърди, че черпи права върху имота. Въпросът за транслативното действие на това завещание е решен от гражданския съд с влязъл в сила съдебен акт. Административният орган е обвързан от влязлото в сила съдебно решение на въззивната инстанция № 26 от 3.06.2009 г., което се ползва със задължителна сила по отношение на всички правни субекти, вкл. и всички административни органи. С него са отречени правата на жалбоподателя върху имота, във връзка с истинността (валидността) на завещанието, за който се иска издаване на документи. С оглед на това жалбоподателят не установява правен интерес от издаване на исканите документи и законосъобразно кметът на община Белово е постановил обжалвания отказа. Като е приел, че кметът на община Белово задължен да извърши исканата услуга, административният съд е постановил неправилно решение. В хипотезата на извършване на административна услуга, административният орган действа при условия на обвързана администрация, т. е. при наличие на предпоставките в закона е длъжен да издаде искания административен акт. Доказването от страна на заявителя, че е страна в материалното административно правоотношение пред административния орган, т. е. че отговаря на всички изисквания на закона и по отношение на него следва да се издаде искания административен акт, в случая не е проведено. Жалбоподателят не е установил, че е страна в правоотношение във връзка с имота, за който се иска издаване на документи, поради което отказът на кмета на община Белово е законосъобразен. Обратното би довело до издаване на документи и вписване на завещание, като по този начин от него да се черпят права, отречени със съдебното решение на гражданския съд. Предвид изложеното решението на Административен съд - Пазарджик следва да се отмени, а вместо него следва да се постанови друго, с което жалбата на Пламен Христов Топалов против отказа на кмета на община Белово, обективиран в писмо № 2250/17.12.2010 г. да издаде скица, удостоверение за описание и удостоверение за данъчна оценка за снабдяване с нотариален акт за собственост за УПИ 5-194 по плана на с. Аканджиево по заявления вх. УТ-1481/13.12.2010 г. следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховният административен съд,