Решение № 7421 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10364/2016 г.

Решение № 7421 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10364/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Н. Р. срещу решение № 1639 от 20.07.2016 г. по адм. дело № 1081/2016 г. по описа на Административен съд - В. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът не е обсъдил, че не се иска първоначално издаване на разрешително за съхранение и носене на късоцевно оръжие, а удължаване на срока на съществуващо такова. Жалбоподателят твърди, че през целия си живот като дългогодишен служител в системата на МВР, а към настоящия момент пенсионер, носи, борави и служи с лично оръжие. Развива съображения, че нито пред административния орган, нито пред първоинстанционния съд са му дадени указания да обоснове причината за носене на късоцевно оръжие, а именно за "самоотбрана". Жалбоподателят излага доводи, че прекарва по голяма част от времето си в собствен имот находящ си в с. А., обл. В., където имало зачестили набези на грабители и побойници, което и обосновава необходимост от лична самоотбрана и защита. Относно влошеното си здраве, представя копие на експертно решение на ТЕЛК № 2335/04.09.2014 г. Също така с касационната жалба представя и копия на нотариален акт за два недвижими имота. Това предполага наличието на "основателна причина" по смисъла на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), за да му бъде издадено разрешение. Административният съд е направил погрешни изводи относно обстоятелствата, което е довело до постановяване на неправилно и необосновано решение. Иска отмяна на съдебния акт. Ответникът - началникът на трето РУ на ОД на МВР -В., редовно призован, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, спрямо която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил като неоснователна жалбата на В. Н. Р. против отказ с рег. № 439000-5998 от 22.03.2016 г. на началника на трето РУ на ОД МВР - В. с правно основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ за издаване на разрешение за съхранение и носене на късо нарезно оръжие за самоохрана. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, в предписаната от закона форма, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в чл. 59 от АПК, в това число и фактически и правни основания, а при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, подлежаща на разрешителен режим, като в тежест на заявителя е да обоснове искането си. Изтичането на срока по чл. 84 от ЗОБВВПИ само по себе си не обуславя задължение за административния орган да поднови разрешителното. Радев е следвало да докаже по несъмнен начин целта на съхранението и носенето на оръжието или че е налице поне потенциално съществуваща опасност от засягане на неговата или на членовете на семейството му физическа неприкосновеност. Административният орган не е имал задължение съгласно чл. 83, ал. 2 във вр. чл. 87, ал. 3 от ЗОБВВПИ да даде на заявителя указания за обосноваване на конкретна заплаха. Указания съгласно чл. 83, ал. 3 от ЗОБВВПИ, органът е имал задължение да даде относно редовността и пълнотата на представените документи. Приел е, че ангажираните от Радев доказателства не обосновават наличие на основателни причини за разрешаване носенето на оръжие с исканата от закона цел - самоотбрана. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Административното производство е започнало със заявление на жалбоподателя от 18.02.2016 г. до началника на РУ на ОД на МВР -В., да му бъде подновен срока на разрешението за съхранение и носене на ловно и късоцевно оръжие поради изтичане срока на разрешителното за носене и съхранение. Правилно първоинстанционният съд приема, че тежестта на доказване на необходимостта от разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие е на молителя. Без правно значение за законосъобразността на оспорения акт е фактът, че на касатора е било вече издавано разрешение за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие, както и че отговаря на останалите изисквания на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното, административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото и законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да се установявано периодично, според чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ на пет години. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Неоснователен е доводът на касатора, че като бивш служител на МВР, отказът за издаване на разрешение за носене на оръжие е необоснован. Качеството на лицата, посочени изчерпателно в чл. 78, ал. 1 от ЗОБВВПИ като държавни служители към конкретно изброени силови ведомства, както в случая на непрекратени, така и в случая на прекратени служебни правоотношения, не е основание да получат разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на лично късоцевно огнестрелно оръжие. Нормата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ не създава привилегировано положение, а визира специфични случаи, при които се изискват и специфични други документи, поради което не би могло да се приеме, че ако едно лице е бивш служител на МВР, може да получи разрешение за достъп и ползване на оръжие без проверка на изисквания на закона за психично здраве, съдимост, основателна причина и т. н. Относно основанието за издаване на разрешението се прилагат общите разпоредби, включително чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, което забранява издаване на разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях при липсата на основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. Разрешението за носене и употреба на оръжие за лични цели от лице с прекратено служебно правоотношение се издава също при наличието на лимитативно изброените в закона причини. Жалбоподателят не е представил доказателства, които да обосноват нуждата му от самоотбрана и лична защита. В анкетния лист (л. 17) Р. е посочил, че не са отправени заплахи срещу него или чл. от семейството му. Липсват доказателства за извършени посегателства на негово имущество или реална заплаха за живота и здравето на жалбоподателя или на семейството му. За да бъде издаден благоприятен за молителя по съдържание административен акт е необходимо да се установи основателна причина по смисъла на ЗОБВВПИ, за издаване на разрешение. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи, за липсата на изискуемите от закона предпоставки за разрешаване придобиване на огнестрелно оръжие за граждански цели. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка, в какъвто смисъл са и мотивите на административния съд. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Само твърдението, че заявителят е пенсионер от системата на МВР и оръжието е необходимо за самоотбрана, не представлява основателна причина за издаване на разрешението. В административното и съдебно производство не са събрани доказателства за необходимост от защита срещу посегателства върху личността или имуществото на В. Р. Преценката за наличието на "основателна причина" се прави за всеки конкретен случай, като органът преценява необходимостта от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Евентуалната заплаха от зачестили набези на грабители и побойници в собствен имот на касатора, находящ се в с. А., както твърди той, не може да се приеме за основателна причина за издаване на късоцевното огнестрелно оръжие за самоотбрана. Влошеното здравословно състояние също не може да обоснове необходимост от притежаване на разрешение за съхранение и носене на оръжие. Въз основа на събраните материали по преписката, съдът правилно е приел, че няма потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето и сигурността на жалбоподателя. Не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната на решението и същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение