Решение № 103 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 542/2015 г.

Решение № 103 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 542/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Руси Раданов Русев от гр. Дулово, чрез пълномощника адв. Илонка Ковачева против решение № 2671 от 21.11.2014 г. на Административен съд, град Варна, постановено по адм. дело № 847/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 191204357/3.10.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Варна, потвърден с решение № 5/19.02.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Конкретните оплаквания се отнасят до неправилно тълкуване на чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ и незаконосъобразност на направения от първоинстанционния съд извод, че с посочената разпоредба се разширява приложното поле на данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Руси Раданов Русев от гр. Дулово е определено задължение за данък върху доходите по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 10020.02 лева и съответните лихви от1462.66 лева. Задълженията са резултат от непризнаване на ползваното от ревизираното лице данъчно облекчение по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ във връзка с чл. 189б от ЗКПО чрез преотстъпване на данък в размер на 10 020.02 лева за дохода от стопанска дейност като земеделски производител, формиран по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че Руси Русев е земеделски производител, който извършва стопанска дейност на растителна продукция в непреработен вид. Регистрацията му като едноличен търговец е заличена на 5.02.2011 г. В подадената годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г. лицето е декларирало доходи от стопанска дейност като едноличен търговец по приложение № 2, с годишна данъчна основа от 111 333.62 лева и данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 16700.04 лева. В ГДД е декларирано преотстъпване на данък в размер на 10 020.02 лева и данък за внасяне в размер на 6680.02 лева, което е платено на 2.05.2011 г. При така установените факти, съдът е приел за законосъобразно, възприето от ревизиращия орган разрешение, според което земеделските производители, които не са регистрирани като еднолични търговци не се ползват от данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 във връзка с чл. 189б от ЗКПО и чл. 29а от ЗДДФЛ за преотстъпване на 60 на сто от данъка. Според изложените мотиви стриктното тълкуване на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ налага извод за приложимостта й по отношение на земеделските производители, които имат статут на еднолични търговци, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Съдът счита, че разширено тълкуване на нормата от материалния закон, каквото предлага защита на ревизираното лице е недопустимо, предвид регулираната материя и специалния характер на нормата, а фактът на различно третиране на земеделските производители, при което правно-организационната им форма е релевантна за получаване на държавната помощ е преодолимо по законодателен ред. Решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. По делото страните не спорят по фактите. Установената от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателства. Спорът, както правилно е изяснен от първоинстанционния съд е правен - по тълкуването на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, в приложимата за 2011 г. редакция /ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г./ и приложението на предвидената в тази норма държавна помощ, под формата на данъчно облекчение по отношение на земеделските производители, които произвеждат непреработена растителна и животинска продукция, но не са регистрирани като еднолични търговци, а формират данъчната основа по чл. 28 във връзка с чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ. Неправилно съдът е приел, че адресат на държавната помощ и данъчното облекчение са единствено земеделските производители, които са регистрирани като еднолични търговци. Нормата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ /ред. ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г/ предвижда, че данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО. От стриктното тълкуване на разпоредбата следва, че допълнението "като едноличен търговец" е относимо към начина на формиране на годишната данъчна основа, а не към дейността на лицето и правноорганизационната форма едноличен търговец като източник на доходите. Това тълкуване на материалната данъчна норма, което съответства на точния й смисъл във връзка с останалите употребени в нея понятия - данък, годишна данъчна основа, доходи от стопанска дейност и чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО. Това е и смисълът на предоставяната държавна помощ, под формата на преотстъпване на данъка, която съгласно Решението на Европейската комисия С (2011)863 от 11.02.2011 г. се отнася до земеделските стопанства, а не до конкретна категория субекти, както основателно се поддържа в касационната жалба на Руси Русев. От изложеното следва, че разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, в приложимата й по време редакция, определя преотстъпването на данъка да се ползва и от лицата, регистрирани като земеделски производители, които се облагат за тази си дейност като еднолични търговци по силата на чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ. Поради това неправилно първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице няма право на данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. В тази връзка следва да се посочи, че физическите лица, земеделски производители, които извършват дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ, са изключени като адресати на държавната помощ по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ по силата на изрична норма - чл. 48, ал. 7, т. 3 от ЗДДФЛ, която е в сила от 1.01.2014 г. и е неприложима за процесния период. В конкретния случай е установено, че за 2011 г. ревизираното физическо лице е земеделски производител на непреработена растителна продукция и за облагаемия си доход от тази дейност е формирало годишна данъчна основа по чл. 28 във връзка с чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ. При тези фактически данни, лицето може да ползва предвиденото в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ преотстъпване на 60 от данъка за ревизирания период на 2011 г. Като е приел противното и е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. При ревизията и в хода на съдебното производството не се оспорва изпълнението на останалите условия по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ във връзка с чл. 189б ЗКПО от ревизирания земеделски производител. В ревизионния доклад е налице изрична констатация, че физическото лице е изпълнило условията по чл. 189б от ЗКПО, като преотстъпването е коригирано единствено поради липсата на регистрация като едноличен търговец. В хода на ревизията е извършена проверка на декларираната данъчна основа за доходите от стопанска дейност по приложение № 2 и размера на данъка по ГДД като установените размери съответстват на декларираните от лицето. С оглед на изложеното, спорът следва да се реши по същество, като се отмени ревизионният акт, с който въз основа на отказаното преотстъпване на данъка са определени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 10 020.02 лева и съответните лихви. При този изход на спора и предвид направеното от ответника по касация своевременно искане, дирекция ОДОП град Варна, следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 1015 лева - разноски за двете съдебни инстанции, от които 1000 лева адвокатско възнаграждение, платено на 11.03.2014 г. по банков път и 15 лева дължими и платени държавни такси. Разликата до пълния размер на внесените държавни такси, не следва да се присъжда, тъй като такива такси не са дължими, на основание чл. 149, ал. 2, т. 4 от ДОПК във връзка с т. 2б, б. "а" от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерство на правосъдието. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,