Решение № 280 от 30.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 2359/2013 г.

Решение № 280 от 30.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 2359/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Р. М. против решение № 624/2.11.2012 г., постановено по в. гр. д. № 869/2012 г. от състав на Окръжен съд - Русе. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща процесуален представител. Касационното обжалване е допуснато с определение на състава на ВКС от 12.04.2013 г. Процесуалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е счита ли се редовно предявен иск, тогава, когато това процесуално действие на страната е извършено, след указания на съда в изпълнение на разпоредбите на чл. 101 ГПК, във връзка с констатирано противоречие между обстоятелствена част на исковата молба и петитума на същата. По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното: При констатирано противоречие между обстоятелствата, изложени в исковата молба и искането, отправено с петитума на същата, задължение на първоинстанционния съд е да предприеме действие по отстраняването на същите. Процесуалните действия на съда в тази насока следват от служебното задължение на съда, посочено в разпоредбата на чл. 101 ГПК и са посочени в разпоредбата на чл. 129 ГПК. Задължението на страната да посочи обстоятелствата, на които основава своя иск се съдържа в разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, като тези обстоятелства следва да съответствуват по последици на отправеното до съда искане, което също е задължение на ищеца, съгласно чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК. При несъответствие на изложените в обстоятелствената част на иска обстоятелства, водещи до целените от ищеца правни последици и определящи правната квалификация на предявения иск от една страна и заявеното искане, съдът, в изпълнение на служебното начало и разпоредбата на чл. 101 ГПК е длъжен да остави без движение исковата молба, като даде подробни указания на страната в какво се изразява несъответствието и даде срок за отстраняването му. При отстраняването на нередовността на исковата молба, съгласно разпоредбата на чл. 101, ал. 2 ГПК, исковата молба се счита за редовна от момента на отстраняването на нередовността. По касационната жалба, съдът приема следното: С решението си, въззивният съд е обезсилил решение на Районен съд - Русе в частта, с която е отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на трудово правоотношение между страните по делото и е прекратено производството в тази част. В частта, с която ищцата П. Р. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и работодателят е осъден да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, решението на районен съд е отменено, като тези два обективно съединени искове са отхвърлени, като неоснователни. За да достигне да този извод, съдът е приел, че не е предявен иск за отмяна на заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение и първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск в тази насока. Този извод на съда е обоснован от изводите му относно редовността на исковата молба, както и тълкуването на действителната воля на ищцата по делото, която според въззивния съд е формулирала искане единствено за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение, не и за отмяна на заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение. Съдът е обсъдил процесуалните действия на първоинстанционния съд, изразяващи се в констатация, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК, давайки указания на ищеца да заяви претендира ли признаването на уволнението за незаконно и желае ли неговата отмяна. Съдът е приел, че последващото уточнение на петитума от страна на ищеца в насока, че е направено искане за признаването на уволнението за незаконно и се иска неговата отмяна е в резултат от процесуално недопустимо разширително тълкуване на нормата на чл. 101 ГПК и дадените указания представляват указания за предявяването на нов иск, което е недопустимо. Тези изводи на съда са незаконосъобразни. С оглед отговора на поставения правен въпрос, състава на ВКС приема, че констатираната нередовност на исковата молба е била отстранена, с молбата на ищеца, с която той заявява, че е предявен иск за отмяна на заповедта за уволнение. С исковата молба, ищецът е посочил обстоятелства, от които е видно, че неговите твърдения се свеждат до незаконосъобразност на прекратяването на трудовото му правоотношение и в тази насока е поискал възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Първоинстанционният съд е констатирал несъответствие между фактическите обстоятелства в исковата молба, изразяващи се в доводи относно незаконосъоброзност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от една страна и искането до съда, като е дал подробни указания за отстраняването на тази нередовност, в изпълнение на служебните си задължения в тази насока, следващи от разпоредбата на чл. 101 ГПК. В изпълнение на указанията, ищецът е представил писмена молба, с която изрично е посочил, че е предявил иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Като е приел, че не е предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в неразглеждане по същество на основателността на този иск, обезсилвайки решението на районен съд, с което същия се е произнесъл по неговата основателност. Въззивният съд е следвало да се произнесе по подадената въззивна жалба на работодателя против трите обективно съединени иска, което съществено процесуално нарушение и доколкото липсва произнасяне по същество, налага отмяната на цялото съдебно решение /предвид обусловеността на обективно съединените искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждането на обезщетение/ и връщането на делото за ново разглеждане на спора, от друг състав на окръжния съд, по подадената въззивна жалба. Предвид изложеното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия