Решение № 8029 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6108/2016 г.

Решение № 8029 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6108/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на "Улдлшх" ООД - гр. С. против Решение № 831/15.02.2016 г., постановено по адм. дело № 8406/2015 г. по описа на Административен съд - С. град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2213-1404361-091-01/7.01.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1024/9.07.2015 г. на директор Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, в частта на отказано право на данъчен кредит и установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС общо в размер на 21 435,27 лева, ведно със съответните лихви в размер на 7 767,28 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Като нарушение на съдопроизводствените правила, касатора сочи необсъждането от съда на събраните доказателства - заключение по назначена ССчЕ, от което се установява редовно водено счетоводство и осчетоводяване на сделките по процесните фактури, включването на фактурите в дневниците за продажба на доставчиците и доказателствата, събрани при инвентаризация, установяващи наличие на стоки от вида на фактурираните. Счита, че в нарушение на материалния закон съдът е обосновал изводи за липса на реална доставка на стоки след като стаката е била налична при ревизираното лице. Счита, че при липса на обективни данни за измама, незаконосъобразно му е отказано право на данъчен кредит, като в този смисъл се позовава на практика на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. В заключение се претендира отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт да бъде отменен. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира и присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1400 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество - за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд - С. град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) № 2213-1404361-091-01/7.01.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП - С., в частта потвърдена с Решение № 1024/9.07.2015 г. на директор Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с която на "Улдлшх" ООД е отказано право на данъчен кредит и са установени допълнителни задължения за ДДС общо в размер на 21435,27 лева, ведно със съответните лихви в размер на 7767,28 лева, както в частта на увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2009 г. със сумата от 7215,09 лева. С решение, АССГ е отхвърлил жалбата на "Улдлшх" ООД срещу обжалвания РА и осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - С. разноски в размер на 1400 лева. Предмет на проверка в настоящото производство е решението на АССГ само в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, в частта на установени задължения за ДДС и лихви. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, в частта по ЗДДС, АССГ е анализирал събраните в хода на ревизията и съдебното производство писмени доказателства, както и заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), изложил е подробни аргументи, въз основа на които обосновал правни изводи за материална законосъобразност на издадения РА. АССГ е приел, че правилно е отказано правото на данъчен кредит, доколкото не е доказана реалност на фактурираните доставки на стоки. В тази насока, съдът е посочил, че по делото са представени само данъчните фактури, издадени от неоткрити на адресите им доставчици и никакви други документи съпътстващи доставката. Приел е, че заключението по назначената ССчЕ установява факти за включването на фактурите в дневниците за продажби и СД за ДДС от доставчиците и осчетоводяване на фактурите при получателя, които не са били спорни още в хода на ревизията, а при липса на проверка в счетоводството на доставчиците други обективни факти релевантни за спора не са установени. При липса на доказателства за реалност на фактурираните доставки на стоки, приел, че законосъобразно е отказано право на данъчен кредит на получателя по фактурите. В този смисъл е цитирал и редица решения на СЕС, както и практика на ВАС. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, осмо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон, като изводът на АССГ за материална законосъобразност на РА кореспондира с доказателствата по делото. Реалността на доставката на стоки и/или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдяните от него положителни факти, т. е. наличието на облагаеми доставки. Както правилно е приел първоинстанционният съд, наличието на издадена фактури и счетоводното им отразяване при получателя не доказва, че доставките на стоки са били извършени. Неоснователен е довода на касатора, че първоинстанционния съд не е обсъдил заключението по назначената ССчЕ, от което се установявало редовно водено счетоводство и осчетоводяване на фактурите при получателя, както и включването на фактурите в дневниците за продажба на доставчиците. Напротив, съдът е обсъдил заключението и правилно е приел, че установените от него факти не са били спорни в ревизионното производство и не обуславят извод за реалност на фактурираните доставки на стоки, при липса на доказателства за предаване на стоките. Неоснователен е довода на касатора, че реалността на доставката по процесните фактури е доказана от факта, че при инвентаризация на стоките на дружеството са установени стоки от вида на фактурираните. Наличието на стоки от вида на фактурираните при получателя може да бъде косвено доказателство за реалност на доставките, но не е достатъчно да се приеме за доказан факта, че стоките са получени именно от посечените във фактурите доставчици. По тези съображения настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на съдебен акт, в обжалваната му част и същият следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото. От друга страна и на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, претенцията на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. за разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1400 лева е основателна, поради което "Улдлшх" ООД - гр. С. следва да заплати на Дирекция "ОДОП" - С. разноски в размер на 1 400 лева за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение