Решение № 5420 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9788/2009 г.
ВАСV отделение26.04.2010 г.докладчик т Марина Михайлова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 7.05.2009 г., постановено по адм. дело № 6847/2008 г. на Административен съд София-град. ОСЪЖДА Христо Димитров Желязков от град София да заплати на Агенция "Митници", със седалище град София разноски по делото в размер 150 /сто и петдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5420 от 26.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9788/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Христо Димитров Желязков от град Нова Загора против решение от 7.05.2009 г., постановено по адм. дело № 6847/2008 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, поради допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Агенция "Митници" - София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Христо Димитров Желязков срещу заповед № 9123/27.10.2008 г. на директора на Агенция "Митници", с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Установено е по делото, че Христо Желязков е изпълнявал длъжността "старши инспектор" в митническо бюро Нова Загора - Митница Бургас. Като държавен служител същият е подал декларации от 20.03.2007 г. и от 27.03.2008 г. съгласно чл. 29а от ЗДСл, в които е декларирал, че той или свързани с него лица нямат търговски, финансово или друг делови интерес във връзка с функциите на митническата администрация. На 05.11.2007 г. жалбоподателят е приел и регистрирал ЕАД № 07BG001006Н0003880 и № 07BG001006Н0003898, по които като декларатор и представител на "Валком - Хидротехнологии" ЕООД град Пловдив е посочено лицето Олга Оболонская, упълномощена от управителя на дружеството с изрично пълномощно. Желязков е извършил документален контрол на данните в декларациите и на данните в придружаващите стоките документи и е удостоверил осъществяването на митнически контрол. Директорът на Митница Бургас е изготвил докладна записка от 08.09.2008 г. до директора на Агенция Митници, в която е изложил съображения, че Олга Оболонская е съпруга на Димитър Желязков и чрез оформянето на посочените по-горе митнически документи, по които тя е била представител на търговско дружество е нарушил разпоредбите на чл. 29а от ЗДСл и чл. 12, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Със заповед № ЗАМ-363/03.10.2008 г. директорът на АМ разпоредил на Дисциплинарния съвет да образува дисциплинарно производство срещу Желязков, който с протокол от 06.07.2008 г. е възприел описаната фактическа обстановка и е предложил на дисциплинарнонаказващия орган да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание "уволнение", което е било наложено с оспорената пред АССГ заповед. Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че същият е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните норми. Изложени са мотиви, че лицето Олга Оболонская е съпруга на Христо Желязков и поради това те са "свързани лица" по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗДСл, с оглед на което държавният служител следва да предприема действия за разкриване и предотвратяване на конфликт на интереси при вземането на решения в процеса на изпълнение на служебните си задължения. Като е извършил документален митнически контрол на представените от си документи, жалбоподателят е нарушил императивната разпоредба на чл. 29а, ал. 3 от ЗДСл, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". АС е обсъдил направените от Желязков възражения, че към момента на извършените от него действия той и съпругата му са били във фактическа раздяла, като е приел същите за неоснователни, позовавайки на изискването за наличието на граждански брак като критерий за наличие на конфликт на интереси, който факт е установен по делото, и не са представени доказателства за прекратяването на брака, независимо от фактическата раздяла на съпрузите. Касационната инстанция при извършената проверка на правилността на обжалваното решение, намира същото са правилно и обосновано по следните съображения: Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл /в редакцията й на ДВ бр. 24/2006 г./ предвижда, че дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Двете изисквания са кумулативно предвидени и са спазени от административния орган. В случая Христо Желязков е изслушан от наказващия орган на 16.10.2008 г. и му е дадена възможност да представи писмени обяснения, които той е депозирал на същата дата. Обосновани са и изводите на първоинстанционния съд, че заповедта на административния орган е мотивирана от фактическа и правна страна. Неоснователни са възраженията за нарушение на административнопроизводствените правила. Изпълнени са и изискванията на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, която изисква дисциплинарните наказания да бъдат наложени не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Изводът на АС, че обжалваната заповед е била издадена в сроковете по чл. 94, ал. 1 ЗДСл, в редакцията му към момента на уволнението е правилен. Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като сроковете са преклузивни, а неспазването им погасява правото на административния орган да наложи дисциплинарното наказание на провинилия се служител. Нарушението следва да се счита за открито към датата, когато всички материали по дисциплинарната преписка заедно с решението на дисциплинарния съвет бъдат предоставени на административния орган и от този момент дисциплинарният орган е задължен да направи преценката за това извършено ли е дисциплинарно нарушение и налице ли са законовите основания да материализира волята си в административен акт за налагане на дисциплинарно наказание. В случая в заповедта за наложено дисциплинарно наказание е наложена в двумесечен срок от представянето на резултатите от проведеното дисциплинарно производство и едногодишния срок от извършване на нарушенията. Двумесечният срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл - два месеца от откриване на нарушението се включва в едногодишния от извършването на нарушението. Този срок започва да тече от момента, в който административнонаказващият орган е бил запознат с извършените нарушения и е било ясно тяхното авторство, а това е датата, в която директора на АМ е бил запознат с резултатите от дисциплинарното производство. Неоснователен е и доводът в касационната жалба, че са нарушени чл. 89 - 91 от ЗДСл. Тези разпоредби регламентират основанията за дисциплинарна отговорност и определяне на дисциплинарно наказание. Правилно съдът е приел, че е налице основание за дисциплинарна отговорност и административния орган е спазил изискванията на закона. Основният спорен въпрос по делото е било тълкуването на разпоредбата на чл. 29а от ЗДСл /отм. ДВ бр. 94/2008 г., в сила от 1.01.2009 г./, относно факта дали жалбоподателя и съпругата му са "свързани лица" по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗДСл. Правилни са изводите на АССГ, че законодателят е предвидил изрично съпрузите като "свързани лица", поради което наличието на фактическата раздяла при липса на доказателства за прекратяване на брака е ирелевантно по отношение на посочения от закона критерий, а именно наличието на граждански брак. Неоснователни са и доводите за немотивираност на административния акт, поради недоказаност на наличието на конфликт на интереси. В случая са налице изложени фактически обстоятелства, установяващи наличието на "конфликт на интереси" по смисъла на чл. 29а от ЗДСл, както от обективна, така и от субективна страна. От събраните в административното и съдебноадминистративното производство доказателства се доказват посочените в процесната заповед обстоятелства. Данните по преписката сочат, че търговското дружество е представлявано от съпругата на жалбоподателя в качеството й на пълномощник, упълномощена от управителя на същото. Като пълномощник, за съпругата на жалбоподателя е налице интерес от обработка на съответните документи, с които е разрешено вдигането на стоки, с получател - представляваното от нея търговско дружество. Първоинстанционният съд е обсъдил всички правнозначими доводи на касационния жалбоподател, заедно с всички допустими доказателства. Предвид за изложеното, обжалваното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от ответника, касаторът следва да бъде осъден да заплати на АМ 150 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния му представител на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима субсидиарно по силата на чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 90, ал. 1, т. 5