Решение № 7486 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1216/2012 г.

Решение № 7486 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1216/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 5338/24.11.2011 г. по административно дело № 5365/2011 г., Административен съд София-град е обявил за нищожен по жалба на Симеон Иванов Симеонов от гр. Русе отказът за възобновяване на спряна пенсия за инвалидност поради общо заболяване, обективиран в писмо изх. № 94С-3128-1/27.05.2011 г. на директора на Дирекция "Пенсионно осигуряване при Главна дирекция "Пенсии" на НОИ (Националния осигурителен институт), и разпоредил изпращане на преписката на ръководителя на пенсионното осигуряване при РУСО град Русе за произнасяне по заявление вх. № 94С-3128-1/20.05.2011 г. на Симеон Иванов Симеонов с правно основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на решението. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от управителя на Националния осигурителен институт, действащ чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Николова. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на решението на Административен съд София-град. Ответникът по касация Симеон Иванов Симеонов от гр. Русе оспорва касационната жалба. Ответникът по касация директора на Дирекция "Пенсионно осигуряване" при Главна дирекция "Пенсии" на Националния осигурителен институт, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав приема за установено следното: Решението на Софийския градски административен съд, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. За да обяви нищожността на отказа за възобновяване на спряната пенсия за инвалидност, обосновано първоинстанционният съд е приел, че директора на дирекция "Пенсионно осигуряване" при Главна дирекция "Пенсии" на НОИ не разполага с материална компетентност по чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, която в случая е в прерогативите на пенсионния орган при РУСО - гр. Русе. Издаденият при липса на материална компетентност отказ, обективиран в процесното писмо, е нищожен на основание чл. 146, т. 1 от АПК, поради което в производството по оспорването му първоинстанционният съд правилно е констатирал тази нищожност и с решението си по делото я е обявил, съгласно чл. 172, ал. 2, предл. 1 от АПК, и съобразно правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК е разпоредил изпращане на преписката на компетентния да се произнесе по нея административен орган със съответните задължителни указания (адекватно формулирани в мотивите на проверяваното решение) по тълкуването и прилагането на закона. Доводът, развит в касационната жалба, че процесното писмо не е индивидуален административен акт, е неоснователен. С оспореното пред Софийския градски административен съд писмо на директора на Дирекция "Пенсионно осигуряване" при Главна дирекция "Пенсии" на НОИ, последният, вместо съгласно общото правило на чл. 31, ал. 2 от АПК да изпрати заявлението на Симеонов на компетентния орган, се е произнесъл по съществото на искането му за изменение по реда на чл. 99, ал. 1, т. 5 от АПК на влезли в сила разпореждания, като е формирана воля за отказ от възобновяване спряната пенсия на заявителя, и са изложени фактически и правни основания за това. Предвид изложеното, като е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,