Решение № 13471 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8037/2019 г.

Решение № 13471 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8037/2019 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ю. Рамадан от [населено място], срещу решение № 1689 от 14.03.2019 г. по адм. д. № 10762/2017 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-21-223/1.09.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - София град, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане №[ЕГН]/213 от 13.12.2016 г. на длъжностно лице по "ПО" при ТП на НОИ - София град като неоснователна. С разпореждането: с пункт първи е отменено разпореждане №[ЕГН] от 25.06.2013 г., с което на Ю. Рамадан е отпусната лична пенсия поради общо заболяване, с пункт втори е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и с пункт трети е постановено надвзетата пенсия да се събере от лицето на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. В жалбата и допълнение към нея не са изложени факти и обстоятелства във връзка с трудовия стаж и приложените от касаторката доказателства, които го удостоверяват. Поддържа, че трудовата книжка е официален документ годен да удостовери трудовия й стаж. Моли съда да разгледа обстойно случая. В отделна молба чрез процесуалния си представител адв. Петров моли да се отмени решението на Административен съд - София като неправилно, като счита, че съдът не е приложил правилно материалния и процесуалния закон и не е съобразил решението си със заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - София град чрез юрисконсулт Медарова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. От извършените проверки от контролните органи на ТП на НОИ – София град се установява, че стажът на касаторката е удостоверен с нередовни документи при липса на компетентност за издаването им, видно от приложени в преписката констативни протоколи. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че въз основа на представените редовни документи за удостоверяване на осигурителен стаж, жалбоподателката не отговаря на законовите предпоставки, регламентирани в чл. 74, ал. 1 от КСО за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Моли да се остави в сила първоинстанционното решение и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима. Разгледана по същество, е основателна. Установено е от фактическа страна и въз основа на заключението на ССчЕ, приета от АССГ, че с разпореждане №[ЕГН] от 25.06.2003 г. на Ю. Рамадан е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО, считано от 16.01.2003 г., като въз основа на представените от лицето документи е признат осигурителен стаж до датата на инвалидизирането 16.01.2003 г. – 26 г., 07 м., 07 дни. Съгласно представените документи Ю. Рамадан е получавала лична пенсия поради общо заболяване считано от 16.01.2003 г. до 1.05.2005 г. С последващо разпореждане №[ЕГН]/24 от 2.05.2006 г. на ръководителя на "ПО" във връзка с извършеното с ЕР на ТЕЛК № 1103/11.04.2016 г. преосвидетелстване е прекратена личната й пенсия за инвалидност, считано от 1.05.2006 г., тъй като е определена под 50% ТНР – 21% ТНР. Съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО с Разпореждане № 6/11.09.2009 г. на ръководителя на "ПО" й е отпусната от 21.12.2006 г. до 1.12.2009 г. пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С ЕР на ТЕЛК № 4064/21.12.2006 г. на Ю. Рамадан е определена 56% ТНР. ЕР е оспорено от медицинската комисия по чл. 98 от КСО пред НЕЛК, който с ЕР № 0737/21.10.2009 г. е определил 52% ТНР. Предвид разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО с разпореждане № 22/18.12.2009 г. на ръководителя на "ПО" на Рамадан й е отпусната от 21.12.2006 г. до 1.12.2009 г. пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Съгласно ЕР на ТЕЛК № 3527/16.12.2009 г. с разпореждане № 9/1.02.2010 г. на ръководителя "ПО" на Рамадан е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 52% ТНР пожизнено. С първоначалното разпореждане №[ЕГН]/25.06.2003 г. на Ю. Рамадан е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО, считано от 16.01.2003 г. до 1.05.2006 г. по чл. 74, ал. 1 от КСО, при навършена възраст 51 г. и 9 м. и осигурителен стаж до датата на инвалидизиране /16.01.2003 г. / - 26 г. 07 м. 07 дни. Индивидуалният коефициент е изчислен за периода от 1.09.1985 г. до 31.08.1988 г., съгласно представено от лицето удостоверение УП-2 № 21/14.08.2013 г. издадено от "ТК – Балкантурист Калотина" с посочен осигурителен доход за този период 24 396,58 лева. Пенсията е изчислена с посочения осигурителен доход и по представени от лицето документи за положен осигурителен стаж, както следва: 1. "Хранителни стоки" по обр. УП-3 № 673/19.05.1983 г. на длъжност "фактурист" с продължителност – 09 години 10 месеца и 29 дни, за периода 1.10.1969 г. – 30.08.1979 г.; 2. "ЦКС СП Кооптърговия" – по трудова книжка № 167/3.09.1979 г. на длъжност "стоковед" с продължителност 5 години 6 месеца 19 дни за периода от 3.09.1979 г. до 22.03.1985 г.; 3. "ТК Балкантурист" – по трудова книжка № 167/3.09.1979 г. на длъжност "продавач и валутен касиер" с продължителност 05 години 09 месеца 05 дни за периода от 25.03.1985 г. до 30.11.1990 г.; 4. ДФ "Магура" ООФ – по трудова книжка № 167/3.09.1979 г. на длъжност "касиер" с продължителност 02 години 2 месеца 9 дни за периода от 3.12.1990 г. до 25.02.1993 г.; 5. "Елен Мак Инвест" ЕООД – по трудова книжка № 167/3.09.1979 г. на длъжност "управител на ресторант" с продължителност 03 години 06 месеца 09 дни за периода от 1.03.1993 г. до 6.09.1996 г.; 6. "Скорпионс" ООД – по обр УП-3 № 5/24.10.2013 г. на длъжност "технически секретар" с продължителност 04 години 10 месеца 16 дни за периода от 11.09.1996 г. до 27.07.2001 г. Във връзка с идентични случаи и представени нелегитимни документи със сходно съдържание е извършена проверка на разплащателните ведомости на цитираните фирми и издадените от тях удостоверения за стаж и доход от контролните органи по разходите за ДОО при Дирекция КПК на ТП на НОИ – София град. При проверките с констативни протоколи е установено, че Ю. Рамадан не фигурира в разплащателните ведомости на следните осигурители: 1. С констативен протокол №КП-5-21-00178744/27.09.2016 г. – за ДФ "Калотина –Балкантурист"; 2. С КП №КП 5-21-00173007/2.09.2016 г. – за "Хранителни стоки" АД – за периода 1.10.1969 г. – 29.08.1979 г.; 3. С КП № КП-5-21-00170189/24.08.2016 г. – "ЦКС СП Кооптърговия" за 3.11.1979 г. – 22.03.1985 г. /и съгласно декларация на "Кооптърговия" АД; 4. С КП №КП-5-21-00179568/30.09.2016 г. – "Балкантурист Елит" и "Магура" ООФ за периода 3.12.1990 г. – 25.02.1993 г. / и съгласно декларация на изпълнителния директор на "Балкантурист Елит". При проверката е установено, че съгласно представения от Рамадан обр. УП-3 № 5 от 24.10.2013 г. за периода 11.09.1996 г. – 27.07.2001 г., издаден от "Скорпионс" ООД, същият обхваща период след 31.12.1996 г., за който осигурителите са длъжни да подават данни в Регистъра на осигурените лица /РОЛ/, но за Ю. Рамадан липсват данни за периода 1.01.1997 г. – 27.07.2001 г. в РОЛ. С оглед на така изложеното, ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ София град е приел, че всички посочени и проверени документи, представляващи осигурителен стаж на Ю. Рамадан следва да се изключат от доказателствата по пенсионната преписка, както и да не бъдат приети като годно доказателство за удостоверяване на осигурителния й стаж и доход. Като нередовни документи по смисъла на чл. 40 от НПОС те не следва да се вземат предвид при преценяване правото й на пенсия. Органът е преценил, че поради това разпореждането от 25.06.2003 г. следва да бъде отменено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО и направена нова преценка за право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Приел е, че лицето не представя редовни документи за осигурителен стаж, поради което не отговаря на условията по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, тъй като няма 5 години осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизиране. С оглед на това ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ София е постановил разпореждане №[ЕГН]/213/13.12.2016 г., с което е отменил разпореждане №[ЕГН] от 25.06.2003 г. на ТП на НОИ, отказал отпускането на лична пенсия за инвалидност на Ю. Рамадан и е разпоредил надвзетата пенсия да се събира от лицето съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО. Разпореждането е потвърдено по реда на административното обжалване с решение № 2153-21-223/1.09.2017 г. на Директора на ТП на НОИ София. С решение № 1689 от 14.03.2019 г. по адм. д. № 10762/2017 г. на Административен съд - София е отхвърлена жалбата на Ю. Рамадан срещу решение № 2153-21-223/1.09.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - София-град. Съдът е приел, че в случая е налице несъответствие на данните, подадени от осигурителя в разплащателните ведомости на проверените предприятия или поради това, че стажът й е удостоверен с нередовни документи при установена липса на компетентност за издаването им. Съдът не е зачел заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, видно от което, към датата на инвалидизирането си – 16.01.2003 г., въз основа на представените от лицето документи е признат осигурителен стаж до датата на инвалидизирането 16.01.2003 г. – 26 г., 07 м., 07 дни. Не са взети предвид и последващите разпореждания на пенсионния орган /приложени в преписката по делото/, с които е приет този размер на осигурителния стаж на лицето, и които представляват влезли сила стабилни административни актове: разпореждане №[ЕГН]/25.06.2003 г., разпореждане №[ЕГН]/19.01.2006 г., разпореждане №[ЕГН]/11.09.2009 г., разпореждане №[ЕГН]/18.12.2009 г. С представено по делото /л. 15 от адм. д. № 10762/2017 г. / разпореждане №[ЕГН]/25.06.2003 г. на Ю. Рамадан първоначално й е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по нейно заявление от 16.06.2003 г., считано от тази дата. Към датата на подаденото заявление същата има навършена [възраст]. Размерът на пенсията е определен при: осигурителен стаж от ІІІ категория труд – 26 г. 07 м. 07 дни. Изчисленият индивидуален коефициент е 1, 208 при базисен период 1.06.1993 г. – 31.05.1996 г. и доход за същия период – 267649,00 лева. Пенсията е отпусната в размер 94, 13 лева месечно. Така определената пенсия е била осъвременявана и преизчислявана през годините с издаване на съответните разпореждания на пенсионния орган, приложени в административната преписка по делото. Безспорно е установено, че през 2016 година са проведени проверки от ТП на НОИ - София на пенсионни преписки и представените от лицата доказателства за осигурителен стаж. Проведена е процедура по установяване на осигурителния стаж на касатора, по извършване на проверка, като от лицето отново е изискана цялата информация и документация относно периодите на осигуряване и осигурителите, при които е положен трудът му. След събиране на приложените по делото документи е издадено обжалваното Разпореждане №[ЕГН]/213/13.12.2016 г., с което е формиран извод за липса на основания по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на касаторката. Според касационния състав на Върховен административен съд, шесто отделение, неправилно административният орган, съответно и първоинстанционният съд, са приели, че е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от съответното длъжностно лице. Обстоятелствата, при които може да бъде изменено или отменено разпореждането по чл. 98 КСО за отпускане на пенсия, са посочени в чл. 99, ал. 1, т. 1-6 от КСО, когато: 1. пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др.; 2. пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание; 3. инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 4. смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 5. пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането; 6. пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер. В оспорения административен акт липсват правни и фактически основания, наложили отмяна на влязлото в сила разпореждане за отпусната на Рамадан пенсия и съответно отказа на органа да й бъде отпусната такава към момента на издаване на процесния акт. В разпореждането от 13.12.2016 г. е посочено само, че се издава на основание чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО и чл. 114, ал. 2 от КСО. Видно от така изписаното правно основание за отмяна на влязлото в сила разпореждане от 2003 г. за отпускане на пенсията за инвалидност не може да се установи в коя от хипотезите на чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО попада жалбоподателката, за да упражни правото си на защита пред директора на ТП на НОИ – София град, пред който е оспорила разпореждането. Не е посочено, дали Ю. Рамадан е използвала неистински, подправен документ или документ с невярно съдържание, за да й бъде отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В разпореждането е посочено само, че същата не фигурира в разплащателните ведомости на съответните предприятия, но не е посочено точно кои документи е използвала, кои от тях са неистински, кои подправени и кои с невярно съдържание, нито как е установено това. По делото липсват доказателства за наличието на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание, въз основа на който е отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Няма данни да е налице влязла в сила присъда за съставяне на неистински документ или на документ с невярно съдържание, което да е основание да не се зачитат за осигурителни процесните периоди, до датата на инвалидизиране на лицето – 16.01.2003 г. Наведените доводи от ответника по касация досежно съдържанието на представените от касаторката трудова книжка и удостоверения обр. УП-2 и УП-3 с оглед приемането им за документи с невярно съдържание са недоказани, като неустановени по надлежния ред. Документите са истински (автентични и верни) или неистински (неавтентични или неверни). Критерият за автентичността е авторството на документа, а за верността - съответствието между свидетелстващия документ и удостовереното в него. Въпросът за автентичността стои пред всеки документ, а за верността - само пред свидетелстващия документ. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща материална сила, че фактите предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди. До установяването и обявяването на процесната трудова книжка за документ с невярно съдържание, същата като издадена от съответния административен орган, в кръга на неговата компетентност и съобразно нормативните изисквания, се явява официален документ с материална доказателствена сила. Аналогичното важи и за представените образци УП-2 и УП-3 относно трудовия стаж на лицето. Истинността и верността на представените документи и удостоверените в тях обстоятелства не е оборена. Съгласно чл. 108а КСО, когато контролните органи на Националния осигурителен институт установят, че са създадени документи с невярно съдържание във връзка с извършени осигурителни плащания, те са длъжни да уведомят органите на прокуратурата. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест се носи от административния орган, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. По силата на чл. 35 АПК и чл. 36 АПК, административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, преди да пристъпи към издаването на индивидуалния административен акт и по отношение, на които следва да обсъди обясненията и възраженията на страната, да събере служебно доказателства. Относно прилагането на чл. 114 от КСО добросъвестността на пенсионера и наличието на правно основание за възстановяване на неправилно получени суми, следва да се посочи, че оспореното разпореждане не съдържа точно определен размер на задължението и не съдържа мотиви относно добросъвестността на лицето, поради което в случая процедурата по чл. 114 от КСО следва да завърши с отделен акт. 3 а да възникне задължение за осигуреното лице да възстанови парични обезщетения, в т. ч. и пенсия, като неоснователно получени, следва да бъде установеното неговото недобросъвестно поведение. Установяването на задължения за възстановяване на недобросъвестно получените от осигуреното лице пенсии се извършва по реда на чл. 114 от КСО. Недобросъвестното поведение на лицето като предпоставка за възстановяване на сумите се установява с издаване на разпореждане по реда на чл. 114, ал. 3 от КСО. В този смисъл е установената съдебна практика – напр. решение № 10665 от 09.07.2019 г. по адм. д. № 11505/2018 г., VІ отд. на ВАС. От административния орган не се доказва, че представената от касаторката трудова книжка представлява документ неистински, подправен или с невярно съдържание, а трудовият й стаж до датата на инвалидизирането й /16.01.2003 г. / е удостоверен именно с тази трудова книжка /представляваща валиден документ, удостоверяващ осигурителен стаж по чл. 40 от НПОС/. Следователно от фактическите и правни основания, изложени в разпореждането не се установява причината за отмяна на влязлото в сила разпореждане. В случая не е налице неправилно определена пенсия. Жалбоподателката е добросъвестна и няма никакво отношение към действията на служителите от ТП на НОИ - София град във връзка с окомплектоване и съхраняване на пенсионната й преписка. Определената в разпореждане №[ЕГН]/25.06.2003 г. по условията на чл. 74, ал. 1 от КСО, лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на Рамадан /безспорно освидетелствана с над 50% ТНР видно от приложени по делото ЕР на ТЕЛК/НЕЛК/ е отпусната при представянето на всички необходими документи по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от НПОС и е актуализирана с последващи разпореждания на пенсионния орган. Липсата или непълнотата на пенсионната преписка по вина на ТП на НОИ не може да се тълкува във вреда на касатора. В базата данни на НОИ се е съхранявала информация и данни за осигурителния стаж на лицето, за начина на изчисляване на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /видно от опис на осигурителен стаж на л. 168 от адм. д. № 10762/2017 г. /. С издаване на обжалваното разпореждане административният орган не е изменил пенсията на Рамадан, а на практика й я е отнел. Неправилно ТП на НОИ - София е изискало вече представени от касатора през 2003 г. и приети по съществуващата пенсионна преписка документи. Неправилно също административният орган прехвърля тежестта по доказване на достоверността на доказателствата в пенсионната преписка върху Рамадан. Отговорността за съхраняването и воденето на досиетата е възложена на ТП на НОИ. В горния смисъл е и съдебната практика – напр. решение № 3910/7.04.2015 г. по адм. д. № 14456/2014 г. по описа на ВАС, VІ отд., решение № 11309 от 28.10.2015 г. по адм. д. № 3577/2015 г., VІ отд. на ВАС. Гореизложеното налага обжалваното съдебно решение да бъде отменено като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице е условието на чл. 222, ал. 1 от АПК за постановяване на решение по същество от касационния съд, с което да се отмени оспореното от Ю. Рамадан решение № 2153-21-223/1.09.2017 г. на Директора на ТП на НОИ София град, и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/213 от 13.12.2016 г. на длъжностно лице по "ПО" при ТП на НОИ- София град. Законосъобразно с влязлото в сила разпореждане №[ЕГН]/25.06.2003 г. на пенсионния орган при ТП на НОИ - София на Ю. Рамадан е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74, ал. 1 от КЗОО /КС0/, считано от 16.01.2003 г., която е изменяна и актуализирана с последващи разпореждания. В случая не са били налице законоустановените предпоставки за прекратяване на пенсията, отпусната с това разпореждане и последващите го разпореждания, с които е актуализирана пенсията. Касационният състав намира също, че не са налице предпоставки за връщане на преписката на административния орган с указания за ново преизчисляване на пенсията на касатора, тъй като личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ю. Рамадан трябва да се възстанови в размера, който е определен с разпореждането от 2003 г. и актуализиран с последващите разпореждания на ТП на НОИ - София град. Индивидуалният коефициент на Ю. Рамадан и реалният размер на личната й пенсия за инвалидност вече са били определени с влязъл в сила, стабилен административен акт – разпореждане №[ЕГН]/25.06.2003 г. на пенсионния орган при ТП на НОИ - София и последващите го, и не следва да бъдат преизчислявани, нито изплатените суми въз основа на тях подлежат на възстановяване по чл. 114, ал. 1 от КСО. Воден от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,