Решение № 4971 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1460/2009 г.

Решение № 4971 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1460/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на ТД на НАП-Варна срещу решение № 1631 от 2.12.2008 г., постановено по адм. дело № 2354 по описа за 2008 г. на Административен съд-гр. Варна, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 8-7672 от 11.7.2008 г. на директора на ТД на НАП-гр. Варна. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна и да се постанови друго по същество, с което се отмени атакуваната заповед. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Сбъднати мечти"ЕООД, гр. Варна, чрез управителя Людмила Василева я оспорва и счита, че е неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане от административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 8-7672 от 11.7.2008 г. на директора на ТД на НАП-гр. Варна. за да отмени акта съда е приел, че липсата на мотиви е съществено нарушение, което води до неправилност на самата заповед. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС ПАМ - запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, когато лицето не спази реда или начина на издаване на съответен документ на продажба. Такова нарушение е извършено от ответника по касация. Мярката обаче се налага с мотивирана заповед, каквато в случая не е налице. След като е прието, че тази заповед представлява административен акт, същата следва да отговаря на изискванията на закона за индивидуален административен акт. Съгласно пък чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството й на индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания. Правилно съдът е приел и този извод се споделя и от настоящата инстанция, че липсата на мотиви, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил максимално дължимия срок, посочен в закона за налагане на тази мярка, и като не е направил това решаващият съд не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146 , за оспорване на индивидуалните административни актове. След като липсата на мотиви представлява нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, то правилно съда е отменил издадения акт. Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение