Решение № 10237 от 27.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11617/2017 г.

Решение № 10237 от 27.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11617/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Началникът на Регионалния отдел "Национален строителен контрол" - П. (РО"НСК"- П.) при Регионалната дирекция за национален строителен контрол - Южен централен район (РДНСК - ЮЦР), чрез процесуалния си представител юрк. И., оспорва Решение № 1503/29.08.2017 Г. по адм. дело № 1260/2017 г. на Административен съд - П., отменящо Заповед № ДК-11-Пд-1/22.03.2017 г. на началника на РОНСК - П. при РДНСК - ЮЦР, с която е отменено Разрешение за строеж № 21 от 01.03.2017 г. на главния архитект на район "Централен" на община П. за "Преустройство и ремонт на съществуваща сграда на основание чл. 53 от ЗУТ" за сграда с идентификатор № 56784.521.406.2, кв. 65а-нов, 16 стар по плана на Централна градска част на гр. П., ул. "Л. С." .№..., собственост на О. О. Ч..

О. О. О. Ч., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на оспорването. Претендира разноски.

Ответникът - главният архитект на район "Централен" на община П., не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Оспорването е допустимо, но неоснователно.

1. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на оспореното решение като постановено по просрочена жалба. От доказателствата по първоинстанционното дело се установява, че жалбоподателят Ч. е бил уведомен за оспорената заповед на 31.03.2017 г. Жалбата е била подадена на 18.04.2017 г. по пощата, видно от пощенското клеймо на представен оригинален пощенски плик. Срокът за оспорване е 14- дневен, започнал е да тече на 01.04.2017 г. и е изтекъл на 14.04.2017 г., петък, който е бил почивен ден (Разпети петък преди Великден на 16.04.2017 г.). Понеделник - 17.04.2017 г., също е бил обявен за почивен ден във връзка с Великден 2017 г., като 18.04.2017 г. е бил първият работен ден и съответно подадената в този ден жалба е в предвидените от закона срокове, както е приел и първоинстанционният съд при изложени подробно аргументи.

1. Правилен е изводът на съда за допуснати съществени нарушения, тъй като оспорената заповед за отмяна на разрешението за строеж се позовава на чл. 151 ЗУТ, съдържаща 12 хипотези, при които не се изисква издаване на разрешение за строеж. Липсата на посочване на точната хипотеза, налагаща отмяна на разрешението за строеж, е нарушение от категорията на съществените, което препятства осъществяването на правото на защита на адресата на заповедта.

1. Главният спорен по делото въпрос е дали се касае за основен ремонт, за извършването на който следва да се издаде разрешение за строеж или за текущ такъв, за който то не е необходимо съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Точки 42 и 43 на § 5 дават легалните дефиниции на понятията, както следва: "Основен ремонт" на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация", а "Текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата и в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях". От доказателствата се установява, че безспорно е налице основен ремонт, както правилно е приел АС - П., с оглед предвиденото по обяснителната записка към одобрените проекти ремонтиране на компрометирани стени и под при установена конструкция гредоред. Т. е. предвидена е подмяна на дървената конструкция, както и инсталации с ПВЦ тръби в рамките на допустимото по чл. 53 ЗУТ. Затова е правилен изводът на съда за наличието на предпоставките за издаване на разрешението за строеж.

1. Наведените в касационната жалба допълнителни мотиви за отмяна на разрешението за строеж, непосочени в заповедта, не могат да бъдат основание за потвърждаване на оспорения акт. Недопустимо е да се добавят нови основания, необсъдени в административния акт, и то едва в касационната инстанция, което води до нарушаване на правото на защита на адресата на заповедта. Въпреки това, за пълнота следва да се посочи, че не е налице порок по чл. 183 вр. чл. 51, ал. 2 ЗУТ. Изискването за учредяване на право на строеж на основание посочените разпоредби за постройки по чл. 50 ЗУТ се отнася до изграждането на нови постройки в съсобствен имот, а в настоящия случай не е налице изграждане на нова постройка, нито пристрояване или надстрояване на съществуващата такава.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Неоснователността на касационното оспорване обосновава присъждането на разноски в полза на ответника по касация О. Ч., своевременно заявени и доказани.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II отделение