Решение № 10522 от 30.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9078/2013 г.

Решение № 10522 от 30.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9078/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Мариянка Лулчева, в качеството й на процесуален представител на Димитър Ангелов Лулчев, управител на "Инфотрейд" ЕООД, срещу решение № 916 от 19.04.2013 г. по адм. дело № 2691 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 161202284 от 31.05.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 895 от 24.07.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив относно допълнително определено задължение за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 98.00 лв. и лихва за забава в размер на 33.31 лв., за 2009 г. в размер на 957.12 лв. и лихва за забава в размер на 214.44 лв. и за 2010 г. в размер на 1 492.19 лв. и лихва за забава в размер на 180.34 лв., като дружеството е осъдено да заплати и сумата 318.00 лв., съдебни разноски. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив не ангажира становище по нея. Депозирана е по пощата писмена защита от юрисконсулт Нина Попова, след съдебно заседание, с която касационната жалба се оспорва като неоснователна и се претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество, е частично основателна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 161202284 от 31.05.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 895 от 24.07.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗКПО за ревизиран период 1.01.2008 г. - 31.12.2010 г. и с него допълнително е определено задължение за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 98.00 лв. и лихва за забава в размер на 33.31 лв., за 2009 г. в размер на 957.12 лв. и лихва за забава в размер на 214.44 лв. и за 2010 г. в размер на 1 492.19 лв. и лихва за забава в размер на 180.34 лв. То е определено на основание чл. 78, във връзка с чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, поради увеличаване на финансовия резултат на дружеството със сумите 980.03 лв. за 2008 г., 9 571.24 лв. и 14 921.23 лв., представляващи неотчетени приходи от лихви. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по делото, по която няма спор, събраните доказателства, включително заключението по изслушаната съдебно-икономическа експертиза, некредитирана от него, възраженията на дружеството - жалбоподател и приложените от административния орган правни разпоредби. Направен е извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Установено е по делото, че между ревизираното дружество "Инфотрейд" ЕООД, в качеството на заемодател, и "Инфомакс" ООД, в качеството на заемател, има сключени два договора за предоставяне на парични заеми от 27.05.2009 г. и от 29.05.2009 г. на суми в размер на 120 000.00 евро и на 150 000.00 евро. По договорите няма реално предоставяне на парични средства, понеже не е усвоен напълно първия договор. Двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "д" от ДР на ДОПК, а именно лицето Димитър Лулчев е собственик и управител на първото дружество, заемодател, както и съдружник и управител на второто дружество, заемател. Прието е, че е налице хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, а именно предоставени са заеми между свързани лица с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително и в случаите на безлихвени заеми. Цитирана е нормата на чл. 15 от ЗКПО, и е бил определен лихвен процент, който представлява "пазарна лихва", съгласно § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО, определена въз основа на информация от официалния сайт на БНБ относно установяване лихвени проценти по дългосрочни кредити за нефинансови предприятия за м. 05.2008 г. Датата е определена с оглед на клауза в договора за заем от 27.05.2008 г., според която лихва ще бъде определена за целия период на договора към датата на окончателното погасяване на заема, като размерът на лихвата не може да надвишава тримесечния Юролибор + 2 %. Констатирано е също, че към датата на сключване на договора лихвата не може да надвишава 6.857 % от главницата, при съобразяване с чл. 1, ал. 2 от договора и данните, взети от официалния сайт на БНБ. Прието е също, че ревизираното дружество е следвало да отчете приходи от лихви и понеже това не е направено, на основание чл. 78 от ЗКПО, е увеличен финансовият резултат с тях. Същите са съобразени с размера на предоставените приходи и формирания размер на "пазарна лихва" по ревизирани години по посочения начин. Основните спорни моменти въведени с първоинстанционната жалба са относно недължимост на допълнително начисления корпоративен данък по основание и размер, като те представляват и касационни доводи относно нарушаване на материалния закон при преценка на неправилно установената фактическа обстановка с оглед на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила (некредитиране на съдебно-икономическата експертиза на фона на неправилната преценка на договора за заем). Касационната жалба е частично основателна. Както беше посочено, фактическата страна по спора е правилно установена, като точно са обсъдени и събраните доказателства, включително и заключението по съдебно-икономическата експертиза. При това правилна е преценката на съда за това, че процесният заем не се определя като търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ, след като ревизираното лице не упражнява такава дейност по занятие. За договарянето и дължимостта на лихвата са приложими нормите на ЗЗД, а от гледна точка на данъчните закони междуфирменият заем е сделка, приходите от която подлежат на облагане. Поради това и размерът на договорената между страните лихва следва да се съобразява с разпоредбите на ЗКПО относно критериите за наличие на отклонение от данъчно облагане. Съдът е осъществил при това съобразяване с принципа за текущо начисляване, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч, че приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят, както и на СС - 18 "Приходи", т. 2 и т. 5.1. Относно възражението за изчислението на лихвите за периодите по отпуснатия заем, съгласно пазарния лихвен процент към момента на сключване на договора и при съобразяване със законовата дефиниция е видно, че договореният от страните размер на лихвата, дори и да бе начислявана, е по-нисък от пазарния, освен че и същият не е определен към момента на сключване на сделката, а визира определяемост към един бъдещ период, и то под условие. Същевременно съдът е допуснал нарушение на съдебнопроизводствените правила, като е следвало да укаже на жалбоподателя или служебно да постави задача на експерта относно определянето на лихвата като пазарна по размер. Позоваването като информационен източник за нея в интернет страницата на БНБ се явява неточно. Водената от БНБ лихвена статистика по чл. 42 от ЗБНБ няма как да отчита количествените и качествените характеристики на конкретната сделка, което е съществен белег на пазарната лихва по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО и предполага използване на специални знания за установяването му. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, при което следва да се постави допълнителна задача на експерта относно размера на пазарната лихва. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат, а такива ще се присъдят след приключването на спора с краен съдебен акт. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение