Решение № 164 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9457/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Й. К. против решение 2126 от 08.07.2024 г., постановено по адм.д. 153/2024 г. по описа на Административен съд гр. Русе. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените разноски. Ответникът кметът на община Русе не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Русе отхвърля жалбата на М. Й. К. против заповед РД-01-148/23.01.2024 г. на кмета на община Русе, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж пристрояване към съществуваща жилищна сграда с идентификатор 63427.5.644.1 по КК и КР на гр. Русе", находяща се в ПИ с идентификатор 63427.5.644. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Констатира, че процесното пристрояване към съществуваща жилищна сграда е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който е индивидуализиран и е извършен без строителни книжа. Приема за установено, че строителство е реализирано в периода от м. юли до м. септември 2023 г., поради което прави извод, че строежът не е търпим. По тези съображения съдът стига до заключението за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кметът на общината и предвид категорията на строежа - пета. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с който е установено извършено незаконно строителство пристрояване към съществуваща жилищна сграда. Констативният акт е съобщен на жалбоподателя по предвидения за това в закона ред. Същият, депозира възражения, които са обсъдени от административният орган и са приети за неоснователни. Следователно изводите на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен и обоснован. Неоснователни са доводи на касатора, че констативният акт не е съставен от служители по чл. 223, ал. 2 ЗУТ. Видно от приложения констативен акт е, че същият е изготвен от инж. К., специалист в отдел Строителен контрол и инж. С. инспектор в отдел Строителен контрол, а нормата на чл. 223, ал. 2, т. 1 ЗУТ регламентира, че служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община констатират незаконни строежи и строежи с нарушения. Лицата съставили констативния акт са служители в отдел Строителен контрол. Правилен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесното пристрояване към съществуващата жилищна сграда е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Процесният строеж е индивидуализиран и същият е реализиран в периода от м. юли до м. септември 2023 г., което е установено по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, като такива които да ги опровергават не са ангажирани от жалбоподателя. Предвид годината на извършване на строежа същият не е търпим. Следователно е осъществено правното основание на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахване на незаконния строеж, поради което е оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора, че строежът не е индивидуализиран. Напротив в съставения констативен акт строежът е индивидуализиран като е изготвена и окомерна скица. Строежът е индивидуализиран и в оспорената заповед, като тези изводи се подкрепят и от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за неговата законосъобразност. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,