Решение № 1588 от 12.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6757/2014 г.

Решение № 1588 от 12.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6757/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Лъчезар Алексиев Илиев от гр. София против решение № 2414 от 10.04.2014 г., постановено по адм. д. № 6337/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е събрал и обсъдил релевантни за спора доказателства във връзка с надлежното връчване на наказателните постановления, въз основа на които са му отнети всички контролни точки и е възникнало задължението за връщане на СУМПС. Иска отмяна на решението. Ответникът - началникът на отдел "Пътна полиция" при СДВР не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че оспорената заповед № 170650 от 30.11.2007 г. е издадена при фактическото установяване на органа, че въз основа на шест наказателни постановления, влезли в сила и подробно описани в акта, на водача Лъчезар Илиев са отнети всички контролни точки и той не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Съдът е обсъдил подробно релевантните за спора факти и доказателства и правилно е приел, че посоченото в мотивите на заповедта НП № 153754/28.11.2006 г. не е представено по делото, въпреки указанията на съда, поради което и фактът на наложено административно наказание с влязъл в сила правораздавателен акт и отнемането на три контролни точки не е доказано по безспорен начин. Обосновал е изводите си за законосъобразност на приложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП с констатациите, че административният орган е доказал отнемането на всички 39 контролни точки на водача с останалите наказателни постановления, които са влезли в сила. Посочил е, че по силата на стабилните правораздавателни актове на Илиев са отнети общо 40 контролни точки, поради което за него е възникнало задължението да върне свидетелството си за управление на МПС. Съдът е заключил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, поради което е отхвърлил подадената от Лъчезар Илиев жалба като неоснователна. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Правно основание за издаване на оспорения пред административния съд индивидуален административен акт е нормата на чл. 171, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която разпоредба на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, се налага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения, като на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (отм.), първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39. Следователно материалноправни предпоставки за изземването на СУМПС като превантивна принудителна административна мярка е на водача на МПС да са отнети всичките 39 контролни точки и той да не е върнал СУМПС на компетентния административен орган. Отнемането на контролните точки е последица от влизането в сила на наказателните постановления, посочени изрично в оспорената заповед № 170650 от 30.11.2007 г. Наказателните постановления са приложени към административната преписка. НП № 99134/27.08.2004 г. е с отбелязване за лично връчване на лицето, няма данни да е обжалвано по съдебен ред и е влязло в сила на 13.10.2004 г. С него на водача са отнети 12 контролни точки. НП№ 127507/27.10.2004 г. е връчено лично на водача, няма данни да е обжалвано по съдебен ред и е влязло в сила на 8.12.2004 г. С него на водача са отнети 6 контролни точки. НП № 73815/21.07.2005 г. е връчено лично на адресата, оспорено е по съдебен ред и е потвърдено с влязло в сила решение на 4.07.2006 г. С него на водача са отнети 10 контролни точки. НП № 94603/2.09.2005 г. е връчено лично на лицето, обжалвано е по съдебен ред и е потвърдено с влязло в сила съдебно решение на 4.07.2006 г. С него на водача са отнети 10 контролни точки. Описаното в заповедта за прилагане на ПАМ НП № 170650/3.01.2007 г. е с отбелязване, че е връчено при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН и е влязло в сила на 30.11.2007 г., датата, на която е издаден и оспорения административен акт. Органът не е представил доказателства за изпълнение на условията по чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а единствена възможност за евентуалното им възстановяване е неговото успешно обжалване и отмяна на наложеното наказание. При отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение. Административният орган не действа самостоятелно в процедурата по отнемане на контролни точки и тези действия зависят от наличието на влязло в сила наказателно постановление и наложено с него наказание. От данните по делото се установява, че към момента на издаване на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка, наказателно постановление № 170650/3.01.2007 г. не е влязло в сила. Подзаконовата нормативна уредба, уреждаща отнемането на контролни точки, предполага наличие на доказателства за влизане в сила на наказателните постановления. Съгласно чл. 4 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (отм.), отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление, т.е. при наличие на стабилен правораздавателен акт като основание за отнемане на контролни точки на водача. Ето защо неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че всички наказателни постановления са влезли в сила и представляват годно фактическо основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП. Доказателствената тежест за релевантните факти е на административния орган - чл. 170, ал. 1 от АПК. Наказателното постановление № 170650/3.01.2007 г. е представено в ксерокопие и печатът, че е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН не е подписан, не е заверен от длъжностно лице. Това не представлява надлежно удостоверяване за редовно връчване на НП при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Предвид изложеното, несъответен на доказателствата и закона е изводът на първоинстанционния съд, че на жалбоподателя са отнети 40 контролни точки, поради което е изпълнено първото кумулативно изискване за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП. Съдът е следвало да съобрази само влезлите в сила при редовно връчване наказателни постановления, с които на Лъчезар Илиев са отнети 38 контролни точки. При така установените релевантни факти за водача не е възникнало задължението за връщане на СУМПС по чл. 157, ал. 4 ЗДвП, оспорената заповед е издадена в отсъствие на фактическите предпоставки за прилагане на ПАМ, поради което се явява незаконосъобразна. Като е приел обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него, при изяснена фактическа обстановка, касационният съд следва да постанови друго - по съществото на спора, с което заповед № 170650/30.11.2007 г. на началник-отдел "Пътна полиция" при СДВР бъде отменена като незаконосъобразна. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд