Решение № 5022 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11514/2015 г.

Решение № 5022 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11514/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Б. К. Левичарска от [населено място] против заповед № РД- 15-636 от 09.09.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателката бланкетно поддържа, че заповедта е постановена в противоречие с материалния закон, тъй като длъжността като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания е запазена, а не са намалени и бройките на служителите, които я изпълняват. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на земеделието и храните оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена с присъждане на направените разноски. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Ж. Л. е назначена като държавен служител на длъжност "главен експерт" в Дирекция "Търговски дружества и държавно участие" на Министерство на земеделието и храните и заема една от 3- те бройки за длъжността в дирекцията съгласно длъжностното разписание на министерството от 01.07.2015 г. Общата численост на дирекцията е 15 щатни бройки, като към 01.07.2015 г. и трите са били заети, една от които от Левичарска. Със заповед № РД-09-609/04.09.2014 г., издадена след доклад на главния секретар на Министерство на земеделието и храните, министърът на земеделието и храните утвърждава, считано от 04.09.2015 г. ново длъжностно разписание на ведомството. Заповедта е подписана от заместник - министъра на земеделието и храните, действащ при условията на заместване поради отсъствие на министъра (заповед № РД 09-597/02.09.2015 г. на министъра на земеделието и храните). Според утвърденото ново длъжностно разписание, в сила от 04.09.2015 г., щатните бройки в Дирекция "Търговски дружества и държавно участие", са отново 15. Извършена е реорганизация на дирекцията и дейността й е разпределена в два новосъздадени отдели-единия "Наблюдение, координация и контрол" и другия -"Финансово икономически контрол". Създадени са две нови длъжности- "началник отдел", като са премахнати една щатна бройка за длъжността "старши експерт" и една щатна бройка за длъжността "главен експерт", заемана от жалбоподателката. Останалите щатни бройки са запазени и всички са заети (поименно длъжностно разписание от 04.09.2015 г.). На основание описаните длъжностни промени със заповед № РД-15-638/09.09.2015 г. на министъра на земеделието и храните, предмет на оспорване в настоящото производство, служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността, считано от датата на връчване на заповедта. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл орган (чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията) и при спазване на изискванията за форма. Заповедта е писмена и съдържа посочените в нормата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл реквизити, включително правното основание за прекратяване на правоотношението, което в случая съвпада с фактическото. При постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, след като в изпълнение на правомощията си по чл. 16, от У. правилник на Министерството на земеделието и храните министърът на земеделието и храните утвърждава след предложение на главния секретар ново длъжностно разписание на ведомството. Осъществени са и материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, за постановяване на оспорената заповед. Служебното правоотношение на жалбоподателката, е прекратено след утвърждаване на ново длъжностно разписание на Министерство на земеделието и храните, с което длъжността, заемана от служителката е премахната. Независимо че длъжността продължава да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, съкращението е реално, тъй като е намелен броят на служителите, на които е възложеното нейното изпълнение. При липсата на нормативно установени критерии за подбор между служителите, назначени на една и съща длъжност, преценката за това кои да останат и кои да бъдат съкратени е изцяло предоставена на органа по назначаването и не може да бъде контролирана от съда. Поради това настоящият състав приема, че изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл са изпълнени и правото на органа да прекрати служебното правоотношение със служителката е упражнено в съответствие със закона. Ето защо доводите на жалбоподателката в обратния смисъл са неоснователни. Д. за незаконосъобразност на съкращението, тъй като част от функциите, изпълнявани от жалбоподателката, са възложени на длъжности с по-ниско ниво, е неоснователен. В случая такова прехвърляне на задължения не е предприето, тъй като длъжността "главен експерт" не е премахната като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, т. е. присъщите й функции продължават да се изпълняват, но от по - малък брой служители. Утвърждаването на длъжностно разписание и промените в него чрез разкриването или премахване на отделни позиции, създаване на отдели в дирекциите, са правомощия на министъра на земеделието и храните, които са извън предмета на настоящото производство. Всичко изложено мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, поради което правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е осъществено в съответствие с материалния закон и неговата цел. Това, както и изложеното по-горе относно компетентността на издателя, формата на акта и спазването на административно производствените правила, налага извода, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати нарушения, обосноваващи нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разноски в производството и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателката следва да заплати на Министерство на земеделието и храните сумата 840. 00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,