Решение № 9902 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2008/2014 г.

Решение № 9902 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2008/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на управителя на Националния осигурителен институт срещу решение № 6182 от 11.10.2013 г. по адм. дело № 7805/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, VII състав. Релевирани са оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответницата - Виолета Тодорова Димитрова от гр. Монтана, чрез пълномощника си - адвокат Гълъбова, моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в отговор от 18.11.2013 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 6182 от 11.10.2013 г. по адм. дело № 7805/2012 г. Административен съд - София-град, първо отделение, VII състав, е отменил решение № 38 от 10.07.2012 г. на управителя на Националния осигурителен институт и потвърденото с него разпореждане № 5107143259, изх. № 94С-6535-2 от 19.03.2012 г. на длъжностното лице в дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при НОИ. Изпратил е делото като преписка на цитираната дирекция за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените в мотивите към решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдебният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От формуляр Е104 изх. № 2290-2/3 от 7.01.2009 г. на Административната комисия за социално осигуряване на работещи от страната и от чужбина на Република Гърция се установява, че Виолета Димитрова е била социално осигурена и заета (работила) в цитираната държава през периода от януари 2002 г. до септември 2006 г., както и че същата има 1178 надници от Института за социално осигуряване (ИКА). В уверение рег. № 221 от 9.01.2009 г. на Организацията за заетостта на трудовия потенциал при Министерството на труда на Република Гърция е посочено, че от 22.09.2006 г. до 21.09.2007 г. Димитрова е получавала обезщетение за безработица. От удостоверение за парична помощ, дадена на лице, осигурено от ИКА, от 8.01.2009 г. на Единен фонд "Работещи срещу заплата" към ИКА става ясно, че за периода 26.05.2004 - 25.06.2006 г. лицето е получавало обезщетение за заболяване. От решение № 27155 от 12.11.2010 г. на директора на Атинския пенсионен клон на ИКА се установява, че считано от 14.07.2008 г., на Димитрова е отпусната частична пенсия за старост за неопределено време. Приложените към решението изчисления са за 1178 дни, като са включени и суми като бонус за тежка професия, но не става ясно към коя категория е причислен положеният труд. Посочена е нормата на § 4 от Закон № 825/78 г. Казаното се отнася и до последвало го решение № 24158 от 12.11.2012 г. на директора на Атинския пенсионен клон на ИКА, с което е изменена пенсията съобразно увеличението на най-ниския праг на пенсиите. От уверение изх. № 19187 от 2.02.2009 г. на гръцката компетентна институция се установява, че осигуреното лице съгласно карта за трудовия стаж и осигурителни книжки има осъществени 1178 надници през периода от януари 2002 г. до септември 2006 г., които се включват в Правилника за тежките и вредни професии. Но в удостоверението не е посочен текст от цитирания нормативен акт и няма данни от коя категория е положеният от Димитрова труд съгласно цитирания правилник. А това е съществено с оглед евентуалното му приравняване към първа или втора категория по българското законодателство. Освен това от съдържащата се на стр. 123 от делото извадка от уведомление до служителя относно съществените условия на трудовия договор се установява, че Димитрова е работила като хигиенистка в предприятие за почистване на сгради и извозване на отпадъци. С писмо № 53636 от 28.03.2011 г. гръцката компетентна институция е уведомила Димитрова, че времето на осигуряване, което е било взето под внимание при пенсионирането й, произхожда от реална заетост, която е прекъсната на 15.09.2006 г. В него също така е отразено, че в периода от 26.05.2004 г. до 25.06.2006 г. са й изплащани помощи поради заболяване, а от 22.09.2006 г. до 21.09.2007 г. лицето е получавало помощ като безработен. В писмото изрично е посочено, че периодите, в които са получавани гореспоменатите помощи, не се считат за период за отпускане на пенсия в ИКА-ЕТАМ. Вследствие на това те не са вписани в Е205 GR, а институциите в държавите - членки на Европейския съюз, не се уведомяват за тях като за реализирани осигурителни периоди, освен ако вече са взети предвид за основаване на право за получаване на пенсия за старост. От последното цитирано писмо, както и от цитираните по-горе решения на директора на Атинския пенсионен клон на ИКА се налага изводът, че при отпусната пенсия за старост на лицето за осигурителния стаж, положен в Гърция, периодите на получаване на помощ за безработица и на обезщетение за заболяване не са взети предвид. По делото няма данни Димитрова да е обжалвала решенията на директора на Атинския пенсионен клон на ИКА, независимо че в тях е посочено, че срещу административния акт може да бъде подадено възражение в местната административна комисия на този клон в срок от 3 месеца от датата на получаване на решението. С писмо протоколен № 195-299 от 30.11.2012 г. компетентната институция в Гърция уведомява НОИ, че в отговор на тяхно запитване № Е001 от 19.03.2012 г. се прилага копие на документ № 53636 от 28.03.2011 г., с който се уведомява заинтересованата, а също и българската компетентна институция, че в конкретния случай не е възможно да бъдат вписани периодите на обезщетения за безработица и за болест. В заключението на вещото лице Коцева от една страна е отразено, че Димитрова има 1178 отработени дни при 6-дневна работна седмица, което е равно на осигурителен стаж от 3 г., 11 м. и 3 дни, но впоследствие отчита осигурителен стаж в Гърция от I категория 5 г., 4 м. и 4 дни, които превърнати към труд от III категория, били равни на 8 г., 10 м. и 27 дни. При тези изчисления вещото лице включва и паричните помощи за безработица и за временна неработоспособност, които са изключени от гръцката осигурителна институция. Експертът не сочи по каква методика изчислява осигурителния стаж, положен в Гърция, и на каква база го преобразува. Това в случая е било особено необходимо, тъй като в решението на управителя на НОИ в тази връзка липсват мотиви, а в предхождащото го разпореждане също няма подробни изчисления. Първоинстанционният съд е възприел изчисленията на вещото лице безкритично, без да посочи каквото и да било правно основание, поради което приема, че осигурителният стаж на Димитрова, положен в Гърция, е в размера, посочен в експертизата. Налице е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в тази връзка по същество липсват мотиви. Въпросите, свързани с признаването на периодите, в които Димитрова реално е работила в Гърция, както и тези, в които е получавала обезщетения, било по болест, било за безработица, се отнасят до признаване на осигурителен стаж от гръцката компетентна институция, тъй като нито трудът е полаган в България, нито обезщетенията са изплащани от българската осигурителна институция. През периодите, в които лицето е полагало труд, ползвало е обезщетения за безработица и за временна неработоспособност в Гърция, са действали Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. Според чл. 18.1 от първия цитиран регламент, уреждащ сумирането на осигурителни периоди, периоди на трудова заетост или пребиваване, компетентната институция на държавата членка, според чието законодателство придобиването, запазването или възстановяването на правото на обезщетения зависи от завършването на осигурителни периоди, периоди на трудова заетост или периоди на пребиваване, отчита, доколкото е необходимо, завършените осигурителни периоди, периоди на трудова заетост или периоди на пребиваване съгласно законодателството на друга държава членка като завършени съгласно прилаганото от въпросната институция законодателство. В Член 45.1 от същия регламент във връзка със зачитането на завършени осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателствата, чийто субект е било заето или самостоятелно заето лице, с оглед придобиване, запазване или възстановяване на правото на обезщетения е посочено, че когато съгласно законодателството на държава членка придобиването, запазването или възстановяването на правото на обезщетения по схема, която не е специална по смисъла на параграфи 2 или 3, зависи от завършването на осигурителни периоди или периоди на пребиваване, компетентната институция на тази държава членка при необходимост взема под внимание завършените осигурителни периоди или периоди на пребиваване съгласно законодателството на всяка друга държава членка, независимо дали по обща или специална схема, или като заето или като самостоятелно заето лице. За целта тя отчита тези периоди като завършени съгласно собственото й законодателство. В чл. 1, б. "с" от Регламент (ЕИО) № 1408/71 се дава определение на понятието "осигурителни периоди". Такива са периодите, през които са внасяни вноски, или периодите на трудова или самостоятелна заетост, които се определят или признават за осигурителни периоди от законодателството, съгласно което са завършени или се считат за завършени, както и всички приравнени на тях периоди, когато съгласно споменатото законодателство се считат за равностойни на осигурителни периоди. В същия смисъл е и дефиницията на "осигурителни периоди", съдържаща се в чл. 1, ал. 3, б. "у" от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. Според чл. 1, ал. 3, б. "ф" от този регламент "период на заетост" са периодите, определени или зачитани от законодателството, съгласно което те са придобити, както и всички периоди, зачитани за такива, ако се признават от посоченото законодателство за приравнени на периоди на заетост или на самостоятелна заетост. Съгласно чл. 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 достъпът до осигуряване зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, като се зачитат до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. В чл. 11.2 от същия регламент изрично е посочено, че лицата, които получават парични обезщетения поради или вследствие на тяхната дейност като наето или самостоятелно заето лице, се считат, че упражняват посочената дейност. Това не се прилага за пенсиите за инвалидност, старост или за преживяло лице или за пенсиите, получавани поради трудови злополуки или професионални болести или за паричните обезщетения за болест, покриващи лечение за неограничен период. Към датите на издаване на разпореждане № 5107143259, изх. № 94С-6535-2 от 19.03.2012 г. на длъжностното лице в дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при НОИ и на решение № 38 от 10.07.2012 г. на управителя на Националния осигурителен институт е в сила Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Съгласно чл. 12.1 от цитирания регламент за целите на прилагането на чл. 6 от основния регламент компетентната институция се свързва с институциите на държавите членки, чието законодателство също се е прилагало спрямо съответното лице, с цел установяване на всички периоди, завършени съгласно тяхното законодателство. Според чл. 11.2 съответните периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на държава членка, се прибавят към тези, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, доколкото това е необходимо за целите на прилагането на чл. 6 от основния регламент, при условие че тези периоди не съвпадат. Несъмнено като държава - членка на Европейския съюз, България е длъжна да спазва цитираното право на общността. Като не е изяснил основните въпроси - към коя категория трябва да бъде причислен положеният от жалбоподателката в Гърция труд и на колко години осигурителен стаж се равняват 1178 надници при спазване на посочените регламенти, съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Последното препятства настоящата касационна инстанция да се произнесе по съществото на спора. Освен това съдът не е изложил и мотиви относно приложението на материалния закон. Цитираните процесуални нарушения налагат отмяна на постановения съдебен акт при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - София-град. Що се касае до обвързващата сила на влязлото в сила решение № 262 от 8.03.2009 г. по адм. дело № 2/2009 г., то е постановено в производство по обжалване на друг административен акт - решение № 45 от 3.12.2008 г. на управителя на НОИ. След постановяването на съдебния акт административният орган е отправил четири запитвания до гръцката компетентна институция, с което е спазил указанието на съда да извърши проверка относно положения от Димитрова в Гърция осигурителен стаж. Предвид неизяснения изход на спора разноски по делото не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,