Решение № 13991 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6755/2015 г.

Решение № 13991 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6755/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ). Образувано е по касационна жалба на "Инекс ауто" ЕООД гр. София, ЕИК 175159003, подадена чрез адв. Д. Балкански, против решение № 2635/15.04.2015 г. на Административен съд София - град, Първо отделение, 6 - ти състав, постановено по адм. д. № 2368 по описа за 2012 г. на този съд. С решението е отхвърлено оспорването по жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 22501100097/11.07.2011 г., издаден от Йорданка Димитрова Михалева, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София и поправен с РА № 1103033/14.07.2011 г., издаден от същия орган по приходите, в частта на допълнително установените задължения за ДДС за данъчните периоди от 01.03.2007 г. до 31.05.2007 г., от 01.07.2007 г. до 31.08.2007 г. и от 01.10.2007 г. до 31.12.2007 г., произтичащи от начисляване на данък на основание чл. 86 от ЗДДС, ведно със съответните лихви и корекция на данъчната основа по посочените в РА доставки на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Според касатора решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Счита, че съдът неправилно е определил датата на възникване на данъчно събитие при придобиване на новите и употребявани автомобили от доставчици, установени в друга държава членка на ЕС - нито в хипотезата на чл. 63, ал. 2 ЗДДС, нито в хипотезата на чл. 63, ал. 4 ЗДДС. Намира за необоснован изводът на съда, че след като дружеството е съставило протоколи по чл. 117 ЗДДС, то непременно е налице ВОП за всички процесни автомобили и автомобилни части. Твърди, че не само не е налице ВОП, след като стоката е придобита и доставена в друга държава членка, ДДС е бил начислен от доставчика там и заплатен от "Инекс ауто" ЕООД отново там, т. е. процесните доставки са с място на изпълнение на територията на другана други държави членки на ЕС, а не на територията на страната, съответно не е налице задължение за самоначисляване на данъка чрез издаване на Протокол по реда на чл. 117 ЗДДС. На трето място настоява, че не всички от посочените редове в Таблица 3 от заключението на ССЕ се отнасят за придобиване на стоки. Налице е придобиване на услуги с място на изпълнение на територията на други страни членки на ЕС. Касаторът моли за отмяна на решението, отмяна на РА, ведно със законните последици. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кожухарова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на "Инекс ауто" ЕООД срещу Ревизионен акт № 22501100097/11.07.2011 г., издаден от Йорданка Димитрова Михалева, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София и поправен с РА № 1103033/14.07.2011 г., издаден от същия орган по приходите, в частта на допълнително установените задължения за ДДС за данъчните периоди от 01.03.2007 г. до 31.05.2007 г., от 01.07.2007 г. до 31.08.2007 г. и от 01.10.2007 г. до 31.12.2007 г., произтичащи от начисляване на данък на основание чл. 86 от ЗДДС, ведно със съответните лихви и корекция на данъчната основа по посочените в РА доставки на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Предмет на спора са ВОП - доставки на употребявани автомобили от данъчно задължени лица, регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка, което е видно от реквизитите на приложените по делото фактури и не се оспорва от ревизираното лице. В издадените фактури не е посочено да се прилага специалния ред на облагане на маржа на цената и не е отбелязано начисляване на ДДС, т. е. дружеството е третирало продажбите на употребявани автомобили като ВОП с нулева данъчна ставка ( с изключение на фактурите, посочени в таблица № 3, ред 2, 3, 5, 12 и 18 от заключението на вещото лице). В заключението на вещото лице, таблица № 3 и № 4 са описани инвойс фактурите, по които ДДС не е начисляван от доставчиците от други държави членки. В конкретния случай ревизираното лице по инвойс фактурите от доставчиците му от други държави членки е издало протоколи по чл. 117 от ЗДДС, но същите не са включени в дневника за продажбите както за съответния данъчен период, така и в последващите данъчни периоди, в която хипотеза ревизираното лице би дължало само лихва. Такива доказателства не са представени и на вещото лице от страна на РЛ по повод на поставените в ССчЕ задачи. Съдът е приел за неоснователно възражението на дружеството за приложимост на хипотезата на чл. 151, ал. 4 ЗДДС - т. е. дължимост само на лихви за преждевременно ползване на данъчен кредит. Предвид тези съображения съдът е приел, че с РА законосъобразно е начислен данък на основание чл. 86, във връзка с чл. 84 и чл. 63 от ЗДДС в горепосочения размер за процесните данъчни периоди, както и че законосъобразно е извършена корекция на данъчната основа по процесните доставки на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, съгласно която разпоредба данъчната основа се увеличава с всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката. По отношение на начислените лихви за просрочие, по делото не са ангажирани доказателства за внасяне на доначисления данък в републиканския бюджет до постановяване на РА, с оглед на което и предвид тяхната дължимост, съдът е приел, че същите за законосъобразно установени. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав намира, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Правилно административният съд е извел извод, че процесните доставки представляват вътреобщностно придобиване (ВОП) на стоки по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, ЗДДС, относима към ВОП, данъчното събитие възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. Нормите на ал. 3 и ал. 4 от цитирания текст уточняват, че данъкът става изискуем на 15 - ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. На основание предвиденото в чл. 64, ал. 1 ЗДДС, данъчната основа при ВОП се определя по реда на чл. 26. Съгласно чл. 84 от ЗДДС, данъкът при ВОП е изискуем от лицето, което извършва придобиването, като в чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е посочено, че начисляването на данъка се извършва с протокол, който се издава в 5-дневен срок, считано от датата, на която данъкът е станал изискуем. На основание чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗДДС изготвеният протокол се включва в дневника за продажбите за данъчния период, за който е издаден. В случая няма спор, че ревизираното дружество не е дилър на стоки втора употреба и спрямо него не е приложим реда по глава ХVII от ЗДДС - "Специалне ред за облагане на маржа на цената" и прилага общия ред за облагане. В конкретния случай ревизираното лице е издало протоколи по чл. 117 от ЗДДС, но същите не са включени в дневника за продажбите както за съответния данъчен период, така и в последващите данъчни периоди. Наред с това РЛ не е представило счетоводни данни за внесени автомобили през ревизираните периоди, за които едновременно да са съставяни протоколи по чл. 117 от ЗДДС и да не е претендиран данъчен кредит по реда на чл. 68 - чл. 71 от ЗДДС. Експертизата е потвърдила, че надлежното отразяване на доставките както в дневника за покупки, така и в дневника за продажби би имало за резултат определяне на задължение по ЗДДС в същия размер, какъвто е посоченият размер на задълженията на "Инекс ауто" ЕООД в процесния РА. Също така дружеството не е ангажирало доказателства, че в случая не се касае за ВОП, а за доставка на територията на другата държава членка. Ето защо за него е налице задължението по чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗДДС и по отношение на тези доставки. Относно възраженията на касатора, че не дължи ДДС по инвойс фактурите, посочени в таблица № 3, ред 2, 3, 5, 12 и 18 от заключението на вещото лице, тъй като ДДС е начислен от доставчика, обосновано първоинстанционният съд е приел, че този факт не освобождава извършващият придобиването да отчете дължимия от него ДДС при ВОП, като в случая ревизираното дружество не е доказало, че в случая не се касае за ВОП, а за доставка на територията на другата държава членка. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Разноски: Независимо от изхода на спора на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като същото се дължи еднократно за съдебната фаза на производството и от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,