Решение № 15677 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6418/2010 г.

Решение № 15677 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6418/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Николай Колев-57" - гр. София, против решение № 1 от 19.02.2010 г., постановено по адм. дело № 5675 от 2009 г. по описа на Административния съд - София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на търговеца против РА № 2300-800687 от 24.02.2009 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - София-област, потвърдена с решение № 869 от 1.07.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробно развити в касационната жалба оплаквания се иска отмяна на постановеното решение и уважаване на жалбата, като се отмени и обжалваният РА, с алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. Предмет на обжалване пред Софийския административен съд е бил РА № 2300-800687 от 24.02.2009 г., издаден от ТД на НАП - София-област, потвърден с решение № 869 от 1.07.2009 г. на директора на ДОУИ - гр. София, с който на ЕТ "Николай Колев-57" - гр. София, за периода от 1.01.2007 до 31.08.2008 г. са били определени задължения по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, ДОО и ЗО в размер на 91 076,67 лв., в т. ч. 78 984,14 лв. главница и 12 092,53 лв. лихви. С решението - предмет на обжалване в касационното производство, съдът е отменил този РА в частта, с която са начислени лихви за забава в размер на 317,09 лв. за декември 2007 г., и в частта, с която е постановен отказ на данъчен кредит в размер на 3255 лв. по ВОП по протокол № 1 от 2008 г. за данъчния период м. май 2008 г. и са начислени съответните лихви за забава. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата. В частта, с която е отменен РА, решението е влязло в сила и не е предмет на обжалване. Решението се обжалва само в частта, с която е отхвърлена жалбата и е потвърден РА. За да постанови това решение, съдът е приел, че в тази част издаденият РА е законосъобразен като постановен в съответствие с приложимите материалноправни норми. Съдът изцяло е възприел фактическата обстановка по спора, така както е приета от органа по приходите, като е споделил изцяло и направите правни изводи. Според констатациите в РА по 60 бр. фактури, издадени от "Вами" ООД - с предмет на доставките резервни части по опис, е прието, че тези фактури не могат да бъдат основание за признаване на данъчен кредит, тъй като не съдържат задължителните реквизити - количество и вид на стоката. До този извод се е стигнало, тъй като до приключването на ревизията не са били представени описи закупените резервни части към фактурите. В производството по обжалване по административен ред на РА са били представени такива описи, както и протоколи към тях, но решаващият орган е приел, че представените документи са от категорията на частните такива, които нямат обвързваща доказателствена сила. Посочено е, че това са частни документи без нотариална заверка на подписите и достоверна дата и върху съдържанието на всеки един от протоколите е отпечатана година на съставяне 2009 г. и на ръка са попълнени датата и месецът на съставянето им, като на някои от тях е записана 2007 г., а на други 2008 г.. Предвид тези поправки решаващият орган и съдът са приели, че след като образците на протоколите са отпечатани през 2009 г., то следователно няма как те да документират записвания от 2007 и 2008 г., от което е направен и изводът, че те са антидатирани и създадени след приключването на ревизията и то с оглед целите на обжалването. Освен това е посочено и това, че не са представени доказателства, от които да е видно, че цитираните номера и марки автобуси са били повредени, нуждаели са се от ремонт и за същите е било необходимо поставянето на резервни части от тези, посочени по вид и количество в описите към фактурите. При ревизията е било констатирано и това, че закупените резервни части от "Вами" ООД значително надхвърлят общата балансова стойност на превозните средства - собственост на търговеца. На практика по време на ревизията е било констатирано, че счетоводно са били отразявани разходи за покупка на резервни части без конкретна информация за количество и вид на закупените части и без да се води отчетност и да има информация за кой точно автобус са предназначени тези части и в резултат на каква повреда. По тези съображения за представените след ревизията доказателства е прието, че те не удостоверяват реално извършени доставки и за ревизирания субект не е възникнало правото на данъчен кредит. Всички това е мотивирало съда да възприеме изводите на органа по приходите, като съдът не е кредитирал заключението на назначената експертиза поради това, че то е било изготвено единствено на базата на издадените фактури и на изготвените и представени по-късно описи и протоколи, които, както се посочи по-горе, предвид нанесените поправки на ръка и недостоверност на датите на съставянето им не са били ценени като доказателства както от органа по приходите, така и от съда. Преценявайки реквизитите на процесните фактури, съдът е приел и наличие на още едно основание за отказ на право на данъчен кредит, а именно това по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Съдът е посочил, че констатациите по делото сочат на липса на доставка, следователно начисляването на данъка е станало без основание, и се е позовал на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, според която не е налице данъчно събитие, а оттам - невъзникване на изискуемост на данъка и на задължение за начисляването му. При липса на доставка начисляването на данъка се явява без основание и следователно това начисляване е неправомерно, т. е. лицето, което е начислило неправомерно данъка, няма право на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Констатациите при ревизията за липса на доказателства, даващи основание да се приеме, че процесните 60 бр. фактури, издадени от "Вами" ООД, действително касаят частите по съставените описи и протоколи към тях, не са опровергани с надлежни доказателства. Действително съдът е обсъдил основно представените протоколи, касаещи тези описи, които явно говорят за подправени документи. Не може бланка за протокол, носещ печатна дата за 2009 г., да се отнася за съставен протокол за 2007 г.. По-естествено би било бланки от предишни години, които не са били използвани, да се употребят за следващи години, отколкото обратното. Видимата и с просто око поправка на документа относно датата, както и това, че при самата ревизия тези документи не са били представени, а едва след това - при обжалването им по административен ред, дават основание да се приеме за обоснован изводът на органа по приходите и на съда, че се касае до подправени документи, съставени с оглед нуждите на процеса. Съдът правилно при това положение не е кредитирал заключението на вещото лице, което е дало своето заключение, имайки предвид и тези документи, които като такива без достоверна дата нямат обвързваща доказателствена сила. В самото счетоводство на ревизираното лице също така няма отразени документи като искания и заявки, както и заприходяване и движение на закупени и разходвани резервни части, поради което се явява недоказано твърдението на търговеца, че закупените по въпросните фактури резервни части касаят именно представените след това описи. Липсата на такива доказателства и установеното при ревизията, че закупените по тези фактури резервни части надхвърлят значително общата балансова стойност на превозните средства - собственост на ЕТ "Николай Колев-57", която по счетоводни данни е 194 811,67 лв., и в тази връзка - липсата на отчетност и информация за закупените резервни части за кой автобус и за каква повреда са употребени, дават основание да се приеме за недоказано условието на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, респективно със стойността на тези фактури да се увеличи финансовият резултат на проверяваното лице за 2007 г.. В цитираната разпоредба, регламентираща доставките с право на приспадане на данъчен кредит, се посочва, че това са стоките и услугите, които се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки и които доставчикът - регистрирано по този закон лице, е доставил или предстои да достави. В конкретния случай тези условия не са доказани, а тежестта за доказването им се носи от ревизираното лице, което е следвало със съответната отчетност и информация при редовно водено счетоводство да установи за всяка една стока по представените фактури, че е действително доставена и употребена за облагаеми доставки. Това не е доказано от ревизираното лице, което към момента на извършената ревизия не е разполагало със съответната документация, а представените впоследствие документи основателно не са кредитирани като годно доказателствено средство. В този смисъл неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за наличие на изискуемите реквизити на процесните фактури, издадени от "Вами" ООД, и за годност на представените от него доказателства - предвид свидетелските показания и заключението на вещото лице. Представените в настоящата инстанция писмени доказателства също не опровергават констатациите в РА и не дават основание да се приемат за изпълнени изискванията на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване на право на данъчен кредит. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за нарушаване на правото му на защита по чл. 117, ал. 5 ДОПК предвид невръчените 36 бр. доказателства по РД. Преди всичко това възражение е недоказано, а освен това то не е от съществените нарушения, водещи до нищожност на РА, защото както по време на самата ревизия, така и след това - и в хода на административното обжалване, и при съдебното обжалване, ревизираният субект е имал възможност да представи доказателства във връзка със своите възражения, които съответно да бъдат преценени както от решаващия орган така и от съда с оглед тяхната доказателствена стойност. Правилно е решението и в частта, с която е отказано право на данъчен кредит по доставките, извършени от "Види транс" ООД, ЕТ "Мики транс", "Алтени" ООД и "Алумин предо" ЕООД. В тази част правилно е прието от органа по приходите и от съда, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС, според която правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Установено е по делото, че стоките по тези фактури са използвани за ремонт и обзавеждане на втория етаж на личното жилище на ревизирания търговец. Последният с нищо не е доказал, че тази част от жилището си е ползвал като офис, предвид дейността, която е извършвал за превоз на пътници. Изрично вещото лице Стоянова от назначената съдебно-техническа експертиза заявява в съдебно заседание от 21.01.2010 г., че вторият етаж от къщата при направения оглед е установено, че се ползва като жилище, но в хола има бюро до прозореца и ксерокс. Съдът правилно е посочил в тази част, че само наличието на част от обзавеждането на втория етаж с бюро и ксерокс не е достатъчно, за да се приеме, че това е офис на фирмата. Ето защо решението в тази част като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Предвид изложеното неоснователни се явяват и останалите възражения в касационната жалба относно увеличения финансов резултат на ЕТ "Николай Колев-57" с непризнатите разходи по фактурите, издадени от посочените доставчици. Отчетените разходи по фактурите, за които не е доказано правото на данъчен кредите, се явяват документално необосновани и правилно с тях е увеличен финансовият резултат за 2007 и 2008 г., като са определени задължения, представляващи вноски за ДОО и ЗО, за които жалбоподателят не спори, че не е внесъл. По тези съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски по делото не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,