Решение № 8142 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11614/2019 г.

Решение № 8142 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11614/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд (ДФ) "Земеделие" чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. М. срещу решение № 5141 от 23.07.2019 г. по адм. дело № 2009 по описа за 2018 г. на Административен съд - С. град (АССГ). С него по жалба на Р. Н. е отменена негова заповед № 09-РД/2844 от 15.08.2017 г., с която е отказано финансиране на подадено заявление за подпомагане по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което се отхвърли жалбата на Р. Н.. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - Р. Н. оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. П. В.. Претендира присъждане на съдебни разноски като представя списък по чл. 80 от ГПК, с приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед № 09-РД/2844 от 15.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е отказано финансиране по заявление от 27.05.2015 г. за подпомагане с УНР № 648864 от Р. Н. по проект ИД № 14/04/1/0.0.2271 по подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделските стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година. Предмет на инвестицията по проекта е "Създаване на биологично насаждение от бъз". Административният орган е приел, че в резултат на извършени административни проверки и събрани доказателства Р. Н. кандидатстващ за финансова помощ в размер на 279 746, 85 лв. не отговаря на въведените изисквания в чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства". Според тази разпоредба към датата на подаване на заявлението за подпомагане, минималният стандартен производствен обем на земеделското стопанство, трябва да е не по-малък от левовата равностойност на 8 000 евро. За изчисляване на този СПО чрез насаждане на оранжерийни краставици е представен нот. акт от 21.10.2003 г., вписан в Службата за вписвания при РС - К.. Според този нот. акт недвижимият имот, представлява поземлен имот - дворно място, за което е отреден працел ХІ-678, кв. 55 по плана на с. Б. е с площ от 1 600. 00 кв. м. При определянето на самия СПО на стопанството се установява, че на база 1 600. 00 кв. м., съобразно Приложение № 14 към § 1, т. 44 от ДР на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. се генерира икономически размер от 7 978. 61 евро, поради което не е изпълнено изискването по чл. 8, ал. 1, т. 2 от нея. По тези съображения административният орган е направил пълен отказ от финансиране, оспорен пред АССГ. В мотивите на сега обжалваното решение на АССГ постановено по повод оспорването на процесната заповед от 15.08.2018 г. подробно е обсъдена фактическата страна по спора относно развилото се административно производство, както и по повод спорния момент относно базата за определяне на СПО на земеделското стопанство на заявилото лице. Изложен е и съответният правен извод по повод оспорената законосъобразност на същата. Правилен и съответен на събраните доказателства е изводът на административния съд за това, че административният акт е издаден от компетентен орган, както и че той е мотивиран. В него е посочено както фактическото, така и правното основание за издаването му, като мотиви се съдържат и в съпътстващите материали, а фактическата обстановка за издаване на отказа за финансиране е правилно посочена. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза с основно и допълнително заключения, които са кредитирани от съда, относно площта на посочения поземлен имот 07257.501.686 към датата на подаване на заявлението от Р. Н., която е в размер на 1 632. 00 кв. м., като реално обработваната площ в границите на поземления имот 678 е по-голяма от 1 610. 00 кв. м., а обработваната площ, намираща се западно от границата между поземлен имот 362 и поземлен имот 678 е 1 730. 00 кв. м. Това рефлектира върху определянето на СПО на земеделското стопанство на заявителя. Освен това по делото е представена и скица на поземления имот, издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Д., която удостоверява, че поземленият имот е с площ от 1 632. 00 кв. м. По тези съображения правилен е изводът на съда, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като при новото разглеждане на заявлението на земеделския стопанин следва да бъде съобразено установеното в съдебното производство, респ. определяне на съответен СПО за земеделското стопанство, което би било в съответствие с материалноправната предпоставка по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. - минималният стандартен производствен обем на земеделското стопанство да е не по-малко от левовата равностойност на 8000 евро. Касационното възражение, че е налице официален документ, какъвто е нотариалния акт, съгласно който процесният поземлен имот в землището на с. Б., общ. К. е с площ от 1 600 кв. м. и че площта в този размер следва да послужи за база, е неоснователно. Съдебният експерт изрично е посочил, че поземленият имот с площ от 1 835, за който е отреден УПИ-ХІ-678, в кв. 55 по плана на с. Б. е с граници, които не са материализирани, предвидената по регулация улица не е изградена. Според него и след направен дистанционен оглед по ортофотокарти, посочва, че имотът се е ползвал приблизително по имотните граници. Така след като не е налице спор за материално право и се установява фактическо ползване в повече за разликата от 1 600. 00 кв. м. до 1 632. 00 кв. м., спрямо актът установяващ правото на собственост, не може да се възприеме формалния подход на административния орган при изграждане на преценката му за начина на прилагане на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. и конкретно относно формирането на СПО, съглано изискванията на § 1, т. 44 от ДР на същата, Приложение № 14. Този извод се налага и от извършената проверка от административния орган по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП чрез интегрираната информационна система, която като такава съгласно чл. 33 от ЗПЗП е създадена и въз основа на ортоизображения, на каквито се е позовал съдебния експерт. Освен това по делото и конкретно в административната преписка липсва контролен лист за извършена проверка на място, какъвто има само за недвижимия имот в с. Р. по повод инвестиционния проект "Създаване на биологично насаждение от бъз" (стр. 105 от съд. досие). По тези съображения като база за определяне на СПО на земеделското стопанство следва да бъде възприета площта на поземления имот така, както е установено от съдебния експерт, доколкото разликата е незначителна, което е и в съответствие с целта на закона. Също така не може да бъде споделен и аргументът относно възможността да се разположи оранжерия за производство на краставици на площ от около 1 370. 00 кв. м., понеже съдебният експерт изрично посочва, че при сглобяване на конструкцията, описана в договора за наем от 1.02.2015 г. се получава оранжерия с правоъгълна форма с размери 26/66 м. и площ от 1 716. 00 кв. м. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски представляващи такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000. 00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съгласно представени документи за реалното им осъществяване. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение