Решение № 14731 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11219/2010 г.

Решение № 14731 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11219/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от областния управител на област с административен център Варна, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Ирена Георгиева, против решение № 1085/28.05.2010 г., постановено по адм. дело № 1313/2009 г. на Административен съд Варна, ХV-ти състав, с което е отменена негова заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г. за одобряване на плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", в землището на кв. Виница, община Варна, относно имоти № № 887, 888, 889, 894 и 4092, и преписката е върната на административния орган за произнасяне по същество, при съобразяване с указанията дадени в мотивите на решението. Областна администрация - Варна е осъдена да заплати на жалбоподателите в първоинстанционното производство направените съдебни разноски в размер на 890 лв. Касаторът твърди неправилност на съдебния акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон. Сочи, че не е налице техническа възможност за обособяване на нов имот от разликите над 600 кв. м от имоти № № 887, 888 и 889, тъй като в новопроектирания имот ще попаднат част от съоръженията в имот № 888, още повече, че последният е придобит от настоящите му собственици по замяна и за него не важи ограничението по чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ. Това възпрепятства възможността и за отделяне на части от имоти № № 887 и 889 - до първия е невъзможно да се осигури достъп, а площта на втория не е достатъчна, за обособяване на самостоятелен имот. Оспорва се и направеният от съда извод, че по отношение на имот № 894 не се установява настъпила трансформация на правото на ползване в право на собственост. Изложени са съображения относно незаконосъобразността на възлагането на всички съдебни разноски, включително депозита за вещо лице по изслушаната съдебно-графологическа експертиза, по отношение допускането на която касаторът е възразил в открито съдебно заседание. Претендира се отмяна на решението на административния съд и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответниците - Панайот Костадинов Тодоров, Костадин Панайотов Костадинов и Стефан Панайотов Костадинов не изразяват становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Росица Станчева Спасова, Младенчо Димитров Василев, Стилиян Димитров Василев, Никола Григоров Григоров, Йордан Атанасов Христов, Момяна Ненова Христова, Дамян Стоянов Георгиев, Стефан Атанасов Ангелов, Тодорка Пенчева Георгиева, Зоя Николова Ангелова и Пенка Тодорова Николова, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, поради следното: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Панайот Костадинов Тодоров, Костадин Панайотов Костадинов и Стефан Панайотов Костадинов, против заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г. на областния управител на област с административен център Варна, в частта относно имоти № 887, 888, 889 и 894. Релевирани са били оплаквания, че горепосочените имоти попадат изцяло във възстановения им съгласно решение № 792/2.05.2001 г. на ПК - Варна имот, но са записани по ПНИ на други лица, които не са правоимащи по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. С оглед представените по делото доказателства, в т. ч. горепосоченото решение на ПК, съдът е констатирал, че жалбоподателите се легитимират като реституирани собственици в качеството им на наследници на Костадин Куртев Димитров, на нива от 5. 350 дка, попадаща в терен по § 4 на кв. Виница, в местността "Влахолу", съставляваща имот № 7929 по КП от 1956 г. Новообразуваните имоти № 887 - 785 кв. м, № 888 - 815 кв. м, № 889 - 749 кв. м и № 894 - 786 кв. м, са записани в имотния регистър на името на бившите ползватели, респективно на приобретателите от такъв ползвател (за имот № 888). Съгласно съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните, от разликите над 600 кв. м от имоти № № 887, 888 и 889 до фактически ползваната земя, е възможно да се обособи нов имот за възстановените собственици - наследници на Костадин Куртев Димитров, с площ от 546 кв. м, както и е възможно да се присъединят 141 кв. м от имот № 894 към собствения на жалбоподателите имот № 4092 по ПНИ. При тези данни, от правна страна съдът е приел, че имоти № № 887 и 889 законосъобразно са отредени за бившите ползватели, тъй като по отношение на тях е приключила процедурата по преобразуване на правото им на ползване в право на собственост, същите са правоимащи лица и се ползват с предимство пред бившите собственици, но в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ. Относно имот № 888 с площ 815 кв. м е констатирано, че е отреден съгласно имотния регистър за настоящите му собственици - приобретатели на 600 кв. м ид. части по възмездна правна сделка (замяна) от правоимащо лице по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. В случая е установена разлика над 600 кв. м от имоти № № 887, 888 и 889, поради което е налице техническа възможност за обособяване и отреждане на имот за бившите собственици, съобразно чл. 28, ал. 5 и 7 от ППЗСПЗЗ. Досежно имот № 894 съдът е приел, че е записан на ползвател, по отношение на когото не е приключила процедурата по трансформация на правото на ползване в право на собственост, поради което не се ползва с предимство пред бившите собственици и частта от имота, попадаща в реституирания имот, следва да бъде присъединена към имот № 4092, отреден за възстановените собственици. По тези съображения съдът е отменил оспорената заповед, в частта относно имоти № 887, 888, 889, 894 и 4092, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при което да бъдат съобразени правата на наследниците на Костадин Куртев Димитров, като им бъде отреден имот от разликите над 600 кв. м от имоти № 887, 888, 889 и им бъде придадена съответната част от имот № 894 към собствения им имот № 4092. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че при проектирането на нов имот ще бъдат засегнати съществуващи съоръжения - дървен тоалет и кладенец в имот № 888, което съставлява пречка за отделяне на разликата над 600 кв. м. Имот № 888 е придобит от настоящите му собственици чрез възмездна правна сделка - замяна, но от бивш ползвател, след приключване на процедурата по изкупуването му по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, поради което и по отношение на него важат ограниченията за площ съгласно чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ, тъй като не би могло да се приеме, че приобретателите имат повече права от прехвърлителя. Имотът е настанен по ПНИ с площ от 815 кв. м, а не с площта придобита по нотариален акт - 600 кв. м ид. ч. от 800 кв. м, което само по себе си е основание за поправка на ПНИ в тази му част. Съгласно скицата към заключението по назначената съдебно-техническа експертиза проектирането на имот № 888 с реално обособена площ 600 кв. м е съобразено с основното застрояване - 2МЖ (вилна сграда с площ 74 кв. м и мазе с площ 18 кв. м). В случая няма техническа възможност площта на имота да бъде променена и в границите му да бъдат включени всички осъществени в него подобрения. Новопроектираният имот е съобразен с правата на приобретателите и законосъобразно съдът е указал исканата корекция в ПНИ. Не намират основание и оплакванията за неправилност на решението в частта му относно имот № 894, записан в имотния регистър с площ 786 кв. м на името на бившия ползвател Стефан Атанасов Ангелов. Законосъобразно съдът е приел, че липсват доказателства за довършен фактически състав на трансформация на правото му на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е ред от предвидените за това по § 5 ПЗР ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция), § 30 ПЗР ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или § 62 ПЗР ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). По делото са представени оценителен протокол № 2134/11.09.1997 г. и две вносни бележки с вносител Стефан Ангелов, но от едната се установяват само името на вносителя, датата на преводното нареждане - 3.12.1997 г. и преведената сума - 24 300 лв., но не и в чия ползва преводът е извършен, а другата е за сумата от 3 750 лв., преведени от същото лице в полза на община Варна, но без посочено основание за този превод. Дори да се приеме, че и двете бележки касаят сумата по оценителния протокол, последната е на стойност по-голяма от преведената, което означава, че ползвателят не е изплатил цялата оценка. В допълнение административният съд правилно е констатирал, че въпреки дадените указания, заинтересованата страна Стефан Ангелов не е представил доказателства, индивидуализиращи в достатъчна степен предоставения му за ползване имот, тъй като съгласно заключението на техническата експертиза не може да се установи идентичност между новообразувания имот № 894 по ПНИ и имота по оценителен протокол № 2134/1997 г. След като ползвателят не е правоимащо лице по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, не се ползва с предимство пред възстановените собственици при отреждането на имотите по ПНИ, поради което частите от имот № 894, попадащи в стар имот № 7929 следва да бъдат отредени за възстановените собственици, в каквато насока са и дадените от съда указания за корекция на плана в тази му част. Неоснователни са и възраженията на касатора за неправилност на решението в частта, в която е осъден да заплати на жалбоподателите направените по делото разноски, в размер общо на 890 лв., в т. ч. и изплатено възнаграждение за съдебно-графологическата експертиза. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Право на съда е да прецени дали да допусне експертиза, както и дали да възприеме заключението на вещото лице. При всички случаи обаче разноските за извършване на експертизата са дължими наред с останалите разноски по производството и в хипотезата на чл. 143, ал. 1 АПК законосъобразно са възложени на административния орган. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, съдът,