Решение № 6284 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4632/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 25084 от 27.11.2024 г., постановено по адм. д. 7528/2024г. Административен съд София град, първо отделение, 14-ти състав, е отменил по жалба на Национална електрическа компания ЕАД Протокол П 29002923067637 073 001/30.05.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Големи данъкоплатци и осигурители, потвърден с решение 915/03.07.2024г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София и е върнал административната преписка на ТД на НАП Големи данъкоплатци и осигурители за произнасяне по същество с акт, с който да уважат или откажат издаването на кредитно известие по Уведомление, вх. 26-Н-3990/03.04.2023 г., касаещо несъбираеми вземания от Тахеко енерджи АД, след съобразяване с дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. С решението съдът е осъдил НАП да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1 050лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. С. П., в качеството й на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт В. Минкова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да обезсили решението на Административен съд София град. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба дружество Национална електрическа компания ЕАД , ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], представлявано от изпълнителния директор Г. Д., чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт М. Алексиева взема становище за недопустимост на касационната жалба, а алтернативно за неоснователност на същата. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Въпросът за допустимостта на касационната жалба е разрешен с определение 3479 от 02.04.2025г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм.д. 2008/2025г. Със същото е прието, че макар и в решението на първоинстанционния съд да е посочено, че същото е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, то същото подлежи на касационно обжалване. Предвид на това, както и че жалбата е подадена в срока по чл.211,ал.1 АПК, следва да бъде прието, че същата е подадена от надлежна страна и е процесулно допустима. Разгледана по същество е основателна, макар и не по съображенията изложени в нея. С решението си Административен съд София град е отменил по жалба на Национална електрическа компания ЕАД Протокол П 29002923067637 073 001/30.05.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Големи данъкоплатци и осигурители, потвърден с решение 915/03.07.2024г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София и е върнал административната преписка на ТД на НАП Големи данъкоплатци и осигурители за произнасяне по същество с акт, с който да уважат или откажат издаването на кредитно известие по Уведомление, вх. 26-Н-3990/03.04.2023 г., касаещо несъбираеми вземания от Тахеко енерджи АД, след съобразяване с дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаването на процесния протокол, в това число подаденото искане от НЕК ЕАД пред компетентната ТД на НАП Големи данъкоплатци и осигурители София Уведомление, вх. 26-Н-3990/03.04.2023 г. по чл. 126б, ал. 8 ЗДДС, за наличие на обстоятелства, за намаляване данъчната основа и начисления данък по данъчни фактури, на обща стойност 665 649, 25 лева (с ДДС), касаещи извършени облагаеми доставки на електрическа енергия, с получател Тахеко енерджи АД, поради несъбираемост на вземанията, постановената резолюция за извършване на проверка, 29002923067637-ОРП-001/10.04.2023 г. на началник на сектор в ТД ГДО, с която е възложена проверка за наличие на обстоятелства, обосноваващи намаляване на данъчната основа, резултатите от проверката са изложени в оспорвания Протокол П-29002923067637-073-001/30.05.2023г., с който издалите го органи по приходите приели да оставят без разглеждане Уведомление, вх. 26-Н-3990/03.04.2023 г. по чл. 126б, ал. 8 ЗДДС, проведеното административно оспорване на протокола пред директора на Д ОДОП София, който е потвърдил същия, като е изложил допълнителни мотиви. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че оспореният протокол съставлява индивидуален административен акт и че противно на твърденията в жалбата, същият не е нищожен, тъй като е издаден от компетентни органи и в предвидената от закона форма. Административният съд е отбелязал, че макар да е заявено, че Уведомление, вх. 26-Н-3990/03.04.2023 г. следва да бъде оставено без разглеждане, в него са изложени мотиви за неоснователност на искането. Според съда оставянето на Уведомление, вх. 26-Н-3990/03.04.2023 г. без разглеждане предполага процесуална нередовност на същото, за което е предвидена възможността по чл. 89, ал. 3 ДОПК. Посочено е, че част от мотивите, които е доразвил решаващият административен орган в Решение 915/03.07.2024 г. са (л. 12 от делото) за това, че съдържащите се в протокола фактически данни се основават на твърденията на жалбоподателя и съдържанието на приложените към уведомлението документи, но не са обвързани с проверка на търговската му и счетоводна документация, събиране на други доказателства от него и от трети лица, което признание означава, че на основание чл. 89, ал. 3 ДОПК органите по приходите е следвало да изискат от НЕК ЕАД допълнително доказателства, за да изяснят обективно, пълно и всестранно фактическата обстановка, така както задължава разпоредбата на чл. 35 АПК. Обоснован е извод, че органите по приходите не са сторили това, то констатацията им, че за обстоятелствата по чл. 126а, ал. 1, т. 1 ЗДДС изтичане на три години за вземане с тригодишен давностен срок или на пет години за вземане с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо срокът е изтекъл преди 01.01.2023 г. се основава само на датите, на които са издадени фактурите, и на фактите за обявена несъстоятелност на Тахеко енерджи АД. Според съда е недопустимо смесване на аргументи и мотиви за процесуална недопустимост с такива по същество, за неоснователност на заявеното с Уведомление, вх. 26-Н-3990/03.04.2023 г. искане, като това лишава дружеството жалбоподател от възможността да докаже претенцията си в административното производство. На отделен ред първоинстанционният съд е дал тълкуване на разпоредбите на Глава тринадесет а ЗДДС, в сила от 01.01.2023г. и на чл.90,§ 1 и 2 от Директивата за ДДС, както и е възпроизвел практиката на Съда на Европейския съюз по прилагане на последните /решението по дело С 242/18/. На база на изложеното е изграден извод, че съдът не споделя констатациите на органите по приходите за изцяло материално-правен характер на разпоредбите на Глава 13А ЗДДС, тъй като част от нормите /чл.126б, алинеи 5, 6, 7, 8 и 9 регламентират начините/реда/процедурата за упражняване на правото на намаляване на данъчната основа и начисления данък при несъбираемо вземане, поради което не съществува пречка предвиденият ред да бъде приложен и по отношение на правоотношения, които не са приключили към момента на влизане в сила на нормите на Глава 13а ЗДДС. Допълнено е, че предвидения в тази глава ред следва да е приложим и по отношение на доставки, извършени преди 01.01.2023г., а преценката дали и кога е настъпила окончателната им несъбираемост или такава със значителна степен на вероятност, е въпрос по същество, след изследване на всички релевантни за конкретния случай факти и обстоятелства. В заключение е изграден извод, че процесният протокол П 29002923067637 073 001/30.05.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Големи данъкоплатци и осигурители, потвърден с решение 915/03.07.2024г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен и преписката следва да бъде върната на компетентната ТД на НАП за произнасяне по същество с акт, с който да се уважи или откаже издаването а кредитно известие по Уведомление, вх. 26-Н-3990/03.04.2023 г. Постановеното решение на Административен съд София град е процесуално недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, но не по съображенията, развити в касационната жалба. С разпоредбите на глава 13а ЗДДС, в сила от 01.01.2023г. е регламентиран реда за намаляване на данъчната основа и на начисления данък при несъбираемо вземане. С нормата на чл.126б,ал.1 ЗДДС е прието, че когато получателят по доставката е бил регистрирано лице към момента на доставката и са изпълнени условията, посочени в чл. 126а, ал. 1, намалението на данъчната основа и на начисления данък се извършва от доставчика чрез издаване на кредитно известие по чл. 115 до размера на пълното или частично неплащане по доставката. Според чл.126б,ал.8 ЗДДС/ в редакцията към момента на подаване на уведомление Уведомление, вх. 26-Н-3990/03.04.2023 г./ за прилагане на ал. 1 доставчикът, регистрирано по закона лице, писмено уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в тримесечен срок от възникване на обстоятелството по чл. 126а, ал. 2, т. 1 6 за пълно или частично неплащане по облагаема доставка с данъчна основа в размер над 100 000 лв., която издава разрешение за издаване на кредитното известие към издадена фактура с начислен данък само в случаите, в които получателят по доставката е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура; в 60-дневен срок от подаване на уведомлението органите по приходите издават разрешение или отказ по реда на глава дванадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; непроизнасянето в срок се смята за разрешение за издаване на кредитно известие ; в тримесечен срок от получаване на разрешението лицето издава кредитно известие и подава декларация по чл. 125, ал. 1 и отчетни регистри по чл. 124 за периода, през който е издадено кредитното известие. В ДОПК няма изрична разпоредба, която да регламентира обжалването на процесния протокол, с което е оставено без разглеждане искането на дружеството, такава уредба не съществува и в Глава дванадесета от ДОПК, към която препраща чл. 126б, ал. 8 ДОПК, тъй като в чл. 88 чл. 95 ДОПК се урежда само обжалването на изричен отказ на приходния орган да издаде документ по смисъла на чл. 88, ал. 1 ДОПК. Единствено в чл. 89, ал. 3 ДОПК законодателят е предвидил, че уведомлението се оставя без разглеждане само в случаите, когато е предвидено в нормативен акт към искането да се представят и други доказателства, свързани с претендираното от дружеството основание за издаване на документа и такива не са ангажирани. Процесният случай е различен от възприетото в чл. 89, ал. 3 ДОПК, тъй като с оспорения протокол е оставено искането без разглеждане, т. е. направен е отказ за образуване на производство по чл. 126а и сл. от ДОПК. В определението на ВАС по адм.д. 2008/2025г. са изложени мотиви в смисъл че цитираната редакция на приложимата норма на чл.126б,ал.8 ЗДДС не е препращала изрично към Глава XII на ДОПК, което е сторено с редакция към ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г., но това не означава, че правната уредба е непълна, поради което приложение следва да намери АПК. Напротив ДОПК, явяващ се специален спрямо АПК, съдържа правила, уреждащи издаването на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Безспорно разрешението за издаване на кредитно известие по чл. 126б, ал. 8 ЗДДС, респективно отказа, представляват документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения по смисъла на чл. 88, ал. 1 ДОПК, както правилно е приел и съдът. Съответно, съгласно чл. 97 ДОПК решението на административния съд, с което е налице произнасяне по съществото на спора, принципно е окончателно.. Правилно производството по оспорване на въпросния протокол е разгледано по реда на глава ХII ДОПК, но неправилно първоинстанционният съд е конституирал в производството по делото като ответник директорът на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" София, като не е съобразил, че по Глава дванадесета от ДОПК, към която препраща чл. 126б, ал. 8 ЗДДС , ответник следва да бъдат съответните органи по приходите, издали процесния протокол, поради което съдът като е разгледал делото по реда за обжалване на ревизионните актове, не е съобразил установеният в чл. 126б, ал. 8 ЗДДС ред, е постановил едно недопустимо решение. След като съдът неправилно е разгледал делото, конституирайки директорът на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" София, а не органите по приходите при ТД на НАП - София, издали процесния протокол, то решението му като недопустимо подлежи на обезсилване. Освен това съдът не е съобразил, че "НЕК ЕАД е подал жалба по административен ред не до посоченият решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а до директора на ТД на НАП София, но вместо да се произнесе този решаващ орган, се е произнесъл органът по чл. 152, ал. 2 ДОПК. С оглед изложеното, решението на първоинстанционния съд е недопустимо и следва да се обезсили, а на основание чл. 221, ал. 3 АПК делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да конституира като ответник органите по приходите при ТД на НАП София, издали процесния протокол, с който е оставено без разглеждане искането на "НЕК" ЕАД и да разгледа производството по делото по реда на чл. 197 и сл. от АПК, при съобразяване на решение по тълк. дело 10/2019 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В този смисъл е и установената съдебната практика на ВАС, като например Решение 3747 от 9.04.2025 г. на ВАС по адм. д. 722/2025 г., I отделение, и Решение 4510 от 30.04.2025 г. на ВАС по адм. д. 624/2025 г., VIII отделение При условията на чл. 226, ал. 3 АПК в зависимост от изхода на делото новият състав на първоинстанционния съд следва да се произнесе и по разноските, направени и пред настоящата касационна инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,