Решение № 245 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5811/2007 г.

Решение № 245 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5811/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр.с чл. 218а ал. 1 б. "а"от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на "Т"Е. и Н. Н. К. против решение № 153 от 18.05.2007 г.по в.гр.дело № 107/2005 г.на Смолянския окръжен съд, с което на основание чл. 193 от ГПК (отм.) е допълнено решение № 259/8.07.2005 г., постановено по същото дело, като е отхвърлен предявения от касаторите алтернативно предявен иск с правно основание чл. 109 ал. 1 от ЗС да бъдат осъдени ответниците ", рехабилитация и отдих"Е.,И. Ц. С. и Е. И. С. да премахнат описаните сгради, построени в имота им и възпрепятстващи правото им на собственост. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон, за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - чл. 218б б. "в" от ГПК (отм.) Молят решението да бъде отменено и искът - уважен. Ответниците по касационната жалба не заявяват становище. Представителят на третото лице-помагач М. на з. и х. моли жалбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С влязло в сила решение от 8.07.2005 г.по гр.дело № 107/2005 г. Смолянския окръжен съд е отхвърлил предявените от "Т"Е. гр. С. и Н. Н. К. против "П"Е.,И. Ц. С. и Е. И. С. искове за собственост на двуетажна масивна сграда - хижа"К" със застроена площ 64 кв. м.,5 бр.полумасивни едноетажни бунгала към нея с обща площ 155 кв. м. и едноетажна столова - кухня, със застроена площ 265 кв. м. и за предаване от ответниците владението върху тях, както и за заплащане на обезщетение за ползването на земята в периода от 25.06.01 г.до 9.12.2003 г.в размер на сумата 926 лв., ведно със законната лихва до окончателното й изплащане. С молба вх. № 1* от 23.03.2007 г.ищците са поискали на основание чл. 193 от ГПК (отм.)да бъде допълнено решението от 8.07.2005 г.по предявения алтернативен иск по чл. 109 ал. 1 от ЗС, съгласно който ако бъде отхвърлена претенцията по чл. 108 от ЗС, да бъдат осъдени ответниците да премахнат посочените по-горе сгради, построени в имота и възпрепятстващи упражняването на правото им на собственост. За да отхвърли алтернативно предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС въззивният съд е приел, че ищецът не е изложил обстоятелства в какво конкретно се състои неоснователното действие или посегателство над обекта на правото на собственост и с какво се ограничава, смущава и/или пречи за допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Касационната жалба е неоснователна. Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право на собственост според предназначението на имота или в съответствие обема на правото на собственост. Неоснователно по смисъла на чл. 109 ал. 1 от ЗС е всяко действие, което пречи на собственика да упражнява правото си на собственост и не се основава на законна разпоредба, ограничаваща това право. В разглеждания случай ищците са сключили с МЗГ договор за замяна на земеделски земи, между които е и парцел **** от масив 74, представляващ ливада с площ 93.516 дка в землището на с. О., в която се намират спорните сгради, собственост на ответника "ПРО"ЕАД. Правилно е прието от въззивния съд, че в молбата за допускане на изменение по реда на чл. 116 от ГПК (отм.)пред първата инстанция ищците не са изложили обстоятелства в какво се изразява ограничаването на правото им на собственост. Същите притежават голата собственост върху земята, която са придобили при съществуващи сгради, строени докато държавата е била собственик на земята, а впоследствие са включени в баланса на търговското дружество, т.е.правото им на собственост върху терена е ограничено от правото на собственост върху спорните сгради в лицето на ответника "ПРО"ЕАД. Поддържаните в касационната жалба доводи касаят въпроса на собствеността на процесните сгради, решен със сила на пресъдено нещо в производството по иска по чл. 108 от ЗС. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение -да бъде оставено в сила. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на IV г.о.