Решение № 10974 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4951/2009 г.

Решение № 10974 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4951/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - гр. Варна (ТД на НАП) срещу Решение № 244/19.02.09 г. постановено по адм. д. 55/09 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 8-9119/05.11.08 г., издадена от Директора на ТД на НАП - гр. Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 187 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на ЕТ "Шимба - Георги Коев" запечатване на обект: магазин, находящ се в с. Старо оряхово, об. Долни чифлик, ул. "Кирил и Методий" № 27 и забрана за достъп до него за срок от един месец. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени доводи, че е налице нарушение на държавния интерес винаги когато е нарушен закон и в частност данъчното законодателство, поради което и не е необходимо да се излагат допълнителни съображения в административния акт, издаден от административнонаказващия орган по "усмотрение". Иска да бъде отменено обжалваното решение като бъде потвърдена Заповедта за налагане на ПАМ за "защита на интересите на фиска, а не да се тълкува в полза на лицето". Ответникът по касационната жалба, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил или изпратил представител, не е изразил и становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо-А отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 8-9119/05.11.08 г., издадена от Директора на ТД на НАП - гр. Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 187 от ЗДДС е наложена ПАМ на ЕТ "Шимба - Георги Коев" запечатване на обект: магазин, находящ се в с. Старо оряхово, об. Долни чифлик, ул. "Кирил и Методий" № 27 и забрана за достъп до него за срок от един месец. Административният съд е приел за установени фактите, описани в административния акт, за които не е налице спор между страните по делото. При правилно установена фактическа обстановка: закъснение от два дни за регистрация на ЕКАФП, съдът е приел, че обжалваната заповед не е мотивирана в частта относно определяне срока на наложената ПАМ. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Не спори между страните по делото, че ЕТ "Шимба - Георги Коев" е въвел в експлоатация ЕКАФП без да е изпълнило задължението си в 7-дневен срок да представи свидетелството за регистрация заедно с касовата бележка пред ТД на НАП по регистрацията си, а е депозирал заявлението на 9-тия ден от възникване на задължението му. За извършеното нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е издадено Наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Няма данни постановлението да е обжалвано. Следователно са осъществени факти, представляващи хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, предвиждаща възможност за налагане на ПАМ: "запечатване на обект и забрана на достъпа до обекта, в който е установено нарушението". Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството й на индивидуалния административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания. Непосочването на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, поради което правилно е прието, че поради този порок издадената заповед се явява незаконосъобразна. Правилно съдът е приел и този извод се споделя и от настоящата инстанция, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил максимално дължимия срок, посочен в закона за налагане на тази мярка, и като не е направил това решаващият съд не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146, за оспорване на индивидуалните административни актове. Предвид това правилно първоинстанционният съд е приел, че този порок води до незаконосъобразност на акта, и го е отменил. Обстоятелството, че в конкретния случай административният орган не действа в условията на обвързана компетентност не означава, че не е необходимо да се излагат мотиви за възприетия от него обем (продължителност) на ПАМ. В този смисъл доводите в касационната жалба за тълкуване на правните норми във фискален или частен интерес не е възможно да бъдат обсъждани, защото са абсолютно неотносими към характера на приложимия правен институт. Като е достигнал до същите правни изводи, Административният съд - Варна е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение, което при условията на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първо - А отделение