Решение № 7338 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 305/2025 г.
ВАСТрето отделение03.07.2025 г.докладчик т Марио Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 24510/22.11.2024 г., постановено по адм. дело 1453/2020 г. по описа на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на Димкос - 2008 ЕООД, ЕИК 200507660 сумата от 1 000 (хиляда) лева разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Особено мнение на съдия Таня Куцарова:
Като член от състава на съда по делото подписвам решението с особено мнение и намирам, че решението на АС- София град е неправилно, същото следва да се отмени и вместо него да се постанови друго , с което жалбата на "Димкос 2008" ЕООД против решение 228 от 050.11.2019г. на министъра на околната среда и водите да се отхвърли. Обжалваният административен акт е напълно законосъобразен , издаден е без наличие на основания за отмяна по чл. 146 АПК и е надлежно мотивиран с всички основания по чл.68, ал.1 т.3 и т.3а ЗВ. Съображенията ми за това са следните:
. Съдът не е анализирал с достатъчна задълбоченост мотивите на административния орган, изложени в обжалвания административен акт, не е анализирал характера на отменената част от ПУРБ 2016-2021г. и същността и характера на неотмената част от същия ПУРБ 2016-2021г. Съдът не е изследвал в цялост всички относими факти и обстоятелства, които имат отношение към спорното право, възникнали преди и след издаване на обжалвания индивидуален административен акт, не е приложил разпоредбата на чл. 168 АПК. В мотивната част на обжалвания административен акт могат да се открият три групи от доводи, които са мотивирали органа да постанови обжалвания отказ. На първо място - опазване на екологичното състояние на водния басейн с оглед неговото предназначение, на следващо място - предотвратяване евентуално бъдещо замърсяване на водата, като понтонната база - собственост на жалбоподателя, се разглежда като потенциален източник на замърсяване, водещо до недопустимост на начина на ползване съобразно предназначението - всичко това - нарушаващо обществения интерес. Съдът в мотивите си е разгледал само последната група от обстоятелства, залегнали в мотивите на административния орган, като е обсъдил и употребеното от него понятие от закона "обществен интерес" . Съгласно чл. 149, ал.1 ЗВ, управлението на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се осъществява на основата на планове за управление на речните басейни. При разработване на плановете за управление по чл. 149 с.з. се определят:1. цели за опазване на околната среда;2. води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване;3. зони за защита на водите;4. програми от мерки. Няма спор по делото, че язовир "Въча" е публична държавна собственост, а водите в него са изключителан държавна собственост / чл. 18 КРБ/ и с Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район за басейново управление за периода 2016 - 2021 г. повърхностно водно тяло язовир "Въча", с код BG3 MA600 L133, е определено като питейно водно тяло и основен алтернативен източник за водоснабдяване на част от област Пловдив, с перспектива за водоснабдяване и на област Хасково.
Видно от раздел III от ПУРБ 2016-2021г. и приложение 1 и 10 към него , язовирът е включен в регистъра на зони за защита на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Поставена е цел водното тяло да бъде с добро състояние по NH4 - "Опазване на доброто химично състояние и предотвратяване влошаването", с оглед на което са предвидени описаните по-горе ограничителни мерки. С решение 9132 от 23.07.2024г. по адм.д. 2397/2022г. по описа на ВАС, петчленен състав е отменил План за управление на речните басейни в Източнобеломорския район за периода 2016-2021 г. и Националната програма за изпълнението му, приети с решение 1106/29.12.2016 г. на Министерския съвет, в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло-язовир "Въча" за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, чрез: "мярка "Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване" (код DW_4), действие 3."Прекратяване след изтичане на срока на действие на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване (код DW_4_3) и мярка "Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване" (код DW_4), действие 4."Преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване" (код DW_4_4). Доколкото опазването на повърхностните води - изключителна държавна собственост, предназначени за питейно-битово водоснабдяване е задължение на министъра на околната среда и водите не по силата на ПУРБ, а по закон, в настоящото производство не може да се коментира в каква степен е било допустимо да се разгледа жалба срещу и да бъде отменена самата мярка "Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване" (код DW_4) на язовир "Въча", а не само действията по нейното изпълнение, посочени в решение 9132 от 23.07.2024г. по адм.д. 2397/2022г. по описа на ВАС и дали язовирът като публична държавна собственост може да остане без предвидени мерки за опазване на повърхностните води - изключителна държавна собственост , предназначени за питейно-битово водоснабдяване на гражданите . За настоящото производство е от значение предназначението на водите на язовира, посочено в неотменена част на ПУРБ - Раздел 3, приложение 1 и приложение 10, тъй като то е посочено като основание за отказа по чл. 68 ЗВ.
От обхвата на обжалваната и отменена част на ПУРБИБР 2016-2021г. е видно, че предвиждането за повърхностно водно тяло язовир "Въча", с код BG3 MA600 L133, определено като питейно водно тяло и основен алтернативен източник за водоснабдяване на част от област Пловдив, с перспектива за водоснабдяване и на област Хасково, не е отменено / то и не подлежи на контрол за законосъобразност/ продължава да действа в рамките на времевия период на Плана до 2021г. Отменени са само част от изпълнителнителните мерки, приети за изпълнение на предвижданията в Плана. Решението на петчленния състав, постановено по адм.д 2397/2022г. по описа на ВАС по естеството си представлява нов юридически факт, който е бил взет под внимание от административния съд и въз основа на него е постановено обжалваното решение. Друг нов юридически факт, осъществен в правния мир след постановяване на обжалвания административен акт, който има значение за спорното право по делото, и който не е бил взет под внимание от административния съд, е приемането с Решение 920/31.12.2024 г. на Министерски съвет. на ПУРБИБР за периода 2022-2027г., действащ понастоящем. От съдържанието на същия, / ПУРБ ИБР -достъпен на сайта на МОСВ - https://earbd.bg/indexdetails.php?menu_id=966/, е видно, че язовирът отново е включен в Зоната за защита на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Следователно и в Плана от 2016г., и в Плана от 2022г. предназначението на повърхностните води на язовир "Въча" е едно и също и не се е променило. Следва да се отбележи, че за установяване на посочените обстоятелства, поради общодостъпния характер на Плана, на неговите приложения във формата на таблици, диаграми и схеми, не е нужно представяне на писмени доказателства или назначаване на вещо лице. Задължението за публикуване на Плана с всичките му приложения осъществява изискването за достъпност и улеснява както правните субекти, така и съда. С тяхното съдържание е следвало да се запознае и административният съд от първата инстанция.
От съдържанието на сега действащия план е видно, че предназначението на повърхностните води на язовир "Въча" продължава да бъде същото - питейно-битово водоснабдяване и по тази причина язовирът е включен в Зоната за защита на повърхностните води, предназначени за питейно битово снабдяване. Това сочи, че независимо от отмяната по съдебен ред на част от изпълнителните мерки по предходния ПУРБ, предназначението на повърхностните води на същия воден басейн, върху които е дадено право на ползване, не се променило и държавата продължава да приема водите на язовира като източник на питейно-битово снабдяване. Следва също така да се отбележи и това, че предназначението на водите, публична държавна собственост се определя по изключителната дискреция на държавата - собственик, която не подлежи на контрол за законосъобразност, като се подчинява на принципите, посочени в ЗВ, а именно водите да се разглеждат като общонационален неделим природен ресурс /чл.1 ЗВ/, които се управляват с цел осигуряване интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението и за постигане на конкретните цели, посочени в чл.2 ЗВ. Административният орган е упражнил компетентност, възложена му от закона при материалноправни предпоставки, също посочени в закона и именно за съответствие със закона се осъществява контролът за законосъобразност на административния акт. Не т.4 от съдържанието на ПУРБ по чл. 149а ЗВ създава компетентността на органа по чл. 52 с.з. да разреши, да продължи или откаже продължаване на разрешителното за ползване, а законът, който възлага правомощието и определя материалните предпоставки за това. Ето защо отмяната от ВАС на мерките, които са такива по т.4 от съдържанието на плана по чл. 149а ЗВ, не води до отпадане на правомощието на органа да приложи чл. 68, ал1 т.3, според която разпоредба върху ползването са налице ограничения несъвместими с предназначението на водите на язовира. Няма спор по делото, че в заявлението , с което се иска издаване на разрешително за ползване на водния обект - повърхностните води на язовира, не е посочен начинът на ползване, нито вида на дейността, която ще се упражнява оат заявителя, поради което правилно административният орган е приел, че плаващата база е потенциален източник на замърсяване на водите, което е несъвместимо с предназначението на същите.
Съдия :
Таня Куцарова
Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ Членове: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА/п/ ЮЛИЯН КИРОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите против решение 24510/22.11.2024 г., постановено по адм. дело 1453/2020 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено решение 228/05.11.2019 г., издадено от министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 68 от Закона за водите е отказано издаване на разрешително по подадено заявление с вх. ПВ-42/14.10.2019 г. от Димкос - 2008 ЕООД за ползване на акваторията на язовир Въча с цел Плаващо съоръжение в язовир Въча - несамоходна плаваща база Б-102 Персенк и преписката е изпратена на министъра на околната среда и водите за ново произнасяне по заявление вх. ПВ-42/14.10.2019 г., със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, посочени в мотивите на решението. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Димкос - 2008 ЕООД оспорва касационната жалба като неоснователна и поддържа изложените в представения писмен отговор доводи. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния орган е инициирано със заявление на Димкос - 2008 ЕООД вх. РВ-42/14.10.2019 г. за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект - язовир по Приложение 1 към Закона за водите по чл. 46, ал.1 ЗВ, с приложени към него декларация за липса на парични задължения на дружеството към държавата и общината от 14.10.2019 г.; договор за покупко-продажба на плаваща база за отдих Персенк от 28.09.2009 г.; позволително за плаване 20-4399-09 от 23.10.2009 г., издадено от Изпълнителна агенция Морска администрация; свидетелство за годност от 16.10.2014 г., издадено от Изпълнителна агенция Морска администрация, валидно от 15.10.2019 г .; застрахователна полица 190036644/08.02.2019 г.; скица и координати на ползвана площ; Протокол 86/27.10.2018 г. за преглед на неконвенциален кораб плаваща база Персенк; договор за почистване на отпадни води от плаващи бази в язовир Въча от 16.08.2016 г.; фактура 0000000024/30.09.2019 г. за почистване на отпадъчните води; фактура 0000008551/10.10.2019 г. за извозване на битови отпадъци и Протокол от 11.09.2019 г. за преглед на котвените съоръжения. В хода на съдебното производство от страна на АС е констатирано, че са налице предпоставки за спиране на производството по делото и с протоколно определение от 29.06.2020 г. същото е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК вр. с чл. 144 АПК, до произнасянето на ВАС по адм. дело 924/2020 г. С решение 9132/23.07.2024 г. ВАС е отменил План за управление на речните басейни в Източнобеломорския район за периода 2016 -2021 г. и Националната програма за изпълнението му, приети с Решение 1106/29.12.2016 г. на МС, в обжалваната част за предвидените мерки по отношение на водното тяло язовир Въча за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване, конкретно: Мярка с код DW 4, действие 3. Прекратяване след изтичане на срока на действие на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване, код DW 4-3 и Мярка Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно водоснабдяване, код DW 4, действие Преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване, код DW 4-4. След възобновяване на съдебното производство, административният съд, съобразявайки нормата на чл. 142, ал. 2 АПК и посоченото по-горе съдебно решение е приел, че атакуваният административен акт на министъра на околната среда и водите следва да бъде отменен с оглед отмененият ПУРБ 2016-2021 г. в частта му за язовир Въча и на основание чл. 146, т. 4 АПК. Съдът е посочил като необоснована констатацията на административния орган, че е налице хипотезата на чл. 68, т. 3а и т. 4 вр. чл. 62, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ нарушаване на обществените интереси, когато в резултат на водовземане или ползване се създава опасност от нарушаване на условията на плановете за управление на речния басейн, както и опасност от негативно въздействие върху качеството на водите. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя изведените правни изводи, че с отмяната на ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. и Национална програма за изпълнението му, приети с решение 1106/29.12.2016 г. на МС в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло - язовир Въча за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, е отпаднала материалноправната предпоставка за постановяване на оспорения акт. Видно от мотивите на оспорения пред АССГ административен акт, издателят се мотивира с ПУРБ-ИБР 2016-2021г., в отменените части с решение 9132/23.07.2024 г. на ВАС. Анализираните норми на чл. 149, ал. 1 и чл. 149а, ал. 1 ЗВ са общи и препращат към плановете за управление на речните басейни, съвместимостта с обществените интереси и анализи на състоянието на водните обекти, като предвид отмяната на ПУРБ- ИБР, са неприложими. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че освен мерките в ПУРБ е нарушен и общественият интерес, което е самостоятелно основание за отказ за издаване на разрешителното. Действително, съгласно чл. 62, т. 2 ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 преценява искането за издаване на разрешително, като съобразява съвместимостта с обществените интереси и придобити права, в това число нуждите на населението от района на водовземането. В издадения административен акт нормата на чл. 49 ЗВ, която предвижда в кои случаи се смята, че се нарушават обществени интереси е посочена бланкетно. Не са изложени доводи и/или констатации във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗВ, липсват и такива доказателства по административната преписка. Липсва обоснован анализ и преки доказателства, че плаващите бази/къщички са потенциален източник, т.е. опасност за замърсяване на водите съгласно нормативните изисквания на чл. 116, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 119, ал. 2 и ал. 4, т. 1 ЗВ. Съгласно цитираните разпоредби, опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване следва да се осъществява така, че да се предотврати влошаването на техните качества. Противно на изложеното в касационната жалба, потенциалната опасност за замърсяване на водите също подлежи на доказване, а не се основава само на обективни обстоятелства, каквито в случая са свързани с ползването на несамоходната плаваща база, разположена в акваторията на язовира. В случая липсва конкретика за несъответствие на дейността с нормативна забрана, нарушаване на определен интерес с приоритетен характер, в какъв аспект физиологичен, биологичен или химичен, е налице потенциална опасност да се влоши състоянието на водния обект, коя дейност се счита за нежелана, рискова и има потенциал за неблагоприятно въздействие. На практика, по никакъв начин не се установява как точно се нарушава обществения интерес. В решението на министъра на околната средата и водите е посочено единствено, че искането на Димкос - 2008 ЕООД не може да бъде удовлетворено, тъй като дейността му е несъвместима с предназначението на язовира, с позоваване на ПУРБ 2016-2021, след като е отменен в частта относно предвиденото предназначение за питейно-битово водоснабдяване. От фактическа страна, дори да се приеме, че в оспорения акт има изложени доводи за отказ поради неизпълнение на предпоставките, свързани с нарушаване на обществени интереси, следва да се има предвид, че административният акт трябва да съдържа мотивите, които да сочат връзка между установените факти и последиците от приложимата правна норма. Предпоставка за законосъобразност е излагането на мотиви, обосновавани с фактическа и правна обстановка. Както правилно е посочено в мотивите на обжалваното решение, сочената от процесуалния представител на ответника опасност от негативни въздействия върху качеството на водата не е изследвана в хода на административното производство, а е бланкетно заявена в текста на преценката и на оспореното решение. Единствено бланкетното позоваване без конкретни изложени мотиви в тази насока не могат да наведат на извод за обоснованост на оспорения отказ. След връщане на административната преписка, при произнасянето си по така направеното искане, административният орган следва да съобрази предвижданията на приетия ПУРБ-ИБР за периода 2022-2027г. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че не са налице основания за касиране на атакувания съдебен акт, с оглед което същият като валиден, допустим и правилен, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора в полза на ответника по касация на основание чл. 143, ал. 3 АПК се дължат разноски в размер на 1 000 лв. за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото и размерът, който е определен в съответствие с Наредба 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,