Решение № 4562 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2729/2013 г.

Решение № 4562 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2729/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Председателя на Районен съд- Карнобат срещу решение № 16074 от 17.12.2012 г., постановено по адм. дело № 5421/2012 г. от тричленен състав на шесто отделение на Върховния административен съд (ВАС), с което е отменено решение по т. 58.1 на протокол № 14/05.04.2012 г. на ВСС и потвърдената с него заповед № 86 от 09.03.2013 г. на административния ръководител на Районен съд (РС)-Карнобат, с която на Златко Колев Костадинов - съдия в РС-Карнобат е наложено дисциплинарно наказание "забележка". По наведени доводи за неправилност - нарушение на материалния закон и необоснованост моли обжалваното решение да бъде отменено. Срещу обжалваното решение е постъпила и касационна жалба от ВСС. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска неговата отмяна. Ответникът - Златко Колев Костадинов в писмен отговор оспорва и двете касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от активно легитимирани страни в срока по чл. 211 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество- неоснователни, поради следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил решение по т. 58.1 на протокол № 14/05.04.2012 г. на ВСС и потвърдената с него заповед № 86 от 09.03.2013 г. на административния ръководител на Районен съд (РС)-Карнобат, с която на Златко Колев Костадинов - съдия в РС-Карнобат е наложено дисциплинарно наказание "забележка". За да постанови този резултат съдът приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка, като въз основа на събраните по делото доказателства е установил, че издадената от съдия Златко Костадинов заповед № 3 от 10.01.2012 г. по ч. гр. дело № 10/2012 г. е с разпоредителна част, в която са обединени два диспозитива: първият разпорежда длъжникът (физическо лице) да заплати на кредитора (юридическо лице) сумата 420 лв., представляваща задължения за безусловно плащане по два записа на заповеди с настъпили падежи, ведно със законните лихви върху главниците; вторият разпорежда длъжникът да заплати 25 лв. държавна такса за образуване на делото. Тези два диспозитива неправилно са обединени така: "Длъжникът... да заплати на заявителя (кредитора)... сумата 420 лв., представляваща задължения за безусловно плащане без протест... ведно със законните лихви върху главницата... както и сумата 25.00 (двадесет и пет) лева, представляваща държавна такса за образуване на делото." В резултат на горното, според тричленния състав, се получава впечатление, че сумата от 25 лв. длъжникът следва да заплати на кредитора. Поради това е изготвен общ изпълнителен лист в полза на кредитора, в който буквално е възпроизведена разпоредителната част на заповедта. Диспозитивът, с който длъжникът е осъден да заплати 25 лв. държавна такса, е коригиран от съдия Златко Костадинов с последваща заповед № 140 от 24.01.2012 г. (наименована "за поправка на явна фактическа грешка"), ксероксно фотокопие от която се намира в преписката на ВСС. С тази коригираща заповед към втория диспозитив "както и сумата 25 лв., представляваща държавна такса за образуване на делото" е направено същественото допълнение: "като осъжда длъжника... да заплати същата сума, която да се приведе по сметката на Районен съд - гр. Карнобат."На следващия ден - 25.01.2012 г. - са изготвени вече два изпълнителни листа, всеки удостоверяващ самостоятелно вземане, подлежащо на принудително изпълнение. И двата изпълнителни листа са подписани от съдия Костадинов. Съдебният състав е приел, че в работата си по ч. гр. дело № 10/2012 г. съдия Костадинов е допуснал две грешки: а) дал е ход по същество на съдебно производство, за чието образуване не е била внесена от заявителя дължимата държавна такса - чл. 129, ал. 2 или ал. 4 във връзка с чл. 128, т. 2 и чл. 410, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК); б) технически е обединил два диспозитива за различни по своя характер плащания от длъжника (едното - държавна такса в полза на държавата), в резултат на което се е получило неправилното разпореждане длъжникът да направи двете плащания на един и същ кредитор, различен от държавата. Според чл. 405, ал. 5 ГПК за присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист. Поради това Златко Костадинов е настоявал по издадената от него заповед да бъдат изготвени два изпълнителни листа и категорично е отказал да подпише поднесения му общ изпълнителен лист, представляващ буквален препис на неправилно редактираната от него заповед. Установените по-горе обстоятелства са били известни на административния ръководител. Въпреки това с оспорената заповед № 86 от 09.03.2013 г. на административния ръководител на Районен съд (РС)-Карнобат на основание 309 във вр. с чл. 307, ал. 4, т. 2 и т. 4 (от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и решение по т. 58.1 на протокол № 14/05.04.2012 г. на ВСС на Златко Колев Костадинов е наложено дисциплинарно наказание "забележка". В мотивите към заповедта е посочено следното: 1."На основание издадената заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист със същите реквизити такива, каквито са посочени в заповедта на съдия Костадинов. Изпълнителния лист е докладван на съдията за подпис. Същият нееднократно отказва да го подпише без всякакво основание." 2."В конкретния случай е налице бездействие от страна на съдия Костадинов, тъй като същият е задължен на подпише изпълнителния лист който е издаден въз основа на подписана от него заповед за изпълнение и същият е редовен от външна страна." 3."С поведението си съдия Костадинов накърнява престижа на съдебната власт като с неподписването на изпълнителния лист създава в обществото, в конкретния случай у заявителя една отрицателна нагласа за поведението на съдебната власт. Очакванията на заявителя са, че след като вземането му е правомерно и има издаден съответен документ за това той ще реализира вземането си. По този начин в обществото се създава нагласа за една неработеща съдебна власт." С оспореното пред ВАС решение ВСС е потвърдил наложеното наказание. От правна страна тричленният състав приел, че съдия Костадинов не е извършил нарушението, за което е наказан дисциплинарно. Според съда първоначално представеният за подпис от съдия Костадинов изпълнителен лист не държи сметка за разпоредбата на чл. 405, ал. 5 ГПК, според която за сумите, присъдени на държавата, се издава отделен изпълнителен лист. Поради това отказът на съдия Костадинов да подпише този изпълнителен лист не е без основание. Съдия Костадинов още на 25.01.2012 г. е направил поправка на издадената от него заповед за изпълнение и е подписал вече правилно издадените два изпълнителни листа, удостоверяващи различни вземания, едното от които на държавата. Очевидният отказ на административния ръководител да окаже съдействие за бързото отстраняване на последиците на допуснатите от съдия Костадинов две грешки (ход по същество на съдебно производство, образувано без да е внесена дължимата за него държавна такса и неправилно обединавяне на два диспозитива, удостоверяващи две различни вземания) е допълнителна, при това съществена, причина за забавеното с две седмици издаване на изпълнителен лист в полза на кредитора - юридическо лице. При незабавна намеса на административния ръководител за отстраняване на допуснатите от съдия Костадинов грешки, дължимият на този кредитор изпълнителен лист вероятно щеше да бъде издаден своевременно или поне с минимално закъснение. И в заключение съставът е посочил, че с оспорената заповед съдия Костадинов не е санкциониран за действително допуснатите от него грешки в хода на възложеното му съдебно производство, а е санкциониран за отказа да подпише неправилния изпълнителен лист, който отказ, тричленният състав е счел за правилен. Така постановеното решение е правилно. Правилен е изводът на съда, че отказът на съдия Костадинов да подпише изпълнителния лист не осъществява състав на дисциплинарно нарушение. По определението на чл. 307, ал. 3,4 ЗСВ дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони (т. 1); действие или бездействие, което неоправдано забавя производството (т. 2); нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати; (т. 3); действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт (т. 4); както и неизпълнение на други служебни задължения (т. 5). Анализът на цитираните разпоредби сочи, че обект на дисциплинарно нарушение на органите на съдебната власт са определени техни задължения по служба. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на съдията, прокурора или следователя. Следователно неизпълнението на служебни задължения по ЗСВ се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. Правомощията на магистратите се определят от устройствения закон и съответните процесуални закони и са формулирани в правни норми. При упражняване на своите правомощия магистратът е подчинен само на закона - чл. 3 от ЗСВ и чл. 117, ал. 2 от Конституцията, а преценката му подлежи единствено на процесуален, не и на дисциплинарен контрол. Изводът се потвърждава от разпоредбата на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ/, съгласно която съдиите и прокурорите отговарят дисциплинарно само за нарушения на служебните си задължения, съответно по чл. 210, т. 1 и чл. 145, ал. 1, вр. с чл. 144, ал. 1 от с. з. Общото в тях е, че тези задължения не са включени в решаващата им дейност - в случая процесуалната дейност във връзка с функциите на съдия. Установената от чл. 117, ал. 2 от Конституцията независимост на магистратите (съдии, прокурори и следователи) включва и правомощие за самостоятелно тълкуване и прилагане на закона, освен при обвързващо ги тълкуване, дадено от надлежните висшестоящи съдебни органи (Арг.: чл. 130, ал. 2 от ЗСВ). Макар съдиите да осъществяват функциите си посредством издаването на правни актове, те носят дисциплинарна отговорност, ограничена до нарушенията на онези служебни задължения, с които се подготвя постановяването на акта или се организира неговото изпълнение и контрол. Резултатът от извършената от магистрата преценка на доказателствата не се явява следствие на задължение, а на свободно формирано вътрешно убеждение, следователно не може да представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307 от ЗСВ. Отказът на съдия Костадинов да подпише издаденият общ изпълнителен лист, поради факта, че същият е изготвен в нарушение на чл. 405, ал. 4 ГПК, не може да се определи като действие или бездействие, съставляващо проявна форма на дисциплинарно нарушение. Това е така доколкото издаването на изпълнителния лист, респ. отказът да се издаде такъв, попадат в решаващата дейност на съдията, следователно по отношение на тях е изключена дисциплинарната отговорност. Неоснователен е наведеният довод за необоснованост на решението. Съдът е изяснил всички относими към спора факти, като в мотивите си е изложил обстоен анализ на същите, като подробно е аргументирал и изводът си за неправилно приложение на материалния закон от административния орган. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на Златко Колев Костадинов за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. С оглед обстоятелството обаче, че по делото не са представени доказателства за реално направени разноски пред настоящата съдебна инстанция, искането за присъждането им следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав