Решение № 4528 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13443/2010 г.

Решение № 4528 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13443/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Община Елена против решение № 309 от 20.07.2010 г., постановено по адм. д. № 181 по описа за 2009 г. на Административен съд - Велико Търново в частта му, с която Община Елена е осъдена да заплати на Кирил Цончев Кънчев от гр. София сумата от 8850 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от заповед № РД-02-05-353/22.08.2005 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 20.01.2009 г. до окончателното й плащане. С решение № 304 от 18.08.2010 г., постановено по същото дело Административен съд - Велико Търново е отхвърлил молбата на Кирил Цончев Кънчев за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 309/20.07.2010 г. досежно датата, от която се дължи законната лихва върху сумата, определена като обезщетение в решението. Решение № 304/18.08.2010 г. е обжалвано от Кирил Цончев Кънчев . В касационните жалби се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на материалния закон и необоснованост. Страните поддържат подадените от тях касационни и оспорват касационните жалби, по които са ответници. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба на Кирил Кънчев и основателност на касационната жалба на Община Елена. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, от надлежни страни, за които съдебните актове са неблагоприятни, поради което са допустими, но са неоснователни. Производството пред Административен съд - Велико Търново е образувано по предявения от Кирил Цончев Кънчев против община Елена иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени от нищожната заповед на кмета на общината заповед № РД-02-05-353/22.08.2005 г. имуществени вреди. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че същите са причинени от предварителното изпълнение на нищожната заповед с която на осн. чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, се разпорежда събаряне на сграда, съсобственост на ищеца. По делото е било установено, че ищецът, в съсобственост със своята сестра, е собственик на недвижим имот в гр. Елена, представляващ дворно място с площ от 115 кв. м - им. пл. № 483 по плана на града, ведно с построената в него двуетажна сграда, с РЗП 152 кв. м. Собствеността е възстановена със съдебно решение № 2011 от 9.08.1994 г. на Върховния съд. В исковата молба се твърди, че на 28.07.2005 г. в сградата е възникнал пожар, от който е унищожена покривната й конструкция, като долният етаж не е засегнат от пожара. Въз основа на протокол на комисия, назначена, на осн. чл. 195, ал. 2 от ЗУТ, кметът на община Елена е издал заповед № РД-02-05-353/22.08.2005 г. по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, с която, поради това, че сградата е негодна за обитаване, вредна в санитарно-хигиенно отношение и създава опасности за здравето и живота на гражданите, и не може да се заздрави и хигиенизира, е разпоредено премахването й от собствениците. Премахването на сградата е изпълнено от общината, въз основа на заповед № 02.05-395/15.09.2005 г., издадена в хода на образуваното производство по обжалване на заповедта по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. С решение № 12286 от 7.12.2006 г. по адм. д. № 9014/2006 г. Върховният административен съд е обявил нищожност на заповед РД-02-05-353/22.08.2005 г. По делото са приети две съдебно-оценителни експертизи - единична и тройна и заключението на тройната е възприето от съда при постановяване на съдебния акт. Въз основа на същото, съдът е приел, че пазарната стойност на сградата, съборена въз основа на нищожната заповед, е 17 700 лв. Приел е че са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно - вреда от нищожен административен акт, причинна връзка между тях и е осъдил община Елена да заплати на ищеца сумата от 8850 лв. съобразно неговия дял в процесната сграда, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане. Така постановеното решение на Административен съд - Велико Търново е валидно, допустимо, но е неправилно, поради необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Не е изследвано обстоятелството кое е изпълнителното основание за събаряне на сградата. Съдът не е обсъдил относимо за спора обстоятелство, а именно влязла ли е в сила заповедта № 02.05-395/15.09.2005 г., обжалвана ли е била същата или не. Тази заповед не е изискана и не е събрана като доказателство. На следващо място - решението е необосновано и досежно обстоятелството в какво се изразяват вредите за ищеца. Действително е налице събаряне на част от постройка, собственост на ищеца, но не е установено обстоятелството дали тя, след пожара, представлява сграда, като каквато е оценена от вещите лица, или е строеж, който по същество си не съответства на изискванията за жилищна сграда и магазини, какъвто е бил първоначалният й вид, т. е. дали е годна за експлоатация. При преценката на вредоносния резултат, като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, съдът следва да изясни в какво точно се изразяват причинените на ищеца вреди, предвид състоянието на строежа преди събарянето му от общината. Ако съдът приеме, че искът е доказан по основание, при определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да съобрази обстоятелството и как следва да се оцени съборената от общината част от сградата - както самостоятелен обект - сграда, годна за експлоатация/какъвто е бил подходът на вещите лица/или по друг подходящ начин. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на страните за кои обстоятелства същите носят доказателствената тежест в процеса. Изложеното по-горе налага отмяна на решението на Административен съд - Велико Търново и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Касационната жалба на Кирил Цончев Кънчев против решение № 304 от 18.08.2010 г. е неоснователна. Съдът е развил мотиви, че не е налице очевидна фактическа грешка досежно датата, от която е присъдил лихва за определеното обезщетение. Решението е правилно. не е налице очевидна неточност на решението в тази част, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение, на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК