Решение № 12283 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3519/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Хлад" ЕООД, ЕИК 205983229, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], вх. А, подадена чрез пълномощника адвокат К. Танева срещу решение 46/08.01.2024 г., постановено по адм. дело 1026/2023 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение изх. 23071901/01.08.2023 г. на инспектор в Дирекция Инспекция по труда гр. Благоевград. Касационният жалбоподател излага подробни доводи за неправилност на решението на административния съд, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Направено е искане за неговата отмяна и обявяване за нищожен на процесния административен акт поради противоречието му с материалния закон с оглед липсата на всички реквизити на трудов договор. Претендират се направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът Дирекция Инспекция по труда Благоевград чрез пълномощника ст.юрисконсулт Вутов оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Ответникът Х. С. А. от гр. Шумен, редовно призован, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на Хлад" ЕООД гр. Варна против постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение изх. 23071901/01.08.2023 г., издадено от инспектор при Дирекция Инспекция по труда гр. Благоевград, с което на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ е одобрено съществуването на трудово правоотношение между Х. С. А. и дружеството. За да постанови решението си, съдът е обосновал извод, че оспореното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение е издадено от компетентен орган, актът е мотивиран с фактически и правни основания за издаването му, не са допуснати съществени процесуални нарушения и съдържа обстоятелствата, определящи правоотношението между страните като трудово. По отношение на съответствието на акта с материалния закон съдът е приел, че правилно е издаден на основание чл.405а, ал.1 от КТ вр. с чл. 405а, ал. 2 от КТ, съгласно която норма когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. След обстоен анализ на подписаната от А. декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ и представения граждански договор е прието, че е било налице трудово правоотношение между лицето и Хлад" ЕООД гр. Варна Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата и правна обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Производството по издаване на оспореното постановление е образувано във връзка с извършена проверка на 04.07.2023 г., около 14.00 часа от служители при Дирекция Инспекция по труда - гр. Благоевград по спазване на трудовото законодателство в обект изграждане на хладилна камера и монтаж на хладилен агрегат в хотел Св. Иван Рилски, находящ се в гр. Банско, ул. Шинова ела 18, изпълняван от ХЛАД ЕООД. В хода на проверката в обекта бил заварен да работи Х. С. А., който собственоръчно удостоверил с подписа си, в попълнената от него декларация, че работи на обекта хотел Св. Иван Рилски гр. Банско, на длъжността монтажник от два дни, с работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч., с уговорено трудово възнаграждение в размер на 780.00 лева и при наличие на трудов договор, сключен с Хлад ЕООД. Като доказателство по делото е приет граждански договор от 30.06.2023 г., сключен между Хлад ЕООД и Х. С. А., по силата на който дружеството е възложило на А., а последният се е съгласил да извърши спомагателни монтажни работи в полза на дружеството при монтирането на оборудване в обект хотел Св. Иван Рилски гр. Банско, срещу възнаграждение в размер на 1000.00 лева, платимо в срок до седем дни след приключване на срока, определен в договора и приемане на извършената работа. Безспорно Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение изх. 23071901/01.08.2023 г. на инспектор в Дирекция Инспекция по труда гр. Благоевград е издадено от материално и териториално компетентен орган при спазване на съществените процесуални изисквания за това. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган при съобразяване с всички писмени доказателства по преписката правилно е приел осъществяваната от Х. А. дейност за такава в изпълнение на трудови функции. Поради това тя безспорно представлява предоставяне на работна сила по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ, според който отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Установени и изрично посочени в оспореното постановление са следните елементи на трудовото правоотношение, които законът в чл. 66, ал. 1 КТ изисква да бъдат отразени в трудовия договор наименование на длъжността, характер на работа, работно място и работно време, дължимо трудово възнаграждение в пари, начало на изпълнението от 04.07.2023г. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че събраните доказателства показват наличие на гражданско правоотношение. В декларацията по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от лицето са вписани данни за определено работно време, трудово възнаграждение, място на работа и почивки, а дори и за наличие на трудов договор. Действително по своя характер подписаната декларация представлява частен свидетелстващ документ и макар да е допустимо доказателство в административното производство, съгласно чл. 43 от АПК, във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, не притежава обвързваща материална доказателствена сила. Но в случая тя нито има недостатъци в съдържанието, което да я прави негодна, нито по делото са събрани доказателства, които по убедителен начин да оборват истинността й. При направена детайлна преценка на представения граждански договор от 30.06.2023 г правилно е прието от съда, че от този договор не може да се изведе поддържаната от касатора теза - на А. да е възложено изпълнение на конкретна работа, определена по обем и като краен резултат, която той е извършвал самостоятелно в момента на проверката. Не на последно място е взето предвид, че въпреки предхождащата проверката дата, гражданският договор не е отразен в декларацията на А. по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от 07.07.2023г. Затова е напълно обоснован изводът на съда, че констатираната извършвана работа в полза на касационния жалбоподател представлява престиране на работна сила, а не изработване по смисъла на чл. 258 от ЗЗД, тъй като в случая престацията няма за предмет предоставяне на трудов резултат (изработване на нещо) - готов продукт срещу еднократно възнаграждение след престиране на договорения резултат, а работодателят е наел лицето с оглед , без да е сключил предварително трудов договор с него, т.е. касае се за неуредено по определения ред трудово правоотношение. Поради това, като е отхвърлил подадената жалба на дружеството, Административен съд Благоевград е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяната му и обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора искането на касатора за заплащане на разноски по делото е неоснователно, а в полза на Изпълнителна агенция Инспекция по труда следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв на основание чл.228 във връзка с чл. 143, ал. 3 и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,