Решение № 5796 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 408/2014 г.

ВАСVI отделение29.04.2014 г.докладчик Атанаска Дишева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 67/08.11.2013 г., постановено по адм. дело № 135/2013 г. по описа на Административен съд гр. Габрово. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5796 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 408/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Габрово против решение № 67/08.11.2013 г., постановено по адм. дело № 135/2013 г. по описа на Административен съд гр. Габрово, с което е отменено решение № 45/22.08.2013 г. на директора на РУСО гр. Габрово и потвърденото с него разпореждане № 071-00-252-11/13.03.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административните актове. Ответникът по касационната жалба - Еленка Георгиева Григорова от гр. Габрово, чрез пълномощника адв. Диана Милчева Павлова, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, по съображения, че съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства и всички доводи на страните. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Габрово е отменено решение № 45/22.08.2013 г. на директора на РУСО гр. Габрово и потвърденото с него разпореждане № 071-00-252-11/13.03.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО, с което е разпоредено Еленка Георгиева Григорова да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 19.05.2011 г. - 31.10.2011 г. в размер на 828 лв. главница и 87,45 лв. лихва, на основание чл. 114, ал. 1 КСО. За да постанови това решение съдът е приел, че незаконосъобразно е разпоредено възстановяване на полученото обезщетение, тъй като лицето не е действало недобросъвестно при получаване на обезщетението. В тази връзка е обосновал извода, че съгласно действащата през процесния период редакция на чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО, от значение за възникването на правото на обезщетение за безработица е отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране, а не придобиването на това право, и след като в случая е безспорно, че на Еленка Григорова не е била отпусната пенсия, то не е налице отрицателното условие по посочената разпоредба. Наред с това лицето не е получавало едновременно обезщетение за безработица и пенсия. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че трудовото правоотношение на Еленка Георгиева Григорова, ответник в настоящото производство, е прекратено на 24.01.2011 г.; същата е подала заявление с вх. № 071-00-252/27.01.2011 г. до директора на РУСО гр. Габрово с искане за изплащане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО, в което, наред с останалите подлежащи на деклариране обстоятелства, е посочила, че няма отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране; с разпореждане № 071-00-252-1/01.02.2011 г. на ръководителя за осигуряването за безработица е отпуснато исканото парично обезщетение за безработица за периода от 24.01.2011 г. до 23.01.2012 г. Изплащането на отпуснатото обезщетение е спирано неколкократно, след което е възобновявано, като последното спиране е с разпореждане № 071-00-252-6/12.12.2011 г. по мотиви "Преценка за ОСВ" /вероятно се има предвид преценка за осигурителен стаж и възраст/. Представена е служебна бележка с изх. № 13923#14/24.02.2012 г., издадена на Еленка Григорова от началник отдел "Пенсии" при РУСО - Габрово, в която е посочено, че същата не е придобила право на пенсия за ОСВ /осигурителен стаж и възраст/ към 22.03.2011 г. С разпореждане № 071-00-252-7/27.02.2012 г. изплащането на обезщетението е възобновено. В представената впоследствие служебна бележка с изх. № 13923#16/28.02.2012 г., издадена също от началник отдел "Пенсии" при РУСО, е посочено, че Елена Григорова не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към 22.03.2011 г., но е придобила това право, считано от 19.05.2011 г. Въз основа на втората от посочените служебни бележки, препратена служебно, от директора на Бюро по труда - гр. Габрово е постановено решение от 05.03.2012 г., с което е прекратена регистрацията на Еленка Георгиева Григорова в Бюрото по труда по мотиви, че същата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 19.05.2011 г. Според отбелязването върху самото решение, същото е връчено на адресата на 07.03.2012 г., по делото няма данни дали решението е обжалвано. За постановеното решение служебно е уведомен директорът на РУСО - гр. Габрово, а с разпореждане № 071-00-252-10/07.03.2012 г. на ръководителя за осигуряването за безработица при РУСО, издадено на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54д, ал. 1, т. 2 КСО, е прекратено изплащането на обезщетението за безработица на Еленка Григорова, считано от 19.05.2011 г. Като мотив за постановяване на разпореждането е посочено - прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта. От ръководителя на осигуряването за безработица е постановено разпореждане № 071-00-252-11/13.03.2012 г., на основание чл. 114, ал. 1 КСО, с което е разпоредено Еленка Григорова да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 19.05.2011 г. до 31.10.2011 г. в размер на 828 лв. главница и 87,45 лв. лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Като мотив на разпореждането е посочено - "Прекратена регистрация от АЗ" /вероятно се има предвид Агенция по заетостта/. Това разпореждане е потвърдено при обжалването по административен ред от директора на РУСО гр. Габрово с решението, което е предмет на оспорването пред съда. В мотивите на това решение е посочено, че с прекратяване на регистрацията на жалбоподателката като безработна, считано от 19.05.2011 г. за нея не е било изпълнено едно от условията по чл. 54а КСО за придобиване право на парично обезщетение за безработица, с оглед на което изплатеното обезщетение не се следва. Наред с това е посочено, че съгласно чл. 54д, ал. 1, т. 3 КСО и чл. 7, ал. 2 и 3 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, лице, което не е декларирало в срок настъпили изменения, които се отразяват върху основанието за получаване на парично обезщетение за безработица, върху периода за изплащане или върху размера му, и продължава да го получава, връща неправомерно получената сума с лихвата по чл. 113 КСО. С разпореждане № 5103222215/03.08.2012 г., издадено от ръководителя на "ПО" при РУСО гр. Габрово на Еленка Георгиева Григорова е отпусната лична за осигурителен стаж и възраст, считано от 09.05.2012 г. по подаденото заявление от 09.05.2012 г. От правна страна, в разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО, посочена като правно основание за издаване на разпореждането, потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на РУСО е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В ал. 2 на чл. 114 КСО е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 40, ал. 7, чл. 42, ал. 2, чл. 54е и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Предвид съдържанието на цитираните разпоредби и поради това че в случая безспорно не са налице хипотезите по чл. 40, ал. 7, чл. 42, ал. 2, чл. 54е КСО, от съществено значение за преценката относно законосъобразността на разпореденото възстановяване на полученото парично обезщетение за безработица е преценката дали лицето е било добросъвестно при получаване на обезщетението. Макар да липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това обезщетение, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Поради това че в конкретния случай недобросъвестността на лицето е обоснована с прекратяване на регистрацията му в Агенцията по заетостта /като безработно лице/, считано от 19.05.2011 г., то за да се приеме, че действително лицето е действало недобросъвестно следва да се установи дали то е знаело за това обстоятелство. Както регистрацията в Бюрото по труда, така и прекратяването на регистрацията не настъпват по право, като за регистрацията лицето подава съответно заявление и при наличието на предвидените в Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ и правилника за прилагането му се извършва вписване в регистъра, а прекратяването на регистрацията се осъществява с нарочен писмен акт на ръководителя на съответното поделение на Агенцията по заетостта, съгласно изричната разпоредба на чл. 21, ал. 1 ЗНЗ. В случая е постановено решение от 05.03.2012 г. от директора на Бюро по труда - гр. Габрово, с което е прекратена регистрацията на Еленка Георгиева Григорова в Бюрото по труда, считано от 19.05.2011 г. Както се посочи по-горе, това решение е връчено на Еленка Григорова на 07.03.2012 г. След като от една страна, прекратяването на регистрацията настъпва с издаването на решение от директора на Бюрото по труда, а не по силата на закона, а от друга страна, решението за прекратяване на регистрацията е постановено на 05.03.2012 г. и е връчено на адресата си на 07.03.2012 г., то се налага несъмнения извод, че преди датата 07.03.2012 г. не е съществувала обективна възможност Еленка Григорова да е знаела за прекратяване на регистрацията й в Агенцията по заетостта. Незнанието на обстоятелството, посочено като основание за недобросъвестното получаване на обезщетението от лицето и обективната невъзможност за знание на това обстоятелство, тъй като същото не е било възникнало обективно, изключва преценката за недобросъвестност от страна на това лице. Въпреки че като основание за издаване на оспорения акт, респективно - като основание за недобросъвестността на лицето, не е посочено обстоятелството, че Еленка Григорова е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към 19.05.2011 г., но доколкото това обстоятелство е послужило като основание за прекратяване на регистрацията в Бюрото по труда, следва да се има предвид следното: съгласно действащата до 31.12.2011 г. редакция на чл. 54а, ал. 1 КСО /съгласно ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 01.01.2011 г./ възникването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране не представлява пречка за отпускане, респективно за получаване на парично обезщетение за безработица. Според посочената редакция само отпускането на такава пенсия е представлявало пречка /отрицателна материалноправна предпоставка/ за отпускане и получаване на обезщетението за безработица. Едва с изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 100/2011 г., в сила от 01.01.2012 г., е въведено изискването лицето да не е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или за ранно пенсиониране. Разпоредбата е материалноправна и не й е придадено обратно действие с изрична законова норма, поради което не може да бъде прилагана за фактически състави, възникнали преди влизането й в сила, което за конкретния случай означава, че за периода, за който е било отпуснато обезщетението, придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е без значение за отпускането и получаването на обезщетението за безработица. Затова и обезщетението, получено при придобито право на пенсиониране, но преди да е отпусната пенсията, не е недължимо получено. Настоящият касационен състав споделя изложените в тази връзка съображения от първоинстанционния съд, които съответстват и на установената съдебна практика по подобни казуси, изразена, освен в цитираното от съда решение по адм. дело № 5944/2013 г. на ВАС, шесто отделение, също и в решение № 8971/19.06.2013 г. по адм. дело № 3674/2013 г. на ВАС, шесто отделение. Наред с това, следва да се отбележи, че не е налице допълнително посоченото в решението на директора на РУСО гр. Габрово основание за недобросъвестност на лицето, обосновано с разпоредбите на чл. 54д, ал. 1, т. 3 КСО и чл. 7, ал. 2 и 3 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. Посочената законова разпоредба установява задължението на лицето да декларира пред съответното ТП на НОИ за настъпване на обстоятелствата по чл. 54д, ал. 1, т. 1, 2 и 3 в срок от 7 дни, които от своя страна представляват основания, при които изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява /по т. 1 - започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4; по т. 2 - прекратяване на регистрацията в Агенцията по заетостта; по т. 3 /в приложимата редакцията, съгласно ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила до 31.12.2011 г./ - отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст или на професионална пенсия за ранно пенсиониране/. В решението не е посочено наличието на кое от обстоятелствата по чл. 54д, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КСО не е декларирано от лицето, но с оглед останалите данни по делото може да се приеме, че директорът на РУСО е имал предвид т. 2 или т. 3. Както вече се обоснова по-горе, прекратяване на регистрацията на Еленка Григорова в Агенцията по заетостта /обстоятелство, визирано в т. 2/ е постановено с решението на директора на Бюрото по труда гр. Габрово от 05.03.2012 г. и затова не може да бъде вменявано задължение на лицето да уведоми съответното ТП на НОИ за това решение преди датата на постановяването му. Колкото се отнася до обстоятелството по т. 3, то следва да се има предвид, че според действащата през процесния период редакция на чл. 54д, ал. 1, т. 3 КСО от значение за правото на обезщетение за безработица е отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не придобиването на право на такава пенсия и поради че Еленка Григорова не е имала отпусната пенсия преди 09.05.2012 г. /съгласно разпореждане № 5103222215/03.08.2012 г./, т. е. включително и към датата на издаване на разпореждането за възстановяване на суми по чл. 114, ал. 1 КСО, то същата не е имала задължение да декларира настъпване на обстоятелство по чл. 54д, ал. 1, т. 3 КСО за периода, за който се претендира възстановяване на получените суми /19.05.2011 г. - 31.10.2011 г./. Следва за пълнота на изложението да се отбележи, че в касационната жалба се поддържа приложимост на разпоредбата на чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО. Това становище, освен че не е мотивирано, не съответства и на позицията на административния орган в административното и съдебното производство. Наред с това, по делото няма никакви данни за наличие на обстоятелство по посочената разпоредба /започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО/, поради което доводът е неоснователен. По изложените съображения изводите на първоинстанционния съд са правилни. Не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

4