Решение № 12607 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 975/2011 г.

Решение № 12607 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 975/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Мултикомерс-97" ЕООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя Георги Хасарджиев, чрез пълномощника адв. Тачев, срещу решение № 1588 от 22.11.2010 г., постановено по адм. д. № 1858/2010 г. от Административен съд - Пловдив, четвърти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 161001654/18.06.2010 г. и РА № 1015730/23.06.2010 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърдени с решение № 617/13.08.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, и е осъден жалбоподателя да заплати на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив сумата 834 лв. юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на Пловдивския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Отправя се искане до Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд- Пловдив е отхвърлил жалбата на "Мултикомерс-97" ЕООД срещу Ревизионен акт № 161001654/18.06.2010 г. и РА № 1015730/23.06.2010 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърдени с решение № 617/13.08.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив, в обжалваната част досежно непризнат данъчен кредит в размер на 19 449.78 лв. Административният съд е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по отделните фактури, събраните в хода на административното производство писмени доказателства, сред които конкретно са съобразени нот. акт № 119, том 104, н. д. № 24 437 от 31.10.2006 г. на Агенцията по вписванията, гр. Пловдив, по силата на който "Мултикомерс - 97" ЕООД е собственик на УПИ I-553 - ресторант, хотел, в кв. 66 по плана на с. Марково, ведно с построената в него едноетажна масивна сграда - ресторант със застроена площ 505 кв. м.; Договор за строителство от 30.10.2006 г.; осем броя, подробно индивидуализирани приемо- предавателни протоколи и фактури; констативен протокол от 13.04.2009 г., с който е констатирано извършването на строителните мероприятия, подробно описани. Съдът е обсъдил констатациите на органите по приходите, извършени в резултат на насрещната проверка на изпълнителя по договора за строителство от 30.12.2008 г. и издател на спорните фактури "БГ Строител 2008" ЕООД, според данните от които дружеството не е намерено на адреса, респективно не са представени доказателства за отразяване на фактурите в счетоводните регистри на дружеството, дневника за продажби и СД за периода, не са представени доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставката, за притежавани транспортни средства и извършения транспорт на работниците и необходимите материали. В реда на изложеното, съдът е счел, че от Договора за строителство от 30.12.2008 г. не могат да бъдат направени еднозначни изводи за възникналото облигационно отношение между страните, тъй като предметът на договора не е конкретизиран като видове и количество строителни работи, които трябва да бъдат извършени, на свой ред съставените приемо- предавателни протоколи също не установяват количествата извършени СМР, вложените материали и положения труд и не са съставени съобразно изискванията на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Вследствие на така установеното от фактическа страна, съдът е изградил своите правни изводи. Приел е, че данъчният кредит и правото за неговото приспадане са регламентирани в нормите на чл. 68 и сл. от ЗДДС, като една от материалните предпоставки за възникването му е наличието на реално извършена доставка, в случая- услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС. В този контекст съдът е посочил, че в разглеждания казус предмет на фактурираните услуги са дейности по извършване на СМР по горепосочения договор за извършване на СМР от 30.12.2008 г. между "Мултикомерс-97" ЕООД и "БГ Строител 2008" ЕООД на стойност 116 700 лв. Анализирайки данните от приобщения доказателствен материал, по същество първостепенният съд е приел, че от данните по делото не може да бъде установен действителният фактически изпълнител. В аналогична насока са интерпретирани представените по делото строителни книжа в светлината на възражението на жалбоподателя, че същите доказват извършването на СМР, като е прието, че дори за същите да се счете, че установяват факта на извършено строителство и съответствието му с нормите на ЗУТ, то те не посочват изпълнителят на СМР. В обобщение на всичко изложено, съдът е достигнал до извода, че по отношение на спорните доставки не са налице материалните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за надлежното упражняване на правото на данъчен кредит. Решението на административния съд е правилно. Основните оплаквания на касатора са за допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, които, както бе посочено по- горе, са подробно обсъдени от първостепенния съд. Така, по същество, основните възражения в жалбата са отново срещу РА, а не срещу правилността на оспореното съдебно решение. Навеждат се доводи, че съдът, споделяйки изводите на органите по приходите, е дал основно значение на факта на непредставянето на доказателства от страна на доставчика, като становището на касатора е, че дори и без тези документи са налице достатъчно доказателства, които установяват реалността на доставките. Твърди се, че в тази насока съдът не е съобразил, че видно от протоколите за приемане на СМР, същите касаят не дейности вътре в самото заведение, а в неговия двор, поради което и естествено заведението не е преустановявало своята дейност. Направените оплаквания са неоснователни. Фактическата обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит са подробно възпроизведени в мотивите на съдебния акт. Подробно са описани и събраните в хода на делото доказателства, както и правилно е формулиран основният спор между страните - дали СМР, предмет на процесните фактури са действително извършени от доставчика "БГ Строител 2008" ЕООД. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че събраните в хода на данъчното производство доказателства не опровергават тези констатации на органа по приходите и следва да бъде прието, че са по процесните фактури не са документирани реални доставки. Този извод на първоинстанционния съд се споделя от настоящата инстанция. Както бе вече посочено, по делото няма спор, че процесните фактури имат за предмет извършване на строително-монтажни работи на обект в с. Марково. Дори и въз основа на представените приемо-предавателни протоколи да се приеме наличието на следните документирани строителни работи - разбиване на стар бетон с къртач, изкопни и почистващи работи, заравняване на терен, В и К отводнителна инсталация, полагане на тръби, материали - шахти, тръби, колена, цимент, бетон 280 куб. м., вложена армирана мрежа 1705 кг., вложен камък червен ловченски 1134 кв. м., наливане на бетон 1300 кв. м., полиране и шлайфане на бетон, поставяне и фугиране на камък 1134 кв. м., то изпълнението на подобен обем дейности предполага доставчикът да разполага с определен материално-технически /машини, съоръжения, материали/ и кадрови ресурс, за тяхното изпълнение. С оглед на това в хода на ревизията от доставчика е изискано по реда на ДОПК представянето на доказателства относно доставките, в това число и относно наличието на въпросния ресурс. Тъй като доставчикът не е открит на деклариран данъчен адрес и тъй като след връчване на искане по реда на ДОПК не е представил съответните доказателства, органът по приходите е извършил и съответни служебни проверки, в това число относно декларирани трудови договори по чл. 62 и за изплатени възнаграждения по извънтрудови договори, при което е установено, че в "БГ Строител 2008" ЕООД има назначени четирима работника с правоотношения от 10.12.2008 г. и към 31.01.2009 г. същите не са с прекратени договори. Деклариран е код на икономическа дейност - търговска дейност и назначени работници с код търговия; за периода на издаване на процесните фактури не са начислявани и изплащани работни заплати и осигурителни вноски. На тази база в РА са изградени констатации, че доставчикът не разполага с материален и кадрови ресурс за изпълнение на доставките, поради което същите реално не са извършени от него и затова данъкът по процесните фактури е начислен неправомерно съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Оплакването на касатора, че тези констатации на органа по приходите при липса на цялостен анализ на доказателствения материал, не може да бъде споделен, тъй като той не държи сметка за разпоредбата на чл. 37, ал. 4 от ДОПК, според която непредставянето на изискани по реда на аления трета доказателства дава право на органа по приходите да приеме, че те не съществуват. В случая става въпрос за доказване на отрицателни факти, които не съществуват в обективната действителност и до които се стига в резултат на логически умозаключения, при което контролната дейност на съда се свежда до това дали при изграждането им са били спазени съответните логически правила. Настоящата инстанция намира, че при изграждане на изводите си за наличие на отрицателни факти, приходната администрация е спазила тези правила, тъй като освен изискването за представяне на доказателства от доставчика, е извършила служебно и други справки в тази насока. Наличието на реална доставка е кумулативно условие за възникване на право на данъчен кредит и по сега действащия ЗДДС (в този смисъл изрично решение № 11635 от 4.11.2008 г. на ВАС, първо а отделение, по адм. д. № 6392/08 г.) и при липса на такава начисляването на данъка е без основание, което покрива хипотезата по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и изключва възникването на право на данъчен кредит. Не могат да бъдат споделени и доводите на касатора, че събраните по делото доказателства установяват извършването на доставките. Наличието на сключен договор и издадени фактури не установяват изпълнение на доставките (въпреки че материализират възникването на облигационно правоотношение, противно на това, което е прел административния съд). При това представеният договор е единствено относно труда, но не касае строителните материали, а по делото не са представени други доказателства за закупуването на последните. Наред с това, по делото е установено, че ресторантът не е прекъсвал работа през м. 01.2009 г., когато по документи са извършвани ремонтните дейности, видно от отчетите на касовия апарат, а извършването на СМР от вида на посочените по- горе е невъзможно в работещ ресторант. застъпената в обратната насока теза от касатора е несъстоятелна и не може да бъде споделена. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му. На основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,