Решение № 13570 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6871/2014 г.

Решение № 13570 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6871/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Силвия Сотирова Донина и Таня Николова Донина, двете от Благоевград, против решение № 448/24.03.14 г. по адм. д. № 976/13 г. по описа на Административен съд - Благоевград с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът кмет на община Благоевград, представляван от юрк. Спасова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Стойчо Миланов Шишков и Десимира Миланова Шишкова, представлявани от адв. Ядков, оспорват касационната жалба като неоснователна, намират оспореното решение правилно и молят да бъде оставено в сила. Претендират разноски-заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страни, за които решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отхвърлил оспорването на касаторите Силвия Сотирова Донина и Таня Николова Донина срещу Заповед № 113/02.02.12 г., с която по заявление на Светла Стойчова Шишкова на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община Благоевград е одобрил ПУП - изменение плана за регулация /ПР/ на УПИ VIII, кв. 19 по плана на III-ти микрорайон, Благоевград, изразяващо се в образуване на три нови УПИ - УПИ VIII за имот с идентификатор 04279.610.166, УПИ ХIII за имот с идентификатор 04279.610.348 и УПИ ХII за имот с идентификатор 04279.610.167, всички "за жилищно строителство". За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Решението е постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Преписката е започнала по заявление на Светла Стойчова Шишкова /наследодател на ответниците по касационната жалба Стойчо Шишков и Десимира Шишкова/ с дата 29.12.10 г. за одобряване изменение на ПУП относно УПИ VIII, кв. 19. По действащият, одобрен през 1997 г. ПУП, този урегулиран поземлен имот е отреден за имоти пл. № № 315 и 5537.През 2001 г. кадастралната основа на УПИ VIII е попълнена с имот пл. № 9172, собственост на заявителката и в действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД -18-32/10.05.06 г. на Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София е с идентификатор 04279.610.348 и площ 468 кв. м. Искането е било за отреждане за този имот на самостоятелен УПИ и предвиждане на застрояване. По това заявление е постановен изричен отказ, отменен с влязло в сила решение по адм. д. № 134/11 г. по описа на Административен съд Благоевград в частта на плана за регулация и в тази част преписката е върната на компетентния административен орган за ново произнасяне. Процесната Заповед № 113/02.02.12 г. кметът на община Благоевград е издал след връщане на преписката и съобразно мотивите на посоченото влязло в сила решение. С тази заповед плана за регулация на съществуващия УПИ VIII, кв. 19 е изменен, като за всеки от съставните му имоти 166, 348 и 167 е обособен самостоятелен УПИ с предназначение "за жилищно строителство". Ето защо, доводите за неправилност на решението поради неотчетена липса на мотиви на административния акт и нарушения на процедурата по издаването му, релевирани и в първоинстанционното производство, са неоснователни, без опора в данните по делото и в закона. Безспорно установено е, че новите УПИ VIII, УПИ ХIII и УПИ ХII са по имотните граници на поземлени имоти с идентификатори 04279.610.166, 04279.610.348 и 04279.610.167. Не е спорен и факта, че по одобрения през 1997 г. устройствен план за парцел VIII-315,5537, кв. 19, е предвидено свързано застрояване- нова жилищна застройка на 4 етажа, долепена до съществуващите двуетажни жилищни сгради, за които е предвидено надстрояване с 2 етажа /л. 22 от адм. д. № 134/11 г./. Този застроителен план е в сила и понастоящем. Ето защо, обстоятелствата относно налични прозорци по страничните фасади на съществуващите жилищни сгради са ирелевантни, от което следва, че изменението регулацията на УПИ VIII, кв. 19 по имотните граници на съставните му поземлени имоти не е в нарушение на закона. С оглед установените по преписката факти, казусът попада в приложното поле на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като след одобряване на плана от 1997 г. е последвало през 2001 г. попълване на кадастралната основа с нов поземлен имот - пл. № 9172, с отреден по действащата кадастрална карта идентификатор 04279.610.348. Съществуващия на място подход към работилницата с идентификатор 04279.610.167.3 попада в имот с идентификатор 04279.610.348. С плана от 1997 г. този подход не е предвиден, тъй като в частта от УПИ VIII, разположена между съществуващите двуетажни жилищни сгради, е предвидена за застрояване с новата застройка. Ето защо, обстоятелството, че този подход попада в УПИ ХIII-348 не сочи на незаконосъобразност на процесната заповед, а обосновава извод, че към работилницата следва да се търси нов подход през УПИ ХII-167. В заключение следва да се посочи, че обжалваното решение е постановено в съответствие указанията в решение № 15779/28.11.13 г. по адм. д. № 9977/13 г. по описа на Върховния административен съд, след обсъждане доказателствата във връзка с доводите на страните и правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този резултат претенциите на ответниците по касационната жалба, юрк. Спасова, процесуален представител на кмета на община Благоевград и на адв. Ядков, пълномощник на Стойчо Миланов Шишков и Десимира Миланова Шишкова, за присъждане на разноски са основателни като своевременно заявени и доказани по размер, съобразно предвидения в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/изм. и доп. ДВ бр. 28/14 г./ минимум от 600 лв и представените по делото договори за правна защита и съдействие от 13.05.14 г. и от 14.10.14 г. в размер общо на 1000 лв. Възражението на пълномощника на касационните жалбоподатели, адв. Богоева за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено по цитираните договори настоящият касационен състав намира неоснователно. Договорените по двата договора размери на адвокатския хонорар са под предвидения в наредбата минимум, по делото е представен обстоен отговор по касационната жалба, осъществено е и процесуално представителство в открито с. з. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение