Решение № 14809 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7674/2010 г.

Решение № 14809 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7674/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Аерогара - София (сега началник на ТМУ - Аерогара - София), подадена чрез гл. юрк. Станимир Алексиев, срещу решение № 862 от 9.04.2010 г. по адм. дело № 1905 от 2009 г. на Административния съд - София-град, I отделение, 17 състав, с което е отменено решение № 641 от 24.10.2008 г. на Началника на Митница Аерогара София. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения подробно изложени в жалбата и в писмени бележки касаторът моли да бъде отменено решението на АССГ и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД - гр. София, в писмено възражение от 4.06.2010 г. и писмена защита от 22.11.2010 г., изготвена от адв. Айдарова, развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА: За да отмени оспореното решение на Началника на Митница Аерогара София, първоинстанционният съд е приел, че същото е постановено при съществено нарушение на производствените правила. Съгласно чл. 102, ал. 2 от ППЗМ, когато митническите органи имат съмнения относно митническата стойност на стоката, те могат да поискат допълнителна информация съобразно чл. 98, ал. 4, т. 3. Ако съмненията им остават, митническите органи, преди да вземат окончателно решение, уведомяват заинтересованото лице по негово желание и писмено за мотивите, на които се основават техните съмнения, и му дават реална възможност да отговори. Съдът е констатирал, че в конкретния случай при постановяването на митническото решение тази процедура не е спазена. Съдът е приел още, че при постановяването на оспореното митническо решение е нарушен и материалният закон. Редът за определяне на митническа стойност на внасяни в България стоки е принципно предвиден в чл. 35 ЗМ и това е договорната стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане. За да се прибегне към определяне на митническа стойност по реда на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ (както е станало в настоящия случай), е необходимо тя да не може да бъде определена по реда на чл. 35 ЗМ - да няма доказателства за договорната стойност, която е платена или подлежи на плащане. Съдът е приел, че представените по делото доказателствата - договор за международна покупко-продажба, фактура, издадена от продавача на жалбоподателя, износна митническа декларация, стокова разписка и др., са такива за договорната стойност на внесената стока, която е платена реално или подлежи на плащане, поради което няма основание за прилагане на разпоредбата на чл. 36 ЗМ. При тези данни не може да се приеме, че е налице "основателно съмнение" по смисъла на чл. 102, ал. 2 ППЗМ, за да са налице основания за изменение на декларираната от дружеството митническа стойност. Съдът е приел също така, че видно от представената по делото извадка от системата ТРИМИС, на която са се позовали митническите органи, са правени съпоставки с внесени в България стоки през 2007 г., докато процесният внос е извършен в средата на 2008 г., поради което не може да се приеме, че е спазено изискването за съпоставка със сходни стоки по същото или приблизително по същото време съгласно чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ. Съдът е приел, че не е спазено и изискването на чл. 30, т. 2, б. "в" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, според която разпоредба митническата стойност е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите. По делото липсват данни, не са изложени и никакви мотиви в тази насока, какво е най-голямото сборно количество от внасяните стоки в Общността, а не в България, тяхната единична цена, както и откъде са почерпени доводи за свързаността на лицата по конкретната сделка. Така постановеното решение е правилно. Делото е изяснено от фактическа страна, като спорът се свежда до това правилно ли е определена с оспореното решение на Началника на Митница Аерогара София, митническата стойност на внесената от "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД стока. Както е установил административният съд, по делото са представени договор за покупко-продажба и фактура, издадена от продавача по договора, като безспорно е установено, че стойността на стоките, посочена в митническата декларация, съответства на стойността, посочена във фактурата. Същите стойности са посочени и в износната митническа декларация. По делото са представени и уведомления от продавача за потвърждаване на получени суми и съответно закриване на описаните в уведомленията фактури, представени са и извлечения от каса левове и счетоводна справка доставчици. С оглед на така представените по делото доказателства първоинстанционният съд правилно е приел, че същите доказват реално договорената и платена стойност на стоките и дават възможност митническата облагаема стойност да бъде определена по реда на чл. 35, ал. 1 ЗМ. От друга страна, дори да се приеме, че са били налице условия за определяне на митническата облагаема стойност по някои от алтернативните методи, посочени в чл. 36 и сл. ЗМ, респективно чл. 30 и 31 от Регламента, то митническият орган е следвало да изложи мотиви в тази насока. Липсата на такива действително е съществено процесуално нарушение, което опорочава в съществена степен издадения административен акт, тъй като лишава контролиращата го съдебна инстанция да провери неговата правилност. Макар и да е спорно доколко е допуснато нарушение от митническата администрация на разпоредбата на чл. 102 ППЗМ, то не е от съществено значение за крайния извод на спора, доколкото в съдебната практика се приема, че подобно нарушение не е от такова естество, че да прави издадения административен акт незаконосъобразен, още повече че заинтересованото лице има възможност да изрази позицията си и да ангажира доказателства при обжалване на акта, какъвто е настоящият случай. Наведените в касационната жалба аргументи относно внесен депозит от задълженото лице до размер на определената с акта сума са несъстоятелни и не водят до извода, че с внасянето на депозита, вносителят се е съгласил безвъзвратно с определените му допълнително митни задължения. Както е обяснено във възражението на ответника по касация, внасянето на депозит до размера на определеното допълнително задължение е единствената възможност за вдигане на внесената стока, поради което фактът на внасянето му не може да бъде приравняван на признание на задължението. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват съдебни разноски. На ответника следва да бъдат присъдени разноски в доказания размер - 150 (сто и петдесет) лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 1.09.2010 г., представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - I А отделение,