Решение № 9443 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3934/2009 г.

Решение № 9443 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3934/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД). Образувано е по касационни жалби на Любомир Тодоров Любенов - началник на Регионалния инспекторат по образование, гр. Стара Загора (РИО) към Министерство на образованието и науката (МОН), на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисия/та) и на Веселина Иванова Чакалова-Илиева, против Решение № 265/08.01.2009 г., постановено по а. д. № 13024/2008 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС).

Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.

С обжалваното решение тричленен състав на ВАС е: - Отхвърлил жалбата на Любенов против Решение № 196/10.09.2008 г. на КЗД в частта, с която на основание чл. 65 от ЗЗД е прието за установено, че повторното уволнение на Илиева със Заповед № ЛС-2-68/6.12.2005 г., съставлява пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 във вр. с § 1, т. 7 и 8 от ДР на ЗЗД, по признак "лично положение"; - Отменил същото решение в частта, с която на основание чл. 65 от ЗЗД е прието за установено, че спрямо Илиева е бил извършен тормоз по смисъла на чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД от страна на Любенов, по повод проверка във вечерно СОУ "Захари Стоянов", Стара Загора и по повод извършвана от него контролна дейност в периода, когато Илиева е изпълнявала длъжността "директор" на ЧПГИТ, Стара Загора;

• Отменил същото решение в частта, с която на основание чл. 66, т. 1 от ЗЗД е предписано на Любенов като началник РИО, да възстанови предишното положение, основано на Решение № 1852/24.11.2005 г. на ВКС, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД му е наложена глоба в размер на 500 лв. и на основание чл. 76, т. 1 от ЗЗД му е предписано да се въздържа за в бъдеще от действия, насочени към накърняване на достойнството и авторитета на Илиева и създаващи враждебна, обидна или застрашителна среда; - Отменил същото решение в частта, с която на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, на министъра на образованието и науката е предписано в качеството му на работодател, да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на актове на дискриминация, извършвани от Любенов в качеството му на началник на РИО спрямо Илиева и- Административната преписка е върната на КЗД относно наложената на Любенов имуществена санкция "глоба" в размер на 500,00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД за определянето й в нов размер, съобразно приетите от съда за извършени нарушения.

Недоволни от решението, касаторите го обжалват.

Любенов твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснатото от ВАС нарушение на материалния закон. Случаите на жалбоподателката Илиева и сравнената с нея Валя Монева - уволнена и впоследствие възстановена директорка на 12 ОУ "Георги Гърбачев" в гр. Стара Загора не са идентични. Това не позволява извършването от него на нарушение за по-неблагоприятно третиране на Илиева по признака "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД. Моли да се отмени решението в частта му, с която е отхвърлена първоначалната му жалба срещу решението на КЗД в частта, с която на основание чл. 65 от ЗЗД е прието, че повторното уволнение на Илиева съставлява пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 във вр. с § 1, т. 7 и т. 8 от ЗЗД по признака "лично положение". В същото време оспорва жалбата на Илиева като неоснователна.

КЗД чрез процесуалния си представител счита решението на тричленния състав на ВАС за неправилно поради допуснати от ВАС съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени и се постанови друго, по съществото на спора, с което се остави в сила решението на КЗД. Претендира за разноски.

Касаторката Илиева също счита решението на ВАС за неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Моли отмяната му.

ВАС, 5-членен състав, за да се произнесе по жалбата, възприе изцяло фактическата обстановка, приета от КЗД и тричленния състав на ВАС. Тя не се оспорва от касаторите. Предмет на жалбите им са правните изводи на съда.

При правилно установената фактическа обстановка касационните жалби се явяват неоснователни.

По жалбата на Любенов:

Доводът за допуснато нарушение на материалния закон е неоснователен. Касаторът не оспорва, като сам в жалбата си е посочил сходството между обстоятелствата по възникването и прекратяването на трудовите правоотношения на двете колежки - Илиева и Монова, както и обстоятелствата по възстановяването им на работа. В същото време, без по преценка на съдебния състав, да аргументира в необходимата степен този довод, той се основава на два факта: извод направен от одитора при проверката в РИО и отразен в одитен доклад вх. № 2352/16.06.2006 г. и Решение № 119/08.12.2006 г. на Старозагорския районен съд (СтЗРС) с който този съд е признал повторното уволнение на Илиева за незаконосъобразно и тя е възстановена на работа. Сочените от Любенов два факта обаче не водят до изводите, направени от него в касационната жалба. Според настоящия съдебен състав те потвърждават тези на КЗД и на ВАС, 3-членен състав. Одитът, както е установено от събраните по преписката доказателства, е направен на РИО. Цитираният в жалбата извод касае работата на РИО, а по съществото си - ". . . контролните процедури по уволняването и възстановяването на персонала не действат задоволително. .", той е в подкрепа на извода за извършени от Любенов дискриминационни действия, а не обратно. В същата посока е и обстоятелството, че с Решение № 119/08.12.2006 г., СтЗРС е признал за незаконосъобразно уволнението на Илиева и я е възстановил на работа. От посочените от този касатор два факта не може да се извлече извод за налично съществено различие в случаите на възстановяване на двете служителки на МОН - Илиева и Монева, изискващо и различно негово отношение като началник на РИО.

По жалбата на КЗД:

В жалбата се твърди неправилност на решението и необоснованост. Тези касационни доводи не са мотивирани и обосновани. В с. з. по делото процесуалният представител на Комисията също твърди допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразило се в необсъждане на събраните от КЗД доказателства и необоснованост, тъй като не били посочени кои фактически обстоятелства са в противоречие с изводите на КЗД, вкл. този за липса на ефективност на извършваните проверки, всички те с особена цел - дискредитирането на Илиева.

Доводът за необсъждане на събраните от КЗД доказателства е неоснователен. Както се каза по-горе, спор по фактическата обстановка между страните няма. Установената от КЗД такава е изцяло възприета от 3- и 5-членните състави на ВАС. Първата съдебна инстанция обаче, на основата на така установеното от фактическа страна, е направила правни изводи, различни от тези на Комисията. Настоящата съдебна инстанция също счита, че едно от основните задължения на РИО е да контролират прилагането и спазването на държавни образователни изисквания от държавните, общинските и частните детски градини и училища и от държавните и общинските обслужващи звена. Този контрол се извършва в различни форми, вкл. проверки. При липсата на определени норми за техния брой, проверките се извършват по определен план и инцидентно - по конкретни поводи като сигнали от родители, оплаквания на ученици, на учители и др. подобни. В компетентността единствено на РИО и неговия началник е да определи училищата и отделните преподаватели в тях, които да бъдат проверени. Обстоятелството, че във вечерно СОУ "З. Стоянов", гр. Стара Загора не е била правена проверка 28 години, а разпоредената такава е именно по преподаваните от Илиева философски дисциплини и е завършила на 27.12.2004 г. не може да се квалифицира като "тенденциозност", "демонстративна проява на власт" и в крайна сметка - тормоз по смисъла на чл. 5, пр. 1 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД, както е направила това Комисията (вж. стр. 11 от решението й). Установените с чл. 144, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета задачи на РИО налагат извършването на именно такива действия. По същия начин следва да се преценят и проверките, направени в Частната професионална гимназия по икономика и търговия (ЧПГИТ). Извършването на общо 8 проверки през учебните 2005 - 2006 и 2006 - 2007 години не може да се определи като нарушение от страна на началника и инспекторите в РИО. Вероятно липсата на такива през останалите изследвани учебни години (2004 - 2005 и 2007 - 2008) е нарушение и следва да бъде укоримо. Последният въпрос обаче излиза извън границите и целта на настоящото изследване.

Неоснователен е и доводът за необоснованост на решението поради непосочване в него кои фактически обстоятелства са в противоречие с изводите на КЗД. За пореден път следва да се напомни, че не фактическите, а правните изводи на Комисията са в несъответствие със закона. За този довод се отнася изцяло изложеното в предходния абзац на настоящото решение.

По жалбата на Илиева:

Касаторката твърди неправилност на решението поради допуснатото от ВАС, 3-членен състав нарушение на закона, необоснованост и съществено нарушение на административнопроцесуални правила.

От изложеното в жалбата може да се направи извод, че според касаторката допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на 3-членния състав на ВАС се изразяват в превратното оценяване на събраните по делото доказателства, касаещи извършените във вечерно СОУ "З. Стоянов" и ЧПГИТ проверки. Доводът е неоснователен, като въпросът вече беше разгледан от настоящия състав при обсъждането на касационната жалба на КЗД. Твърди се също, че в обжалваният съдебен акт съдът не е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а е действал избирателно. Посоченото е декларирано, без да е конкретизирано и обосновано - не се посочва кое точно доказателство не е съобразено от първата инстанция и до какви безспорни изводи би довело то, ако беше съобразено. Не е посочено и кои доказателства са били избирателно подбрани от съдебния състав. По посочената причина, поради липсата на конкретност, 5-членният състав не може да отговори по-задълбочено на този довод.

Неоснователен и само заявен, без необходимата обосновка, е и доводът за необоснованост на решението. Твърди се наличието на "явно противоречие между приетото в мотивите и установеното от доказателствените средства по делото". То обаче също не е конкретизирано и мотивирано с посочването в жалбата кои изводи на съда на кои точно събрани доказателства от КЗД противоречат.

Немотивирано е изложен и последният довод на Илиева за неправилност на решението в частта, с която наложената на Любенов глоба и предписанията към министъра на образованието и науката са отменени. Безспорно е, че в решението на КЗД е прието извършването на три нарушения на ЗЗД от страна на Любенов. За тях е определена една обща глоба в размер на 500 лв. При положение, че съдът установява съставомерност единствено на едно от тези три нарушения, естествено е, че прилагайки принципа на съразмерността, глобата следва да се измени. Последното е от компетентността единствено на Комисията и законосъобразно решението в тази му част е върнато за ново нейно произнасяне. Защо касаторката счита, че решението в частта му, с която е отменено решението на КЗД относно твърдяната от нея незаконосъобразност на предписанията, дадени на министъра на образованието и науката е неправилно и необосновано, също не е мотивирано. ВАС, ръководен от нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК не може да обсъжда доводи, които не са обосновани и мотивирани.

В хода на служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон.

По изложените съображения касационните жалби се явяват неоснователни. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав