Решение № 5644 от 29.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1962/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. С. Г., гражданин на Руската Федерация, чрез адв. М.Милев, срещу решение 1634 от 18.12.2024г., постановено по адм. дело 1456/2024 на Административен съд София област. В касационната жалба са изложени съображения за недопустимост и неправилност на обжалваното решение като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 от АПК. Прави искане за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този съд. В съдебно заседание, касаторът лично е заявило, че поддържа доводите и исканията в жалбата, както и че е изразила опасенията си при връщане на територията на Руската федерация. Представя писмени бележки. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Хичовски, устно в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно, валидно и законосъобразно, поради което иска касационната жалба да бъде оставена без уважение, а съдебният акт да бъде потвърден. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по постъпила жалба от Г. Ю. С., гражданин на Руската Федерация, против решение 11530/05.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл.8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София област е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. След преценка и подробно обсъждане на всички събрани по делото доказателства съдът е достигнал до извода за липса на изискуемите материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Съдът е възприел изцяло и безкритично информацията изходяща от справки на самия орган, както и представената от кандидатката бежанска история, въз основа на които е достигнал до извод, че липсват каквито и да било доказателства, че чужденката в Русия е била подложена на преследване. Същата е напуснала легално родината си през 2023г. със самолет, не твърди спрямо нея да са извършени заплахи или репресии, поради политически, етнически или религиозни причини, както и да е част от определена социална група или да членува в политическа партия, поради което да е преследвана от властите заради убежденията си. Съдът е приел, че от справките не се потвърждават опасенията на чужденката, че издадената й от властите в Русия и получената от баща й военна книжка, не е знак за мобилизирането й, а е последица от завършването на медицинско образование, поради което съдът е достигнал до извода, че с представената история се цели предоставянето на международна закрила. На следващо място административния съд е приел, че законосъобразно административния орган е установил, че по отношение на кандидата не са налице основания за прилагане на хуманитарен статут. Съдът е приел, че въз основа на събраните по делото доказателства е налице липсата на предпоставките предвидени в чл.9, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. От бежанската история е ясно, че Ю.Г. е напуснала Русия не поради реална опасност от тежки посегателства , като смъртно наказание или екзекуция, нито е била заплашвана от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, защото тя не е имала никакви проблеми с официалните власти и спрямо нея не е съществува и бъдещ или евентуален риск от посегателства. Твърденията изложени в двете интервюта, конкретизирани при провеждане на второто такова е, че кандидатката е участвала в протестни митинги през 2021г. и 2022г. и предизборна кампания на опонент на официалната , не обосновават извода, че е била или може да бъде преследвана по политически причини, тъй като това нейно участие не е довело до неблагоприятни последици за нея. На следващо място административния съд е приел, че не са налице хипотезите на чл.9, ал.8 от ЗУБ, тъй като в случая е прието, че чуждия гражданин е мигрант, доброволно напуснал страната си с цел живот в друга държава. Първоинстанционния съд е приел, че изводите на административния орган, че ситуацията в Русия не следва да се определи като въоръжен конфликт и не е налице информация която да сочи за влошаване на обстановката там, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжените групировки, както и че сочените от чужденката причини за напускане на страната на произход не представляват основания по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, а сочените от молителката причини са от личен характер. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият съдебен състав констатира, че относимите за спора факти са установени в производството пред административния съд, който обаче не ги е анализирал обективно, с което е допуснал нарушение на процесуалните правила. Изводите на съда за липса на предпоставки за предоставяне на международна закрила на жалбоподателката не съответстват на събраните доказателства, което е довело до необоснованост и нарушения на материалния закон при постановяване на обжалваното решение. Налице са касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК поради следното: Противно на приетото от административния съд, настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение на заместник председателя на ДАБ при МС е постановено без да е изяснена действителната фактическа обстановка, като не са обсъдени надлежно доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата, каквито са изискванията на чл. 75, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ, а формално и бланкетно е посочено, че не са налице предпоставките за предоставянето на международна закрила. От така представените доказателства, които следва да бъдат кредитирани след цялостния им анализ, е видно, че в случая са налице основанията по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на чуждата гражданка. Формираните изводи в обратен смисъл на административния орган и на съда са необосновани и незаконосъобразни. Съображенията са следните: Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. С ал.5 на чл. 8 от ЗУБ са посочени действията на преследване, които могат да бъдат: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1-3; 6. действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. А с чл. 8, ал. 6 от ЗУБ е предвидено, че опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. В настоящия случай, по отношение на Ю.Г. следва да намери приложение нормата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, тъй като видно от проведеното интервю, към момента в който е напуснала страната не е била заплашвана, не е била задържана или арестувана, не е била осъждан в Русия. Тя е напуснала страната легално на 25.07.2023г. за Армения, а от Армения е отпътувала до България. При провеждане на интервюто от кандидата се сочи, че е на половин украинка, на половин рускиня, тъй като майка и е рускиня, а баща и е украинец, но никога не е живяла в Украйна, а е ходила на гости на баба си и дядо си. Същата е заявила, че е медицинска сестра и е работила като такава в ГБУЗ ЛО-Тосненская КМБ-болница. Изразява опасения, че с оглед образованието й и наличието на военна книжка същата може да бъде мобилизирана. Към момента на провеждане на интервютата, същата е заявила, че не е получавала призовка за мобилизация, както и че не е подписала договор за военна служба, не е била принуждавана да подписва такъв договор, но са и отправяли предложения. Твърди, че познава хора, които са били принуждавани. На следващо място в представената бежанска история чужденката е заявила, че е срещу тази война, тъй като има много роднини, както и че е срещу политическите и убеждения. Споделя, че е изказвала политическо мнение, както и че е ходила на митинг заради издадена присъда на Навални и задържането му в затвора, като на този митинг не е имала проблеми с властите, както и че е събирала подписи за кандидат президента Б.Надеждин през 2024г. Изложените данни от кандидата не са преценени обективно въз основа на събраните доказателства и съобразно изискванията на чл. 75, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ, както от органа, така и от административния съд, в резултат на което констатациите за недоказаност на действия на преследване са необосновани и неправилни. Действително, принципното неприемане на войната и военните действия извършвани от една държава, само по себе си не е основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на ЗУБ. За да бъде предоставен такъв статут е необходимо да бъде безспорно установено, че лицето има основателни опасения от преследване заради тях. Както беше посочено, от жалбоподателката не се твърди и предвид периода на напускане на страната, обективно не е възможно, тя да е бил преследван в Русия поради тези свои убеждения от една страна, а от друга да е получила призвока за мобилизация или да е принудена да подпише военен договор. Но с оглед външното изразяване на несъгласието й с войната в Украйна, с оглед наличието на близки роднинини там, което може да се приеме за индиция за това, че притесненията й от преследване са основателни. Същевременно, същата е медицинска сестра и като такава, в случай, че се завърне в страната и на произход, има възможност да бъде заставена да подпише военен договор, а от там и да бъде мобилизирана, тъй като видно от представената по делото справка ЦУ-162/24.07.2024г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, става ясно, че след началото на специалната военна операция в Украйна е възникнала спешна нужда от медицински работници в зоната на бойните действия. Като се сочи, че работата на лекарите и медицинските сестри на бойното поле и в болниците на първа линия е тежка и опасна. От изложената информация в официалния документ, съставен от дирекция при ответника и събраните доказателства са съществени за преценката на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на касатора, но са интерпретирани едностранчиво и без връзка с правилата, относими към заявения статут или при неправилно приложение на същите. Така например органът и съдът не обсъждат приложимостта на: § 170 от Наръчника, съгласно който, съществуват случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба, е единствената причина да се иска статут на бежанец, т. е. когато лицето докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. От данните в подадените до ДАБ молби, в проведеното интервю с кандидата, както и в приложените справки, е видно, че след началото на военната операция в Украйна има спешна нужда от медици, като в това число попадат и медицинските сестри, каквато в случая е Ю. Г., отделно посочва също така, че има роднини в Украйна, чувства близост към украинския народ и не желае да воюва срещу него. Изводите от изложеното са, че чужденката е положил всички усилия да докаже, че военните действия, било и то в указване на медицинска помощ, в които има вероятност да участва, противоречат на нейните действителни морални убеждения. От друга страна и във връзка с § 171 от Наръчника, съгласно който не всяко убеждение, представлява достатъчно основателна причина за искане на статут на бежанец след дезертиране или бягство от военна служба, но там, където дадено военно действие, с което лицето не желае да има нищо общо, е осъдено от международната общност като противоречащо на основните правила за човешко поведение, наказанието за дезертиране или бягство от военна служба, в светлината на всички други изисквания на определението, може да се счита за преследване. Безспорно е, че водената от Русия война срещу Украйна е осъдена от международната общност, като противоречаща на основните правила за човешко поведение, поради множеството свидетелства за военни престъпления. Има множество данни и от други международни източници свидетелстващи в тази насока. Това допълнително мотивира съда да приеме, че в случая са налице условията на § 171 от Наръчника и че за чужденката съществува реална опасност от преследване. В случая от събраните по делото доказателства се установява от една страна, че жалбоподателката основателно се страхува от преследване в държавата си по произход, а от друга страна се установява, че това преследване е по причина нейната националност гражданин на Руската федерация, и принадлежност към определена социална група лице от женски пол, което притежава медицинско образувание. Настоящият съдебен състав, противно на приетото в оспорените административен акт и съдебно решение, приема, че по отношение на жалбоподателката е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 или като риск от осъществяване на такова спрямо него при завръщането й в държавата по произход. Персонално спрямо кандидатката не е упражнявано насилие и лично не е бил обект на репресии, но както се посочи по-горе, за нея е налице реален риск за бъдещо такова преследване, с което са осъществени основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Доколкото съгласно чл. 1а, ал. 2 от ЗУБ, международната закрила включва освен статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да се обсъди и приложението на разпоредбите на чл. 9 от ЗУБ, които регламентират този хуманитарен статут. От интервюиращия орган не са изложени законосъобразни, а бланкетни мотиви относно липсата на законовите причини за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ, които съдът е възприел без да прецени обективно и в пълнота събраните доказателствени средства. В чл. 9, ал. 1 от ЗУБ са уредени хипотези на реална опасност от тежки посегателства, а именно: хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Според ал. 3 на същия член, реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. В ал. 8 на чл. 9 е посочено, че хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Последователна и безпротиворечива е практиката на Върховния административен съд, че "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа, на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. В тази връзка органът следва да прецени и предпоставките по чл. 9 от ЗУБ, защото от събраните доказателства за жалбоподателката съществува реална възможност, при завръщането си в страната по произхода, да бъде принудена да подпише военен договор и да бъде мобилизирана, тъй като е медицинска сестра и е против войната, тъй като същата е против нейните политически убеждения. Изложеното сочи на основанието "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, въз основа, на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането й в държавата по произход, които административният орган е задължен да прецени, но в случая не е изпълнил това свое задължение надлежно. От горното следва да се направи извод за наличие на материалноправните предпоставки за предоставяне на жалбоподателя на статут на бежанец или хуманитарен статут. Видът на статута, следва да се определи от административния орган, който след връщането на преписката е задължен да анализира описаните фактите и в зависимост от това да вземе решението си, като се съобрази с мотивите на настоящето решение. Както се посочи, обжалваният административен акт е издаден без да е изяснена действителната фактическа обстановка, като не са обсъдени доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата, а само формално и бланкетно се приема, че не са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила. При така установеното, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Обжалваното с нея съдебно решение е неправилно и поради това следва да бъде отменено. Дължимо е произнасяне на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК за отмяна на оспореното решение на председателя на ДАБ и за връщане на преписката за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите указания по тълкуване и прилагане на закона. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение