Решение № 2476 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6160/2019 г.

Решение № 2476 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6160/2019 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"(ДФЗ), чрез юрисконсулта С. Гачев, срещу решение № 1338 от 1.03.2019 г., постановено по адм. д. № 4719/2018 г. от Административен съд София-град. С него е отменено уведомително писмо, издадено от касатора в настоящото производство в частта, в която е извършено прихващане по оторизирани суми по Мярка 12/Натура 2000, Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Схемата за преразпределително плащане (СПП) и по Схемата за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания (ЗДП). Преписката е върната на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, като ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя М. Йорданов направените разноски в размер на 1 373 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване касаторът твърди, че съдът неправилно е възприел, че уведомителното писмо в обжалваната му част не съдържало фактически основания и не съдържало мотиви. Твърди освен това, че в хода на съдебното следствие са били представени всички относими към спора доказателства, обосноваващи направените фактически и правни изводи в оспорената част от писмото, а съдът не е зачел силата на присъдено нещо на представеното решение, постановено от Окръжния съд-Монтана. По изложените съображения касаторът моли съда, да отмени обжалваното решение и постанови решение по съществото на спора, с което да отхвърли подадената жалба. Прави искане и за присъждане на съдебно-деловодните разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касация-М. Йорданов в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Намира съдебното решение за правилно и законосъобразно и моли съда, да го остави в сила. Прави искане за присъждане на разноски, без да представи доказателства, че такива са направени. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Прокурорът излага подробни мотиви за съдържащите се доказателства в делото пред административния съд, от които прави извод, че обжалваната част от уведомителното писмо не е издадена без фактически и правни основания, както неправилно е прието със съдебното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. От данните по делото се установява, че М. Йорданов е обжалвал уведомително писмо с изх. № 02-120-6500/1609 от 3.02.2018 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ в частта на прихваната сума, отразена в Таблица 16, в общ размер на 14 780, 39 лв. Твърдял е, че в тази част уведомителното писмо е незаконосъобразно, издадено при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, поради липсата на мотиви и при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел жалбата за допустима, а по същество и за основателна, поради което е отменил уведомителното писмо в обжалваната му част при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. За да постанови този резултат съдът е приел, че уведомителното писмо е било издадено от компетентен орган, но при допуснато съществено нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, защото в него не били посочени фактическите и правни основания за издаването му. Без да обсъди събраните писмени доказателства, включително и приетото без оспорване заключение на съдебно-счетоводната експертиза, при приетото допуснато съществено нарушение на административно производствените правила съдът е отменил обжалваната част от уведомителното писмо. Постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено при условията на чл. 222, ал. 1 АПК. Между страните не е било спорно, че М. Йорданов е подал заявление за подпомагане с УИН: 12.30.0615/68791 за кампания 2015 г. по СЕЕП, СПП, ЗДП и Мярка 12/Натура 2000. След извършени задължителни административни проверки е било издадено процесното уведомително писмо, като в приложените таблици към него, по всяка една от заявените мерки за подпомагане, са посочени установените площи и оторизираната сума. Под всяка една от таблиците има словесно обяснение на съдържанието на всяка една от колоните в таблиците. В Таблица 15: Оторизирана сума е посочена исканата сума за всяка една от заявените мерки за подпомагане и оторизираната сума. Тази оторизирана сума е пренесена във втората колона на Таблица 16: Извършени плащания. В третата колона от същата Таблица 16 е посочена прихванатата сума по всяка една от мерките, която е и оспорваната част от уведомителното писмо. С определение № 3345 от 29.05.2018 г., постановено в закрито съдебно заседание, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като на ответната страна-заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е указал, че трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В изпълнение на указанията на съда ответната страна е представила хронологичен опис Сметка 4892 Задължения по оторизирани суми-ЕФГЗ в дебита на М. Йорданов, хронологичен опис за периода 1.01. - 6.04.2016 г.; Сметка 4815 Вземания за лихви по просрочени вземания-ЕЗФРСР в кредита на М. Йорданов за същия перод; Договор № 12/112/05558 от 16.02.2010 г., сключен между ДФЗ и М. Йорданов за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007-2013 г. с две плащания, съответно първо в размер на 24 446 лв., което е било изплатено; нотариална покана за доброволно изпълнение за връщане на дължимата сума от 24 446 лв.; решение от 22.04.2016 г., постановено по гр. д. № 59/2016 г. на Окръжен съд-Монтана, с което съдът е осъдил М. Йорданов да заплати на ДФЗ сумата от 13 823, 13 лв., получена по посочения вече сключен договор между М. Йорданов и ДФЗ; издаден изпълнителен лист за посочената сума и писмо от 9.08.2017 г. на вр. изпълн. длъжността директор на дирекция "Финансова" на ДФЗ, с което се съобщава, че дългът на М. Йорданов е погасен, с изключение на 1 130, 54 лв. – представляващи разноски. Така описаните писмени доказателства, които са съставени преди издавеното на уведомителното писмо в обжалваната му част, сочат на факти и обстоятелства, послужили на административния орган да извърши прихващане между оторизираните суми, дължими на М. Йорданов по заявените мерки за подпомагане за 2015 г. със задължението му, което има към ДФЗ, установено с влязло в законна сила съдебно решение. Освен това приложените сметки със задължения и вземания са проверени чрез извършена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е прието без оспорване от страните. Заключението на експерта е, че сумите за прихващане са коректно отразени в Таблица 16 на уведомителното писмо. От така изложеното следва, че извършеното прихващане е въз основа на доказани фактически обстоятелства, които не са описани в оспорената таблица, но административният орган е представил писмени доказателства, включително и влязло в сила съдебно решение, с които е установил фактите, послужили да извърши прихващането. В уведомителното писмо под Таблица 16 са посочени и трите основания, при които може да се извърши прихващането, а те са: 1) в резултат на санкции от предходни периоди; 2 )недължимо оторизирани суми, за които е издаден акт за установяване на публично държавно вземане и 3) приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки. Относима в случая е третата хипотеза, което се установява от сключения договор, полученото първо плащане по него и развалянето му поради неизпълнение. Задължението на М. Йорданов към ДФЗ е установено с влязло в сила съдебно решение на Окръжния съд в Монтана. За този иск и резултата от него М. Йорданов е знаел, което се установява и от искането му за отмяна на съдебното решение на окръжния съд, което искане е оставено без уважение с решение № 235 от 4.12.2018 г., постановено по т. д. № 200/2018 г. от Върховния касационен съд. От изложеното следва, че М. Йорданов много добре е бил запознат със задължението си към ДФЗ, а твърденията му за необоснованост и липсата на мотиви в уведомителното писмо към таблицата, предмет на оспорване са неоснователни и недоказани. Административният съд София-град като не е обсъдил така приетите писмени доказателства, ведно с направеното оспорване е постановил неправилно решение, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което го е довело и до нарушаване на материалния закон. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и не се налага събирането на нови доказателства, с оглед на приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, която потвърждава данните в оспорената таблица на уведомителното писмо, обжалваното съдебно решение ще следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което жалбата на М. Йорданов се отхвърли по изложените вече по-горе мотиви. С оглед на крайния изход на спора искането на М. Йорданов за присъждане на разноските ще следва да се остави без уважение по аргумент от чл. 143, ал. 1 АПК. Искането на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за присъждане на разноските ще следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. От данните по делото се установява, че за производството пред касационната инстанция ДФЗ е направило разноски в размер на 70 лв., представляващи заплатена държавна такса. На процесуалния представител на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ се следва юрисконсултско възнаграждение, което според обема на осъщественото процесуално представителство, фактическата и правна сложност на спора настоящият състав определя по 200 лв. за всяка една инстанция на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Или М. Йорданов ще следва да заплати на ДФЗ разноски общо в размер на 470 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение