Решение № 1250 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11182/2009 г.

Решение № 1250 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11182/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от Кмета на община - Варна и от Златка Недева Николова и Мария Недева Костова от гр. Варна, против Решение № 377/29.05.2009 г., постановено от Варненски окръжен съд, АО, по адм. дело № 160/2007 г., с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № 3839/16.11.2006 г. на зам.-кмета на община - Варна, издадена на основание чл. 192 ЗУТ, с учредено на жалбоподателите, (като собственици на ПИ№ 54) и на Керанка и Красимир Гугоманови (собственици на ПИ № 53), право на преминаване по КП на м. "Ален мак", през ПИ № 2074, с ширина 2 м. и дължина 46 м., с обща площ 92 кв. м., до провеждане на отчуждителни процедури и откриване на улица по влязъл в сила ПУП - ПР за местността. С доводи за неправилност на съдебния акт, се претендира отмяната му. Сочи се, че изводът на вещото лице, възприет от съда, че първият определен от него вариант за преминаване е най-удачен и икономичен, е некоректен и неправилен, тъй като не е съобразено, че освен посочените 33 м., за да се стигне до техния имот № 54, трябва да се изминат още 32 м. по североизточната граница ПИ № 2076, плюс още 45 м. до главния път на северозапад и още 16 м. по северната граница на ПИ № 53, или това са общо 126 линейни метра, вместо приетите 46 м. по заповедта, които всъщност, по разположението си съвпадат със съществуващата пътека до 2003 г. В съдебното заседание касационните жалбоподателки не се явяват, вместо тях адв. Димитров поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Кметът на община - Варна не се представлява, постъпило е писмено становище от юрк. Данаилова, с което се поддържа жалбата. Акцентува се, че видно от приетия по делото План на новообразуваните имоти, между имоти 2076 и 2848 няма път, който, (удължен с още 33 м.), да осигури достъп до имоти № № 53 и 54, както е предвидило вещото лице. Ответните страни - физически лица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение, че и двете касационни жалби са процесуално допустими, но по същество - неоснователни. Съдът е изяснил относимите към предмета на делото факти, въз основа на чиято преценка и констатациите на вещото лице по неоспорената от страните СТЕ, обосновано е приел, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон и неспазени административнопроизводствени правила. С оглед на това, правният извод за незаконосъобразност на административния акт е правилен, поради което същият е отменен. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, процесуално са допустими. По съществото си са основателни. Решението е постановено при липса на мотиви, обосноваващи незаконосъобразността и съответно - отмяната на административния акт. След като се е спрял обстойно на претенциите и становищата на страните, основно на компетентността на издателя и на приетото от обективна страна в оспорената заповед, решаващият съд се е задоволил да посочи като неоспорено заключението на вещото лице, предложило първи вариант като най-икономичен и удачен, за да бъде възприет именно той. Последният извод, възприет механично, при липса на анализ, не съставлява цялостен контрол на законосъобразността на оспорената заповед по изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отменително за съдебния акт основание и връщане на делото за ново разглеждане от същия съд. В хода му следва да се изяснят изцяло относимите за правилното решаване на спора факти, като се постави допълнителна задача на вещото лице, което да се запознае и обсъди всички приложени по делото доказателства, включително и представения проект за РП на местността, както и да онагледи на цветна комбинирана скица, ведно с наличните основни пътища, предложения по заповедта достъп и алтернативните, предложени от него възможни трасета, които да обоснове поотделно досежно икономическата им целесъобразност. Само по този начин, предоставени ясно и разбираемо, специалните знания на експерта биха били от полза съда и страните. А след като заключението съдържа варианти за утвърждаване и съдът не е обвързан и може да не възприеме предложения от експерта като най-удачен, не следва да се отчита неоспорването му като определящ фактор и като сторено това едва в касационната инстанция. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,