Решение № 14311 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5614/2011 г.

Решение № 14311 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5614/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 145 и следващите във връзка с чл. 179 и следващите и чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс АПК. Образувано е по жалба от политическа партия "Ред, законност и справедливост" чрез нейния председател - Яне Георгиев Янев, против заповед № ЗМФ236/4.03.2010 г. издадена от заместник-министър председателя и министър на финансите, изменена с негова заповед № ЗМФ-969/4.08.2010 г., в частите й по точка 3, буква "г", точка 6.1, точка 6.2, точка 6.3, точка 6.4 и точка 8 в частта й "или във връзка с промяна на членския състав на парламентарните групи на политическите партии или коалициите". С жалбата са релевирани доводи за нищожност на оспорените части от заповедта поради липса на компетентност на издалия я орган, както и за незаконосъобразност поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1, 3, 4 и 5 от АПК. Жалбоподателят прави искане за обявяване на нищожност на оспорените части на административния акт, алтернативно да бъде отменен като незаконосъобразен. В о. с. з. на ВАС, представляван от адв. Коен поддържа жалбата, претендира разноски. Ответната страна Министърът на финансите, представляван от юрк. Цветанова изразява становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на жалбата. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. При преценка за нейната допустимост съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна - пряк адресат на заповедта, тъй като политическата партия- жалбоподател съответства на критериите за получаване на държавно финансиране, поради което е носител на публичното право да го подложи на съдебна проверка за неговата законосъобразност. Жалбата обаче е подадена след срока по чл. 179 от АПК - 14-дневен срок от съобщението до оспорващия, участвал в производството пред административния орган. В тази връзка настоящият състав съобрази приложените с молба от Министъра на финансите от 20.09.2011 г. писмени доказателства, а именно писмо от Министерство на финансите, изх. № 91-00-250/4.03.2010 г., изпратено до политическите партии, вкл. до оспорващата, но при липса на изрично посочване в "Списък на получилите на ръка Заповед № ЗМФ 236/4.03.2010 г", на дата на връчване/л. 72 от делото/. Съобрази обаче и писмо от Министерство на финансите, изх. № 91-00-705/5.08.2010 г., с което МФ е уведомило всички партии за изменяващата я заповед, а именно № ЗМФ-969/4.08.2010 г., ведно със Списък на лицата получили копие от нея, в който лицето, представляващо оспорващата партия - Стоянка Марчева я е получило срещу подпис на 5.08.2010 г. /л. 75 от делото/. При това положение се налага извод, че най-късно на 5.08.2010 г. представителят на политическа партия "Ред, законност и справедливост" е узнал за процесната заповед № ЗМФ 236/4.03.2010 г., тъй като тя изрично е посочена в уведомителното писмо. Жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство, е подадена на 13.04.2011 г., следователно след срока по чл. 179 от АПК - 14-дневен срок от съобщението до оспорващия, участвал в производството пред административния орган. Поради изтеклия срок по чл. 179 АПК и по аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК тя е процесуално допустима само в частта на искането за обявяване на нищожност на оспорената заповед в посочените по-горе части. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 27, ал. 2 от Закона за политическите партии /ЗПП/ и във връзка с определяне начина на предоставяне на средствата за субсидиране на политическите партии и коалиции. С нея, съгласно т. 1.1 е разпределен размера на годишната държавна субсидия, определена със Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., предвидена за субсидиране на политическите партии и коалиции и за предоставянето на субсидията. Определен е срока, до който партиите писмено трябва да заявят пред МФ получаването на субсидия като представят посочените в нея документи за установяване на правно значими за субсидирането юридически факти: съдебната регистрация, актуално състояние, удостоверяване от ЦИК, че са регистрирани за участие в последните избори, декларация за състоянието на членския състав на парламентарните групи с приложени декларации от народните представители и банкова сметка за превеждане на паричната сума. Оспорените части визират съответно: част от съдържанието на декларация от независимите народни представители за принадлежност към политическата партия, другите четири/тези по т. 6.1-6.4/ определят разпределението на средствата на парламентарно представените партии съобразно процесите, настъпили в парламентарните им групи и начина на разпределение на средствата на държавната субсидия, а последната- т. 8 от заповедта предвижда непревеждане на сумата за субсидиране на партията в случаите на спор относно промяната в членския състав на парламентарните групи. С оглед на така очертания спор и допустимостта на жалбата само в нейната част за твърдяна нищожност на оспорената заповед, съдът съобрази следното: Съгласно чл. 21 от Закона за политическите партии /ЗПП/ дейността на политическите партии се финансира от собствени приходи и от държавна субсидия. От това следва, че получаването на държавна субсидия е един от двата нормативно уредени способа за финансиране на политическите партии, като доброволни сдружение на граждани с избирателни права съгласно българското законодателство. На законодателно ниво правилата за субсидирането са уредени в глава трета на ЗПП и конкретно в разпоредбите на чл. 25-28 от закона . Те регламентират категориите субекти, подлежащи на субсидиране, математическия механизъм, с който се определя стойността на годишната субсидия, периодите на отпускането й с фиксирани крайни дати и държавния орган, който е законово компетентен да определи начина на предоставяне на средствата. Четирите разпоредби регулират на законово ниво правоотношенията, свързани с държавното финансиране на политическите партии. Първите две определят двете категории партии или коалиции, които имат право да получат финансовите средства от бюджета, като общото между тях е да са регистрирани в Централната избирателна комисия за участие в избори и да са участвали в последните парламентарни избори, а разликата е обусловена от това дали имат или нямат избрани народни представители . В първия случай те са субекти на право по чл. 25, ал. 1, а във втория съгласно чл. 26 от закона отпускането на държавна субсидия е поставено под условие - да са получили не по-малко от едно на сто от всички действителни гласове на последните парламентарни избори. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗПП определя общия принцип, важим за разпределението на общата сума - пропорционално на получените действителни гласове от всяка партия или коалиция. С изменението на ЗПП, обн. ДВ, бр. 6/2009 г. е въведено и специалното правило разпределението да се извърши така, че субсидията да се предостави на политически партии, учредени преди парламентарните избори, които имат съдебна регистрация и сформирана парламентарна група, или на политически партии, към които независимите народни представители декларират принадлежност. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗПП регламентира, че общата сума, предвидена за субсидиране на политическите партии и коалиции, се определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България в зависимост от броя на получените действителни гласове на последните парламентарни избори, като за един получен глас се предвижда субсидия в размер 5 на сто от минималната работна заплата за страната за текущата календарна година. Съгласно нормата на ал. 2 на посочената разпоредба, начинът за предоставянето на средствата за субсидиране на партиите и коалициите се определя от министъра на финансите. И тъй като именно в изпълнение на това законово правомощие е издадена оспорената заповед се налага категоричния извод, че тя е издадена от компетентен орган и в пределите на нормативно предоставената му компетентност съобразно материалния закон, уреждащ процесните отношения. Следва да се посочи, че с оглед съдържанието й, оспорената заповед носи белезите на общ административен акт, съответстващ на критериите по в чл. 65 от АПК - тя има еднократно правно действие, тъй като се отнася само за 2010 г., видно от т. 1.1 от нея, създава права на неопределен, но определяем съгласно правилата на закона брой лица, като ги задължава да представят изискуемите в нея документи, с които да установят правно значими за реализация на правото им обстоятелства. Известно е, че един административен акт е нищожен, когато е издаден при пълна липса на предпоставките (условията), визирани в хипотезиса на правната норма, когато актът е лишен изцяло от правно основание или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от нито един орган. От фактическите и правни основания за издаването на оспорената заповед се установява, че тя не попада в нито една от хипотезите за нищожност, възприети от правната доктрина. С оглед представената административна преписка и доказателствата, приложени от страните, съдът не установи твърдяната нищожност на оспорената заповед. Не е налице излизане от страна на министъра на финансите извън законово предоставената му компетентност и в нито една от оспорените части на заповедта той не е нарушил пределите на установените от закона правомощия. Посочването на документите, задължителни за представяне от заявителите за субсидиране, отговаря на необходимостта от установяване на правно значими факти по начина, по който те са залегнали в разпоредбите на закона. Връзката между броя на народните представители в парламентарната група на всяка една от партиите, които имат избрани народни представители и начина, по който тя се установява е функция на начина за разпределението на субсидията, изрично регламентиран в чл. 25, ал. 3 от закона. По отношение на основния довод в жалбата следва да се посочи, че в определения в точка 6.3 от заповедта точен размер на субсидията за един народен представител/ 49 348 лв. за първо и 49 228 лв. за останалите тримесечия, той е определен изрично за целите на определяне на окончателния размер на бюджетната субсидия и именно във връзка с изпълнение на задължението на министъра да определи начина за предоставяне на средствата. Доводът, че административният орган е "дописал закона като създал правни норми, без да му е възложено това по надлежния ред" не намира опора в доказателствата по делото. Твърдението на жалбоподателя за нищожност на посочената точка /6.3/, защото министърът на финансите не притежавал компетентност да въвежда методика на изчисляване, различна от законово установената, също е неоснователно. Както бе посочено по-горе, с посочената точка, за целите на определяне на окончателния размер на бюджетната субсидия, е приет среднопретегления размер на тримесечната бюджетна субсидия за един народен представител през 2010 г. . Противно на твърдяното, тя не противоречи на нормата на чл. 27, ал. 1 от закона. В закона е регламентиран начинът, по който ежегодно в държавния бюджет се определя общата сума на държавната субсидия. Тя е свързана с броя на получените действителни гласове на последните парламентарни избори при положение, че за един получен глас се предвижда субсидия в размер на 5 на сто от минималната работна заплата за страната за текущата календарна година. Налага се изводът, че оспореният общ административен акт е издаден в съответствие с делегираната от закона компетентност и не е нищожен. Релевираните в тази връзка възражения за противоконституционност на законовите норми, посочени по-горе, не са предмет на обсъждане и разглеждане в производството по осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на заповедта на министъра на финансите, посочваща само начина на разпределение на субсидията. Аналогични съображения се налагат и по отношение на твърдяната нищожност на частта от т. 8 от общия административен акт, предвиждаща спиране на субсидирането на партията в случаите на спор относно промяната в членския състав на парламентарните групи. Доводите, изведени от чл. 13, ал. 5 и чл. 16, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на народното събрание /ПОДНС/, визиращи съответно забрана на независимите народни представители да образуват нови парламентарни групи и забрана за независим народен представител да бъде приет за чл. на друга парламентарна група, не променят този извод, а и са неотносими към въпроса за твърдяната нищожност. Освен това декларирането от страна на независими народни представители на принадлежност към политическа партия е предвидено в текста на чл. 25, ал. 3, пр. 2 от ЗПП и е последица от забраната в цитираната по-горе разпоредба на чл. 16, ал. 5 от ПОДНС. От така извършения анализ се установява, че оспорената заповед е постановена в пределите на компетентността на министъра на финансите . Не се установяват твърдяните нарушения и липсва соченото отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК . Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора искането на процесуалния представител на оспорващия за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответника по жалбата за присъждане на такива е основателно и следва да се уважи. В тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени заявените от тази страна разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, които съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлизат на сумата от 150 лева . Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 1 във връзка с чл. 184 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение