Решение № 970 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11717/2017 г.

Решение № 970 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11717/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от П. Й. В. против решение № 6189 от 17.05.2017 г., постановено по адм. дело № 3971/2015 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, с което е отхвърлено като неоснователно оспорването му срещу Заповед № ЛС-04-23 от 12.01.2015 г. на министъра на правосъдието, с която същия е изключен от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон, утвърден със Заповед № ЛС-И-545 от 14. 05. 2014 г. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение на основание чл. 209, т. 3 от АПК, развиват се доводи и се иска неговата отмяна. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуален представител, в откритото съдебно заседание и с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда, да потвърди оспореното решение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия приема, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна поради допускане на съществени процесуални нарушения по следните съображения: Производството пред тричленния състав на Върховен административен съд е образувано по жалба на настоящия касационен жалбоподател против Заповед № ЛС-04-23 от 12.01.2015 г. на министъра на правосъдието, с която същия е изключен от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон, утвърден със Заповед № ЛС-И-545 от 14. 05. 2014 г. Съдът е приел за неоснователни доводите изложени от жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед и се е мотивирал, че заповедта е издадена в писмена форма и отговаря на всички изискванията предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително изложение на фактическите и правни основания за издаването й, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Спазени са общите изисквания на АПК за издаване на административен акт, както и специалните правила по чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците. Прието е, че е в случая е спазено и изискването по чл. 35 от АПК, като административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства, които имат значение за издаване на конкретното властническото волеизявление и е обсъдил направените от засегнатото лице доводи и възражения, както и представените от него доказателства. Според съда оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и във връзка с допуснати нарушения от страна на П. Й. В. като временен синдик, назначен като обезпечителна мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 1 от ТЗ в производствата по т. д. № 6907/2014 г. на СГС, VI-8 с-в, т. д. № 4260/2014 г. на СГС, VI-16 с-в, т. д. № 4259/2014 г. на СГС, VI-21 с-в, т. д. № 4258/2014 г. на СГС, VI-13 с-в и т. д. № 6609/2014 г. на СГС, VI-8 с-в. Именно в тази връзка тричленният състав е направил извод, че твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на административния акт са неоснователни, поради което е отхвърлил жалбата. Решението следва да се отмени и делото да се върне на тричленен състав за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават решението и не може да бъде изведен обоснован извод за законосъобразността на атакуваната заповед. По делото са представени в по-късен етап два броя молби от 4.5.2017 г. (находящи се на л. 254 и л. 255 от адм. дело № 3971/2015 г.), които са относими към приложените преписки по търговските дела, които дела са били основание за извършване на проверка от министъра на правосъдието на основание чл. 23, ал. 1 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върх синдиците. Тези търговски дела като преписки са послужили за извод на министъра за наличие на нарушения, които да доведат до изключване на синдика от списъка на основание чл. 655, ал. 3 от Търговския закон и чл. 23, ал. 3 от Наредба № 3 от 2005 г. Наистина жалбоподателят така става причина за ново насрочване на делото, но дали е могъл или не да се снабди с тях и ако е могъл, следва да се понесе съответната санкция, но тези доказателства е трябвало да бъдат приобщени към материалите по делото и да се направи необходимата преценка. Синдикът, включително този по чл. 629а от ТЗ - наречен временен, следва да отговаря на определени изисквания, включването му в списък след определена в закон и избор процедура по чл. 655 от ТЗ. Едновременно с това изключването му от него по този ред е с акт на министъра без изрична разпоредба за провеждане на определени процесуални действия, поради което решаващият съд трябва да бъде изключително прецизен при преценка на фактите и да изясни внимателно въпроса от фактическа страна, за да направи съответните изводи. Поради което преценката дали определени представени доказателства са относими или не, не може да бъде направена с ръкописно определение, без да бъдат внесени и докладвани в открито съдебно заседание с възможност на страните да вземат отношение по тях и въз основа на тях да събират нови доказателства. Текстовете, уреждащи правомощията на министъра на правосъдието по отношение общо за синдиците са чл. 655, ал. 3 от Търговския закон и чл. 23 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците. В тях само се визира право на министъра да изключва от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 от Търговския закон лица, за които са установени нарушения в дейността им като синдик независимо от съда по несъстоятелността. Т.е. дава му се възможност за проверка и констатиране на нарушения, но не се дава никакъв отговор на въпроса в каква процедура се прави - основания, предпоставки, доказателства и краен резултат, - кога става изключване от списъка по чл. 23, ал. 3 от същата наредба за какви нарушения. Липсата на такава разписана изрична процедура при извършването на проверка и установяване на нарушения изиска всеобхватна проверка на правните основания и изложените факти в обжалваната заповед от решаващия съд. Още повече, че същата повтаря в голяма степен твърденията изложени в иницииращите проверката сигнали. Следва да се отбележи, че това "изключване" на синдика не е уточнено като правен статус, тъй като само по себе си представлява лишаване на лицето да упражнява законово определена дейност, за която от друга страна има законово разписани условия, на които лице трябва да отговаря и да държи изпит за придобиване на квалификация. Въпреки наличието на разпоредбата на чл. 655, ал. 3 от Търговския закон. Като за тази му дейност безспорно се държи сметка от съда по несъстоятелността. Т. е. налице и изрично разписан съдебен контрол. Тричленният състав е инстанция по същество и за него е задължително да събере всички доказателства, относими към спорния въпрос за извършени нарушения, включително и относно твърдени нови обстоятелства, за които се представят доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 629а от ТЗ преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, съдът по несъстоятелността може да назначи предварително временен синдик, който има правомощията по чл. 635, ал. 1 от ТЗ. Следователно преценката за всички нарушения следва да премине през такава дали се е налагало запазване имуществото на длъжника. И след като това е така преценката на тричленния състав относно изложените факти в заповедта или липсата на такива, следва да бъде направена въз основа на всякакви доказателства и допустими доказателствени средства. Тук следва да се посочи, че по едно от търговските дела налични по преписката се намира определение на Софийския апелативен съд № 2258 от 10.09.2014 г., където е констатирано новонастъпило обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на спора - от електронната страница в търговския регистър било видно, че по партидата на "Ноу фрейм медия България" на 31.07.2014 г. е вписана промяна, изразяваща се в заличаване на представляващ дружеството като такъв и като чл. на съвета на директорите - т.е. се констатира, че повече от два месеца дружеството няма законен представител и управителен орган, е достатъчно основание да се приеме, че проявеното бездействие на длъжника застрашава интересите на кредиторите, тоест налице е основната предпоставка за налагане на обезпечителната мярка - назначаване на временен синдик. Налице е необходимост от запазване на имуществото на длъжника. Всичко изложено налага отмяна на обжалваното решение като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС, който при новото разглеждане на делото следва да внесе и докладва в открито съдебно заседание представените от жалбоподателя доказателства (два броя молби с доказателства към тях), да се даде възможност на всички страни да вземат отношение по тях, както и да ги обсъди задено с останалите по делото. След като изясни делото от фактическа страна съдът следва да го разгледа по същество, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорената заповед на министъра на правосъдието. При този изход на спора по искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се произнесе първоинстанционният съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане - чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия