Решение № 10473 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6105/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Д. М. непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. В. Лазов, против Решение 4771 от 08.05.2025 г., постановено по адм. дело 886/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Хасково, IХ състав. С оспореното съдебно решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение 2589/18.03.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди, че съдебният акт е неправилен, тъй като е постановен в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че съдът не е обсъдил относимите към спора факти и обстоятелства и неправилно е приел липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По тези съображения, подробно развити в касационната жалба, иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез своя процесуален представител - юрк. Кръстева, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно, валидно и законосъобразно. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Д. М. непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия против Решение 2589/18.03.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа на данните по делото, първоинстанционният съд направил следните фактически констатации по делото: С. Д. М. е роден на [дата]. в [населено място], обл. Халеб, Сирия, гражданин на Сирия, етническа принадлежност [етническа принадлежност], религия [вероизповедание], семейно положение неженен. Същият е регистриран като непридружен непълнолетен. Прието е за установено, че бил напуснал страната си на произход Сирия на през месец септември 2024 г., влизайки нелегално в Турция, където останал 5 дни. Влязъл в България нелегално на 02.10.2024 г. с помощта на трафикант, след което вървял 2 часа в гората, качил се на кола и бил закаран в полицейския участък. Родното му село било под контрола на правителството при напускане на Сирия, а впоследствие под контрола на новата власт. Бил виждал сражения и чувал как се бият, но не знаел кои са. Двама от вуйчовците му и един негов братовчед загинали при войната. Не искал да се връща в Сирия, защото нямало сигурност, въпреки че режимът го нямало, все още било опасно. Твърди, че новите управляващи са по-лоши от страните. Не бил арестуван или осъждан. Не сочи да е имал проблеми заради изповядваната религия или етническата принадлежност, но допълва, че арабите не харесвали кюрдите и ако узнаели, че си [етническа принадлежност], нанасяли побой. Нямал проблеми с официалната власт. В Сирия живеели майка му, брат му и сестра му, които знаели, че е в България /чували се по телефона всеки ден/, но не тръгнали с него, защото нямали пари, с които да платят на трафиканта. Не бил членувал в политическа партия. Работел през лятото, когато не бил на училище, учил до 11-и клас. Напуснал Сирия заради несигурността и лошите условия на живот. Баща му заминал за Кипър преди 2 години и половина и за да стигне до там, продал къщата и спечелил пари. Имал магазин, който по време на бомбардировки бил разрушен. След заминаването му останал да живее с майка си, брат си и сестра си в къща под наем, но условията били много тежки. Спрямо него или неговото семейство не били отправяни заплахи, нито било оказвано насилие. Подал молба за закрила в България, защото била сигурна държава, в която хората били добри, искал да остане и са направи събиране на семейството си и да продължи да учи. Твърди, че условията в България били по-добри, а и ако отиде при баща си в Кипър, няма да може да направи събиране на семейството си. Не бил сигурен дали баща му има закрила в Кипър. Административният съд е констатирал, че на 17.02.2025 г. е изготвен доклад от социален работник в отдел Закрила на детето към Дирекция Социално подпомагане Харманли, относно детето, непридружено, непълнолетно, което е потърсило закрила в България, и в който доклад се сочи като основна причина за напускане на Сирия войната и икономическата криза, както и се допълва, че майка му с брат му и сестра му са в Сирия, а баща му в Кипър, като целта на детето била да получи закрила в България, тъй като била мирна страна, и желае да събере семейството си. За изясняване на обстоятелствата в хода на административното производство е използвана справка за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия. При тази фактическа обстановка съдът приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмената форма, с посочване, както на фактическите, така и на правните основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Като правилен е възприет изводът на административния орган относно липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на С. Д. М.. Молителят не е заявил конкретни причини, обуславящи предоставянето на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива - не били правно значими за търсената защита. Въз основа на анализа на информацията от общодостъпните източници за актуалното положение в Сирия след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А., съдът приел, че настъпилите нови обстоятелства не са довели до такива промени в обществено-политическия живот в Сирия, които да рефлектират пряко върху гражданите, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Към момента на постановяване на съдебното решение липсвали основания да се приеме, че в Сирия са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, водещи до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различните информационни източници не сочела към датата на постановяване на съдебния акт в Сирия да са били регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които да са били дискриминационни сами по себе си или да са се прилагали по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които да са били непропорционални или дискриминационни, да е бил налице отказ на съдебна защита, изразяващ се в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Освен това, чужденецът не бил изложил твърдения да е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е бил осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в Сирия. По отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, първоинстанционният съд е приел, че административният орган е извършил анализ на фактите за Сирийската арабска република, съдържащи се в представената в административното производство справка с вх. МД-02-200/08.04.2025 г., издадена от Дирекция Международна дейност при ДАБ, приемайки че били налице реалистични очаквания за затихване на конфликта в Сирия, макар и хуманитарната ситуация да оставала сложна. Административният орган е извел заключение, че за С. Д. М. не бил налице добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота му, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът е приел формираните от административния орган съображения за правилни и съответни на събраните по делото доказателства. Следва да се добави и, че С. Д. М. доброволно е напуснал Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер /неговата цел да получи закрила е всъщност да се събере със семейството си/, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. Посоченото, кореспондирало и с факта, че в протоколът от проведеното интервю е отразено, че чужденецът изрично заявил, че причината за напускане на страната му по произход била липсата на сигурност и лоши условия на живот. При преценката си относно наличието предпоставките по чл. 9 от ЗУБ първоинстанционният съд е отчел и факта, че търсещият закрила е дете. Изложил е, че принципът за висшия интерес на детето , установен в Конвенцията на ООН за закрила на детето, е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца. Този принцип е залегнал в актовете на ЕС по въпросите за убежището, а непридружените непълнолетни лица се разглеждат като уязвима група, нуждаеща се от засилени средства за защита и за гарантиране на правата. Констатирал е, че в административното производство в проведеното интервю са участвали както социален работник от дирекция Социално подпомагане , така и назначеният по чл. 25 ЗУБ адв. Лазов, чиито правомощия са изрично разписани в чл. 25, ал. 3 ЗУБ предвид спазване на принципа за осигуряване най-добрия интерес на детето. Съдът е приел, че в най-добър интерес на детето е то да бъде със своето семейство, а не да бъде използвано като инструмент за легалното напускане на членовете на това семейство на страната по произход. АС- Хасково е изложил, че при определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображенията, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. Констатирал е, че правата на С. Д. М. не са нарушени и по отношение на него като дете не се установява, че съществуват рискове за неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Спрямо неговите роднини в Сирия няма данни да са налице насилие и репресии, той би продължил да живее спокойно и да се развива там в семейна среда. Първостепенният съд е констатирал, че административният орган е обсъдил доказателствата, относими към изискванията да бъде защитен най-добрият интерес на детето, но съпоставени с приложимите за хуманитарен статут норми, като правилно е преценено, че не са налице предпоставките за предоставяне на молителя на такъв статут. Съблюдаването на най-добрия интерес на детето се изразява в система от специфични мерки, съпътстващи производството, и не би могло да се интерпретира като императив за предоставянето на закрила без оглед на изискванията по специалния закон. В случая, предвид липсата на релевантни основания, съдът не е открил обективни възпрепятстващи пречки за завръщане на сирийския гражданин в родината му. Направил е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Хасково е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни установявания на административния съд. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, както се твърди в касационната жалба. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател, и е изложил обосновани правни изводи в съответствие с материалния закон. Правилно и съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, които е анализирал последователно и подробно, съдът е приел, че не са налице фактическите основания, които са изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на С. Д. М.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В проведеното интервю същият не сочи причини от този тип за напускане на Сирия. Чужденецът не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Предвид изложеното следва да се приеме, че липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Правилни са изводите на административният съд и относно това, че липсват материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В съдържащите се по делото доказателства, не са налице данни за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай следва да бъде съобразено решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ от административния съд на бежанската история на С. Д. М. и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представената в административното производство справка на дирекция Международна дейност при ДАБ, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него със справки, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата като доказателство в касационното производство справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. относно актуалното положение в страната към 30.09.2025 г., в която е посочено, че според изчисленията на ВКБООН към 25.09.2025г., считано от 08.12.2024г. около 1 027 887 сирийски граждани са се завърнали в страната си, а към 26.09.2025 г. около 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Наред с всичко изложено, настоящата касационна инстанция отчита и факта, че самият С. Д. М. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Обстоятелството, че близките му продължават да живеят в Сирия, обосновава съждение за липса на притеснение у тях. Предвид това, обосновано първоинстанционният съдът е приел, че не може да се направи извод, за наличието на основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не на последно място, правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, относно това, че при постановяване на решението председателя на ДАБ е съобразен и принципът за висшия интерес на детето в съответствие и със ЗЗДет. Предвидените процесуални гаранции за установяване на този най-добър интерес в случая са спазени - в хода на административното производство е представени: социален доклад по реда на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, изготвен след проведена среща с непълнолетния. Осигурено е и присъствието на социален работник при провеждане на интервюто с лицето по реда на чл. 15, ал. 4, изр. второ ЗЗДт. В решението на председателя на ДАБ съответно са обсъдени всички факти и обстоятелства от личната история на кандидата и е направена обоснована преценката на неговия най-добър интерес, която правилно е възприета от първоинстанционния съд с подробно изложени в тази връзка мотиви. Правилно съставът на АС Хасково е съобразил, че при направените фактически установявания най-добрият интерес на детето е то да бъде отглеждано в семейната му среда в Сирия, където всъщност живее семейство му майка, брат и сестра. В Сирия, детето би било отглеждано в семейната си среда, в своята култура и религия и по начин, по който няма да бъде лишено от своята идентичност. В допълнение към горното, необходимо е да се подчертае, че най-добрият интерес на детето не е въведен като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, нито е условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС. Ето защо той не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да замени отсъствието, както в случая, на материалноправните предпоставки за предоставянето й. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 2589/18.03.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата на С. Д. М., непридружен непълнолетен, за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд - Хасково е постановил правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,