Решение № 4488 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4724/2020 г.

Решение № 4488 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4724/2020 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Б. от гр. София, против Решение № 224/13.01.2020 г., постановено по адм. дело № 1906/2019 г., по описа на Административен съд София - град, в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея против Столична община по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск за заплащане на обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди в размер на 19 984 лв. и за неимуществени вреди за размера над 1200 лв. до 5000 лв., причинени й в периода 2011 г. - 19.02.2019 г. от издадени незаконосъобразни удостоверения и скици по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ, оттеглени от СО - Район "Овча купел" и отменени с решения на СРС по гр. дело № 15278/2012 г., гр. дело № 45156/2012 г., гр. дело № 21324/2016 г., вместо такива със съдържание съгласно решение по адм. дело № 1014/2010 г. на АССГ. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и вместо него постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Столична община, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С цитираното решение в обжалваната му част Административен съд София - град е отхвърлил предявеният от С. Б. против Столична община по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск за заплащане на обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди в размер на 19 984 лв. и за неимуществени вреди за размера над 1200 лв. до 5000 лв., причинени й в периода 2011 г. - 19.02.2019 г. от издадени незаконосъобразни удостоверения и скици по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ, оттеглени от СО - Район "Овча купел" и отменени с решения на СРС по гр. дело № 15278/2012 г., гр. дело № 45156/2012 г., гр. дело № 21324/2016 г., вместо такива със съдържание съгласно решение по адм. дело № 1014/2010 г. на АССГ. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищцата и останалите наследници на Ц. М. все още не са собственици на имота, по отношение на който не е приключила реституционната процедура, поради което не се установява намаляване имуществото на С. Б., нито пропусната полза. поради което не са налице претърпени от нея вреди в размер на пазарната стойност на имота. По тези съображения съдът е отхвърлил предявеният иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди. По отношение на неимуществените вреди съдът с оглед доказателствата по делото и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е определил обезщетение в размер на 1200 лв. В останалата му част до пълния размер от 5000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Решението е правилно. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство ищцата не е доказала по безспорен и категоричен начин, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ и претендираните от нея имуществени вреди. Обосновано съдът е направил извод за неоснователност на исковата молба и не е уважил последната, като правните му изводи се подкрепят от доказателствата по делото. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Предявеният иск в настоящия случай е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от АПК за причинени имуществени вреди, причинени от издаването на незаконосъобразни актове от служителите на ответника, вместо скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ с посочена незастроена част от имот, съгласно решение № 1086/23.04.2010 г. по адм. дело № 1014/2010 г. на АССГ, които да послужат в производство по възстановяване на собствеността на тази част по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ на наследници на Ц. М., сред които и ищцата С. Б.. Правилно е приел съдът, че в случая реституционната процедура не е приключила и не е изключена възможността имота да бъде възстановен, поради което не се установява намаляване на имуществото на ищцата, нито пропусната полза. Не се установяват претърпени от ищцата вреди в размер на пазарната стойност на имота. Вредите в това производство подлежат на пълно доказване, а не се презумират. По отношение на претендираните неимуществени вреди, съдът е определил същите с оглед доказателствата по делото и при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300. 00 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение