Решение № 13546 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6574/2012 г.

Решение № 13546 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6574/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Севдалин Георгиев Табаков от гр. Силистра против решение № 3478 от 9.03.2012 г., постановено по адм. дело № 5664/2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Комисията за защита от дискриминацията, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Ответниците - Светлозар Асенов Толев и Ангел Димитров Ангелов не взимат становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Като разгледа по същество жалбата на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият петчленен състав на ВАС приема, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, АССГ е отхвърлил жалбата на Севдалин Георгиев Табаков от гр. Силистра срещу решение № 67/7.04.2011 г. на Комисията за защита от дискриминацията, с което: 1. е установено, че Светлозар Асенов Толев в качеството му на главен директор на Главна дирекция "Надзор на пазара" към Държавна агенция за метрологичен и технически контрол за периода 5.08.2007 г. до 12.12.2007 г. не е извършил дискриминация спрямо Севдалин Георгиев Табаков - младши инспектор в ГД "Надзор на пазара" и ГД "Метрологичен надзор" към Държавна агенция за метеорологичен и технически контрол по признак "лично положение"; 2. е установено, че Ангел Димитров Ангелов в качеството му на председател на Държавна агенция за метрологичен и технически контрол не е извършил дискриминация спрямо Севдалин Георгиев Табаков - младши инспектор в ГД "Надзор на пазара" и ГД "Метрологичен надзор" към Държавна агенция за метрологичен и технически контрол по признак "лично положение"; 3. е оставена без уважение жалбата на Севдалин Георгиев Табаков срещу Светлозар Асенов Толев и Ангел Димитров Ангелов за извършена срещу него дискриминация по признак "лично положение". Решаващият съд е приел, че неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр., тъй като фактическият състав на дискриминацията или тормоза включва на първо място белези на конкретното лице, които съответстват на някой от изчерпателно изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци, на второ място неблагоприятно третиране, респ. нежелано поведение, и (на трето място) причинна връзка между първото и второто - чл. 4, ал. 2 и 3 и чл. 5, във вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Не всяко неравно третиране представлява дискриминация или тормоз, а само това, което се основава на поне един от посочените признаци. Решаващият съд е приел, че касационният жалбоподател не е твърдял, нито е установено да е отговарял на такъв признак, който да го отличава от останалите лица, третирани по-благоприятно, затова не би могло да бъде установена причинна връзка между сочените в жалбата нарушения на трудовите задължения на работодателите му - спрямо него и признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Жалбоподателят не е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, на основата на признаците по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. Не се доказват факти, по смисъла на чл. 9 от ЗЗДискр, от страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация. Обжалваното решение е правилно. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по които Република България е страна. За да е осъществен състав на нарушение е необходимо установено различно третиране на лицето, което го поставя в по-неблагоприятно положение от други лица при сравними сходни обстоятелства, при наличието на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В случая производството пред административния орган е образувано по жалба вх. № 44-00-2325/12.07.2010 г. на Севдалин Георгиев Табаков с оплаквания за тормоз при упражняване правото му на труд по признак "лично положение", като основните описани нарушения се отнасят до трудовите задължения на работодателите му - Светлозар Асенов Толев в качеството му на главен директор на Главна дирекция "Надзор на пазара" към Държавна агенция за метрологичен и технически контрол за периода 5.08.2007 г. до 12.12.2007 г., както и Ангел Димитров Ангелов в качеството му на председател на Държавна агенция за метрологичен и технически контрол. Правилно първоинстанционният състав е приел, че не са налице признаците по чл. 4, ал. 2, ал. 3 от ЗЗДискр. спрямо жалбоподателя Севдалин Георгиев Табаков. Обоснован е изводът, че от доказателствата по преписката във връзка с твърденията на касатора не се налага безусловния извод за дискриминационно отношение спрямо него. Правилно първоинстанционният съд е приел, че Комисията за защита от дискриминация е събрала всички относими за произнасянето по жалбата доказателства. В този аспект назначаването със заповед № Н-34/17.04.2006 г. на длъжността - младши инспектор в ГД "Надзор на пазара" в РО "Благоевград", до завръщане на титуляра, и последвалото преназначение в ГД "Метрологичен надзор" в РО "Пловдив, както и отстраняването му от работа със Заповед № А-546/11.12.2007 г. на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител поради образувано досъдебно производство ЗМ № 1743/2007 г. по описа на ОДП-Силистра не обуславя директно дискриминационно отношение към жалбоподателя. Като е приел, че спрямо обжалваното решение не са налице отменителни основания по чл. 146 АПК съдът е постановил законосъобразен съдебен акт. Твърденията на жалбоподателя за проява на дискриминация, обективирани както в жалбата му до Комисията за защита от дискриминация, така и пред съда, не изпълват признаците на чл. 4, ал. 2 или 3 ЗЗДискр., нито пък последвалата Присъда № 25/10.04.2009 г. на Окръжен съд - Силистра, с която е жалбоподателят е осъден на осн. чл. 301, ал. 1, във вр. чл. 26 от НК, във вр. чл. 54 от НК на наказание "лишаване от свобода", чието изпълнение е отложена на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години, е релевантно обстоятелство за установяване на пряка или непряка дискриминация. Изложените в касационната жалба доводи, преповтарят вече заявени и обсъдени от решаващата инстанция оплаквания. Същите са анализирани в мотивите на оспореното решение и в този аспект преценката на решаващия съд за неоснователността им, изцяло се споделя от настоящия състав. Предвид на изложеното, обжалваното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответниците не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,