Решение № 15683 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11336/2009 г.

Решение № 15683 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11336/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр. чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Винаягомоортхи Тушиянтан, гражданин на Шри Ланка, против решение № 308/23.07.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, вследствие неправилно приложение на материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ответната страна - председателя на ДАБ чрез процесуалния си представител юрк. Станкова, подържа, че оспорваното решение е законосъобразно респ. подадената жалба неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и възраженията на страните намира, че жалбата е редовно подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 308/23.07.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Винаягамоортхи Тушиянтан е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), поради липсата на визираните в посочените разпоредби материалноправни предпоставки за уважаване на искането. В тази връзка от административният орган са изложени съображения, че не са налице доказателства установяващи наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. В противоречие с наведените от жалбоподателя твърдения, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително са изложени мотиви в подкрепа на направения краен извод за неоснователността на искането за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ. Отказът е постановен след като са обсъдени всички събрани и относими към искането на кандидата доказателства. При това обосновано е прието, че жалбоподателят е гражданин на Шри Ланка, влязъл нелегално в Република България на 11.10.2008 г., като причина за получаване на статут сочи, постоянните въстания, битки, отвличания и военни сблъсъци. При проведените интервюта, чужденецът твърди, че първоначално, като ученик, е бил обект на заплахи в периода от 1995 до 2005 г., отправени до него от различни въоръжени групи - първоначално неизвестна такава, а в последствие от групите LTTE и EPRLF, целящи привличането му към тяхната дейност и осъществени чрез изпращането на заплашителни писма по два три пъти на месец. Подържа се също така, че на 17.10.2005 г. е отвлечен от една от тези групи, представяла се за правителствена армия като задържането му е продължило до 15.04.2006 г. Освобождаването му е следствие от извършен бомбен атентат, което му е дало възможност да избяга от своите похитители. Бежанската история съдържа и твърдение за повторно отвличате на 15.06.2008 г. от групировката TMVP, като освобождаването му на 22.06.2008 г. е резултат от платен откуп. Със становище от 23.02.2009 г., изготвено от главен експерт в РПЦБ - София в ДАБ при МС е направено мотивирано предложение на Винаягамоортхи Тушиянтан да бъде отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа последното и след осъществена преценка на данните в административната преписка, включително обясненията на лицето, дадени при проведените с него интервюта и справки на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ на МС от 27.05.2008 г. и председателят на ДАБ при МС е постановил обжалвания акт, като правилно е приел, че за кандидата не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, тъй като заявените от него причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В случая по делото действително не са събрани доказателства, установяващи твърденията на жалбоподателя за наличието на предпоставките да му бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. Съгласно чл. 8 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна, или да се завърне в нея. По силата на чл. 9 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен, въоръжен конфликт. Поради това, че наличието на никоя от посочените по-горе предпоставки не е установено по отношение на жалбоподателя, административният орган обосновано е приел, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. Предвид изложеното оспореното решение е постановено при правилно приложение и на материалния закон, а жалбата, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение