Решение № 4917 от 13.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8213/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), действащ чрез пълномощника си Талева (служител с юридическо образование и правоспособност), против решение 5579 от 19.06.2024 г., постановено по административно дело 2970/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е изменена заповед за налагане на санкции РД-253С-173/29.04.2022 г. на управителя на НЗОК в частта й по т. 1 до т. 22 и е отменена същата в частта й по т.т. 23, 24, 25, 26, 27, 28, 30 и 31. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на лечебното заведение до първоинстанционния съд. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение в максимален размер, като в условията на евентуалност е направено възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът по касация - УМБАЛ Свети Георги ЕАД, ЕИК 115576405, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Пещерско шосе 66, действащ чрез пълномощника адвокат Владимирова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се потвърди, и претендира присъждане на направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на оспорения с нея съдебен акт, като предлага той да бъде отменен и да се отхвърли обжалването на заповедта за налагане на санкции в оспорената част. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспорената от лечебното заведение пред първоинстанционния съд част от процесната заповед от 29.04.2022 г., издадена от управителя на НЗОК на основание чл. 76, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 432, ал. 3, чл. 412, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 20202022 г. (НРД за МД за 20202022 г.), на УМБАЛ Св. Георги ЕАД гр. Пловдив, изпълнител на болнична медицинска помощ по договор с НЗОК, са наложени както следва: на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. по точки 1-19 - 19 санкции финансова неустойка в размер от по 500 лв. за нарушения на чл. 282 от НРД за МД за 2020-2022 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, изразяващи се в това, че протоколите за ултразвуково изследване, приложени в историите на заболяване на съответните пациенти, са подписани само от лекар-специализант и не са приподписани от лекар със специалност и/или от завеждащия клиника/отделение; на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. по точки 20-25 - 6 санкции финансова неустойка в размер от по 500 лв. за нарушения на чл. 295, т. 5 във връзка с чл. 294, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. и с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, изразяващи се в това, че в медицинската документация на здравноосигурените лица епикриза и последен декурзус, не е отразен извършен контрол на здравното състояние на пациента и медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение; на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. по точки 26, 27, 28, 30 и 31 - 5 санкции финансова неустойка в размер от по 200 лв. за нарушения на чл. 295, т. 5 във връзка с чл. 294, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. и с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, изразяващи се в това, че в медицинската документация на здравноосигурените лица епикриза и последен декурзус, не е отразен извършен контрол на здравното състояние на пациента и медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение. За да постанови подложеното на касация решение съдът е извършил съвкупна преценка на приетите по делото доказателства, въз основа на която е приел, че наложените за извършването на нарушенията по точки 1-22 от процесната заповед финансови неустойки са в максималния предвиден размер от 500 лв., но от съдържанието на оспорената заповед не може да се установи да е извършена преценка по задължителните критерии, визирани в чл. 413 от НРД за МД за 2020-2022 г. вид и тежест на констатираните нарушения, както и броя на случаите по тези нарушения и поредността на извършването им, поради което е редуцирал размера на наложените санкции до минимално установения такъв. Наложените финансови неустойки за извършването на посочените нарушения по точки 23-28, 30 и 31 от заповедта съдът е отменил, след като е установил, че административният орган не е изяснил релевантните за спора обстоятелства, понеже длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО не са изискали от УМБАЛ Свети Георги ЕАД конкретни документи по опис, не са определили срок за предоставянето им, а лечебното заведение не е отказало да предостави до приключване на проверката заверени с подпис и печат копия от необходимите за осъществяване на същата документи, които са били представени със становището по констативния протокол по реда на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО. Атакуваният съдебен акт е валиден и допустим. Решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваното решение е и правилно, като не страда от пороци, които биха обусловили отмяната му. Касаторовите възражения са неоснователни. Правилно административният съд е преценил, че санкциите за посочените нарушения в т. 1-22 от санкционната заповед следва да бъдат намалени до установения минимум, тъй като в заповедта на управителя на НЗОК липсват съществени мотиви относно налагането на неустойки за всяко едно от констатираните нарушения в максимален размер. Според предвиденото в приложимата разпоредба на чл. 413 от НРДМД 20202022 г., видът и размерът на санкцията следва да се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, съобразно критериите в тази норма, а именно в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броят на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с такова. В настоящия случай административният орган не е извършил такава преценка по отношение на извършените за първи път нарушения от такъв тип. Не е коментирано и обстоятелството, дали от цялостната проверка на болничното лечебно заведение се формира извод за системност на допуснатите нарушения за проверявания период или се касае до единични пропуски в обработването на медицинската документация от отделни лекари (в случая четирима специализанти) на фона на огромната по обем дейност на болницата. Бланкетното отразяване, че извършените нарушения от лечебното заведение са със завишена тежест, не обуславя налагане на санкции в максимален размер. Материално законосъобразен е и изводът на Пловдивския административен съд, че лечебното заведение не е извършило вменените му нарушения по точки 23-28, 30 и 31, което изключва правомощието на управителя на НЗОК да наложи санкции за извършването им. Макар че не са били изискани от контрольорите по надлежния ред, още в хода на административното производство лечебното заведение е представило епикризи и извадки от декурзуси по всяка една от разглежданите истории на заболяването, в които са вписани всички данни, в това число и извършеният контрол за здравното състояние на пациентите и медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение. Извън горното, консумирането на тези нарушения е било оспорено от УМБАЛ Свети Георги ЕАД по реда на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, като по случая е била сформирана арбитражна комисия, която поради паритет на гласовете не е могла да вземе решение. В случай като този административният орган по силата на чл. 432, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. е следвало да изложи самостоятелни мотиви, а не само да повтаря дословно констатациите, обективирани в протокола от проверката. Предвид гореизложеното тезата, формулирана в касационната жалба, не може да бъде кредитирана. По доводите на касатора Пловдивският административен съд се произнесъл подробно и аргументирано. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата съвкупна преценка на събраните доказателства. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. При споделяне напълно на мотивите на съда, към които касационният състав препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, проверяваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните касаторови искания акцесорната им претенция за присъждане на деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, също се явява неоснователна и не следва да се уважи. На свой ред, с оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените за настоящото съдебно производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Своевременно направеното от пълномощник на касатора възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатения от опонента му по делото адвокатски хонорар за осъществената защита в съдебното производство пред настоящия съд, се явява неоснователно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Предвид критериите, заложени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, дължимият размер не следва да се редуцира чрез намаляването му. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 и изреч. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение