Решение № 15012 от 4.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9361/2020 г.

Решение № 15012 от 4.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9361/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Моллов, със съдебен адрес в. гр. Хасково, жив. в [населено място], срещу решение № 354/10.07.2020 г. по адм. дело № 924/2019 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 3282 з -2136/16.07.2019 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция"(ГДГП) при Министерство на вътрешните работи. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на оспорената заповед, присъждане на всички разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на ГДГП, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е установил, че с оспорената заповед на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор В. Моллов - старши полицай (оператор на система за наблюдение) в "Мобилна гранична полицейска група" от Гранично полицейско управление - Ивайловград при Регионална дирекция "Гранична полиция" - Смолян, считано от датата на връчване на заповедта. Наказанието е наложено за това че на 15.02.2019 г. около 13 ч. в гр. Ивайловград Моллов управлявал лек автомобил след употреба на наркотично вещество - тетрахидроканабинол, което представлява неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т. 19, т. 28, б. "б" и е уронило престижа на МВР. АС е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа необходимите реквизити, издадена е при спазване на приложимите административно - процесуални правила, в съответствие с материалното право и целта на закона. Решението е правилно. Неоснователни са доводите за липса на индивидуализация на деянието по време и място - в заповедта освен населеното място и часът на деянието, е посочена дори улицата, по която е управлявано МПС, марката и регистрационния номер на МПС, собственикът му и видът на констатираното наркотично вещество. Индивидуализацията на деянието е пълна. Бланкетно е оплакването за неправилна преценка на АС относно спазването на сроковете по чл. 209 АПК. Заповедта е издадена преди изтичане на двегодишния срок от извършване на тежко нарушение на служебната дисциплина и по - малко от два месеца от откриване на нарушението от дисциплинарно - наказващия орган, което съгласно чл. 196, ал. 2 ЗМВР става с постъпване на материалите от дисциплинарното производство при дисциплинарно - наказващия орган. Експертното заключение на съдебно химико - токсикологичната експертиза по бързото производство е надлежно присъединено към дисциплинарното производство и предявено с материалите му, поради което и на основание чл. 39, ал. 1 АПК се счита надлежно събрано в административното производство и на основание чл. 171, ал. 1 АПК има сила и пред административния съд. В съответствие със заключението е изводът на съда, че резултатът от изследването на кръвта и урината кореспондира на употреба на наркотично вещество в период от време по - голям от 12 - 24 ч. от вземането на кръвната проба и/или прием на продукт (канабис, марихуана) с ниско съдържание на тетрахидроканабинол. Както и АС е посочил, Моллов не се е възползвал от възможността по чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта или употребата на наркотични вещества или техни аналози да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ, поради което възраженията му срещу експертното заключение са недоказани. Наименованието на химическото изследване, макар и несъобразено с термина в Наредбата (протокол), е съобразено с нормативните актове от по- висок ранг като например разпоредбата на чл. 144 НПК, който сочи кога се назначава експертиза. Касаторът невярно интерпретира мотивите на съда относно полевия тест, чийто резултати не са кредитирани от АС. АС е изложил и доводи, кои показания на свидетели в дисциплинарното производство доказват, че Моллов е управлявал МПС във времето и на мястото, посочено в заповедта. Употребеното преди това наркотично вещество, под чието въздействие е шофирал се доказва от цитираното експертно заключение. Обсъден е и начинът на шофиране на Моллов и възникналия скандал с пешеходец, които са станали повод за изследването с полеви тест и изпращането му за кръвна проба. Безспорно това деяние представлява нарушение на т. 28, б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, забраняващ управление на МПС от служител на МВР под въздействие на наркотично вещество. Налице е и уронване на престижа на МВР предвид широкия кръг от обществеността, запознат с факта на извършеното деяние от държавен служител в МВР и негативното отражение на този факт върху авторитета на МВР, както правилно е преценил и АС, поради което Моллов е осъществил от обективна и субективна страна състава на дисциплинарното нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Настоящият съдебен състав споделя и другите изложени от АС доводи относно квалификацията на деянието, наложеното наказание и целта на закона, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК същите не следва да се повтарят от настоящата инстанция. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ГДГП при МВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет ) лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,