Решение № 50 от 20.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5103/2021 г.

Решение № 50 от 20.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5103/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК. Образувано е по молба вх. № 302175/16.11.21 на М. К. Т. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 1453/18.11.16 по г. д. № 1181/16 на ОС Варна /недопуснато до касационен контрол с опр. № 60626/18.08.21 на ВКС, ІV ГО/. Сочи се, че са налице новооткрити обстоятелства, на които молителят не е могъл да се позове, тъй като са новосъздадени: Директива 2012/29/ЕС, Директива 2016/343/ЕС, ЗИД на ЗОДОВ /2019 ДВ бр. 94/30.11.19, ЗИД на ГПК /2017 ДВ бр. 86/27.10.17, реш. № 8/15.11.19 по к. д. № 4/19, опр. № 2/29.04.21 по к. д. № 6/21, реш. № 11/30.09.21 по к. д. № 7/21, реш. № 12/30.09.21 по к. д. № 10/21, реш. № 3/20 по к. д. № 5/19, реш. № 5/11.05.17 по к. д. № 12/16, реш. № 7/17.09.19 по к. д. № 7/19, реш. № 13/24.09.20 по к. д. № 5/20, реш. № 5/19.04.19 по к. д. № 12/19, реш. № 13/24.09.20 по к. д. № 5/20, реш. № 5/19.04.19 по к. д. № 12/19, реш. № 249/15.01.21 по г. д. № 4069/19, ІV ГО на ВКС, реш. № 71/6.04.20 по г. д. № 3804/19, ІV ГО, реш. № 72/21.04.20 по г. д. № 2377/19, ІV ГО, реш. № 5/12.06.17 по г. д. № 2844/16, ІІ ГО, реш. № 206/26. 03.. 19 по г. д. № 4762/17, ІІІ ГО, реш. № 348/8.01.18 по г. д. № 495/17, ІV ГО, реш. № 72/10.07.19 по т. д. № 549/16, І ТО, реш. № 226/8.12.16 по г. д. № 1349/16, ІІІ ГО - които са от значение за справедливото разрешаване на спора му. Моли се за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Ответната страна Народното събрание на Република България оспорва молбата; претендира юрисконсултско възнаграждение. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Отмяната по реда на чл. 303 ГПК е средство за защита, което може да се използва само срещу решения, чиято неправилност се дължи на изчерпателно посочените в разпоредбата причини. Поради това и обхвата на съдебния контрол в това самостоятелно извънинстанционно производство се изчерпва с преценка дали те са налице или не - респективно ВКС не би могъл в рамките на производството за отмяна да отмени атакувано решение на основания, различни от предвидените в чл. 303 - чл. 304 ГПК /т. е. да обхване всички порочни решения и всички техни пороци/. Молителят е изчерпал възможностите за инстанционен контрол във връзка с влязлото в сила решение, което атакува по реда на чл. 303 ГПК. Отмяната не е фаза, стадий на исковия процес, обжалване, и, при липса на предвидените в разпоредбата на чл. 303 ГПК основания за отмяна, несъгласието на молителя с решаващите изводи по съществото на спора на съответните инстанции, които е изчерпал, не би могло да обоснове отмяна на атакувания от него акт по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да станат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Под нови обстоятелства законът разбира факти от действителността, които имат значение на юридически или доказателствени факти спрямо спорното правоотношение. Фактите трябва да са нови – т. е. да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато е било висящо. Те трябва да са новооткрити /а не нововъзникнали/ - т. е. такива, които, ако са били известни, са могли да бъдат включени към делото, защото са съществували към деня на приключване на тези устни състезания, след които решението е влязло в сила; именно понеже не са били взети предвид, решението на съда е обективно неправилно. При така очертаните характеристики на новите факти и обстоятелства, визирани в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, става ясно, че цитираните директиви и решения, както с оглед естеството им, така и предвид датата на постановяването им /която, с изключение на първите три, следва 18.10.16/, не съставляват такъв "нов" факт, който да е съществувал към деня на приключване на устните състезания /на 18.10.16/, след които решението е влязло в сила /меродавният момент, към който силата на пресъдено нещо установява, че спорното право съществува или не съществува, е денят, когато е приключило съдебното дирене - арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 439, ал. 2 ГПК/. При това положение изброените по-горе директиви, тълкувателно решение на ВКС, решения на Конституционен съд и решения на състави на ВКС не представляват нови факти и обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, респективно твърдяното основание на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на решение № 1453/18.11.16 по г. д. № 1181/16 на ОС Варна ГПК не е налице. Предвид изложеното, поради липса на кумулативните предпоставки на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молбата за отмяна трябва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25а от Наредбата за заплащане на правната помощ на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 50 лв. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,