Решение № 121 от 15.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5321/2016 г.

Решение № 121 от 15.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5321/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е допуснато по жалбата на Д. В. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 187 от 10.06.2016 г. по в. гр. д. № 1117 по описа за 2016 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е потвърдено решение № 131 от 2.02.2016 г. по гр. д. № 2767/2015 г. на Районен съд Стара Загора, в частта, в която е отхвърлен иска му срещу [фирма] за сумата над 15 000 лв. до 35 000 лв., предявен като частичен от общ размер от 60 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука, настъпила на 15.11.2014 г., ведно със законната лихва, считано от посочената дата, като неоснователен и недоказан и са присъдени разноски. Искането на касатора е за отмяна на постановения акт в обжалваната част и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск. С определение № 350 от 28.04.2017 г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса: Длъжен ли е съдът да посочи всички относими обстоятелства и реално да ги съпостави с конкретните увреждания на пострадалия и настъпилите последици, като ги съобрази в цялост, оцени значението им за размера на вредите и длъжен ли е да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, формиращи съдържанието на понятието "справедливост"?, поради евентуално противоречие на въззивния акт с ППВС № 4 от 23.12.1968 г. В съдебно заседание страните не се явяват, но се представляват от процесуалните си представители, които съответно поддържат и оспорват касационната жалба, по която е допуснато касационно обжалване. Претендират направените разноски. Ответната страна представя и писмени бележки. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, по поставеният въпрос, намира следното: Съгласно единната и непротиворечива практика, установена с ППВС № 4 и доразвита впоследствие в множество решения, например № 149 от 2.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г., III г. о.; № 67 от 16.03.2012 г. по гр. д. № 1101/2011 г., III г. о.; № 136 от 1.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 г., III г. о.; № 407 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1237/2009 г., III г. о.; № 259 от 19.12.2014 г. по гр. д. № 1746/2014 г., III г. о., за да се определи размерът на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, следва да се извърши точна преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства - характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице, възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука, поради което съдът е длъжен да обсъди и съобрази всички доказателства, относими към правно-релевантните факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира, че в конкретният случай, оценявайки размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от процесната трудова злополука на 15 000 лв., въззивният съд не е преценил всички относими към спора факти и доказателства и не е оценил в изискуемата съвкупност тяхното значение и тежест за определяне на обективно справедлив размер. Съображенията са следните: С разпореждане № 160 от 24.11.2014 г. НОИ настъпилата на 15.11.2014 г., около 13 часа, на площадката за рязане на стомана /скрап/, злополука, при която едно парче от дебело стоманено колело пада и удря левия крак над глезена на Д. А., е определена като трудова. Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза пострадалият е получил многофрагментно счупване на лявата подбедрица в дисталната й част с охлузване и премачкване на кожата върху фрактурата. Независимо, че обичайният период на възстановяване при подобни травми е шест месеца, в конкретният случай "поради многото настъпили усложнения вследствие на травмата" /некротичен кожен участък, който е бил неколкократно отстраняван/, "възстановителния период е протекъл забавено". Кожната некроза е предизвикана от силния енергиен натиск към костта или от костта навън, премачкването на кръвоносните съдове, което затруднява кръвоснабдяването. Отстраняването й е по хирургичен път. Наложила се е и повторна операция за отстраняване на металната плака на тибията. Преди това - след подготовка, лабораторни изследвания, ренгенови изследвания и консултации, на 15.11.2014 г. е извършено оперативно лечение на левия крак, състоящо се в открито наместване на фрагментите на фрактурата и фиксация с метални плаки. "В резултат на това пострадалият е бил със затруднени движения, дълго продължаващи оттоци и се е придвижвал с помощни средства. Травмата е причинила временна нетрудоспособност за период от 10 месеца, продължаваща до момента"/т. е. до 12.10.2015 г., когато е изготвено заключението/. Към посоченият момент оздравителният процес не е бил завършен, пострадалият е продължавал да изпитва болка в травмирания крайник, не е могъл да стои продължително време прав, не е могъл да натоварва крайника си, придвижвал се е с патерици и е изпитвал болки при промяна на времето. Прогнозата на вещо лице е била за необходими още поне 2-3 месеца за възстановяване. Разпитана в качеството на свидетел, съпругата на пострадалия, която е с непосредствени впечатления, установява, че след злополуката болките на А. са били много силни. Изтърпял е две операции, след което заздравяването е било трудно и бавно. Около седем месеца е бил с патерици. Заявява, че не е "нормален човек", че се нуждае от помощ за да се обслужва. Кракът му се е подувал и обикновено го е държал върху табуретка. В продължение на година, тя е следвало да полага непосредствени грижи за него, което я е възпрепятствало да работи. През този период ищецът не е могъл да шофира, да полага никакъв труд, включително да извършва обичайната си работа в двора, имал е затруднения при осъществяване на ежедневните дейности. На основание чл. 172 ГПК, показанията на свидетелката Р., икономически директор на ответното дружество, съгласно които, през октомври 2015 г., А. е ходил без бастун, не се възприемат от настоящият съдебен състав, поради заинтересованост с оглед заеманото служебно положение и несъвпадане с останалите доказателства по делото. Имайки пред вид изложените факти, изводът на въззивния съд за основателност на иска по чл. 200 КТ е правилен - ответното дружество дължи заплащане на обезщетение за реално претърпените от ищеца неимуществени вреди. По спорният въпрос относно размера на същите, обаче неправилно е преценил, че "времето, през което Д. А. се е възстановявал след операцията на 17.09.2015 г., както и болките и страданията, които е изпитвал не са в пряк резултат от полученото на 15.11.2014 г. увреждане, поради което за този период не следва да бъде ангажирана отговорността на работодателя за обезщетяване неимуществени вреди". Този извод на въззивният съд, който е рефлектирал на решението му да прецени, че размерът на обезщетението от 15 000 лв. е правилно определен от първоинстанционния съд, не може да бъде споделен. По делото е безспорно установено - въз основа на горецитираното заключение на съдебно-медицинска експертиза и представените епикризи, че операцията на 17.09.2015 г. е за "отстраняване на имплантирани уреди от тибия и фибула"/вж. Епикриза от Клиника по ортопедия и травматология [населено място], на стр. 90/, т. е. без първоначалното поставяне /в резултат на настъпилата трудова злополука/ на плака за дигитална фрактура на тибия в МБАЛ "Проф. Ст. К." [населено място], нямаше да стигне и до необходимостта от премахването й, при втората интервенция на 17.09.2015 г. В този смисъл, всички претърпени болки и страдания, съпътстващи тази задължителна, последваща интервенция, следва да бъдат обезщетени по реда на чл. 200 КТ, като се присъди обезщетение и за изтърпените болки, психологически притеснения и безпокойство, неудобство, затруднения по време на престоя в болницата от 16.09. до 23.09.2015 г., в резултат на претърпяната операция под спинална анестезия и на съпътстващите манипулации, превръзки, лечение, както и тези, претърпени през последващият период на възстановяване, зарастване на раната и предприемане действия по раздвижване. Съобразявайки ги, както и като има пред вид гореописаните факти, свързани с вида и спецификата на причинената травма /конкретното счупване на лявата подбедрица е било многофрагментно, с охлузване и премачкване на кожата /, фактът че при шестмесечен обичаен период на възстановяване, в настоящият случай - на десетият месец, експертът изготвил заключението е заявил, че са необходими, по негова преценка, поне още 2- 3 месеца за възстановяване /т. е. възстановителният период е поне двоен на обичайния/, безспорното обстоятелство, че вследствие на травмата са настъпили усложнения, наложили неколкократно извършване на хирургически интервенции за отстраняване на некротични кожни участъци, претърпени са две операции /непосредствено след злополуката на 15.11.2014 г. и през следващата година на 17.09.2015 г./, временната нетрудоспособност на ищеца е продължила поне около година, през който период той се е движел само с помощни средства, раната е била постоянно с превръзки, имало е оттоци, болките са били постоянни, изцяло е бил променен начина му на живот, което е създало и затруднение на близките му /съпругата му не е могла да упражнява правото си на труд, защото е следвало да полага грижи за пострадалия/, обичайната домашна работа, с която той се е занимавал е следвало да се извършва от друг, настоящият съдебен състав намира, че следва да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. От тях следва да се приспадне полученото застрахователно обезщетение в размер на 2 700 лв., изплатено по банковата сметка на пострадалия от [фирма] на 28.07.2015 г. и да се присъди сумата от 22 300 лв. Следва да се отбележи, че присъдената сума е за установените като претърпените неимуществени вреди до 21.10.2015 г., /датата на приемане на заключението по изготвената медицинска експертиза, установяваща състоянието на пострадалия/. Постановеният въззивен акт следва да бъде отменен в частта, в която е потвърден първоинстанционния акт, с който искът е отхвърлен за разликата от 15 000 лв. до 22 300 лв. и вместо това постановен нов, с който иска бъде уважен в тази част. В останалата отхвърлителна част решението е правилно. С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение