Решение № 5441 от 7.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково, чрез главен юрисконсулт Т. Запрянова срещу решение 544/29.10.2021 г. по адм. дело 468/2021 г. по описа на Административен съд Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба М. Манолов, чрез адв. В. Челебиев излага доводи за нейната неоснователност. Претендира присъждането на разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С решение 544/29.10.2021 г. по адм. дело 468/2021 г., Административен съд Хасково е отменил по жалба на М. Манолов против решение 1012-26-163-1 от 21.04.2021 г., издадено на основание чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ от директора на ТП на НОИ Хасково с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане [номер]-2140-26-230/17.03.2021 г. на Ръководител на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Хасково, изпратил е преписката за ново произнасяне по заявление с вх. 2113-26-1964/19.11.2021 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО по тълкуване и прилагането на закона и са присъдени разноски. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че трудовия стаж, положен в изпълнение за отбиване на военна служба е действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО и лицето има право на пенсия по условията на посочената законова разпоредба. Установено е от първоинстанционният съд, че Манолов е отговарял на двете кумулативно изискуеми предпоставки за отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст по аргумент на чл. 68, ал. 3 от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че М. Манолов е подал заявление пред ТП на НОИ Хасково с вх. 26-1964/19.11.2020 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ПОСВ/. Било е издадено разпореждане [номер]-2140-26-230/17.03.2021 г. което след обсъждане на представените доказателства и изготвените справки по случая е била отказано отпускането на ПОСВ, като за периода на отбиване на редовна военна служба не е бил признат от административния орган като трудов стаж. От доказателствата е изяснено, че лицето е родено на 13.05.1954 г. като към 19.11.2020 г. е имал навършена възраст от 66 г., 06 м и 06 дни и осигурителен стаж за периода от 01.05.1971 г. до 02.02.1991 г. изчислен от трета категория труд 16 г, 06 м и 02 дни от които е прието, че е 14 г, 01 м и 13 дни действителен осигурителен стаж. Административния орган е констатирал, че на жалбоподателя не следва да му бъде отпусната пенсия при условията на чл. 68, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от КСО, тъй като не е отговарял на изискванията, нормативно заложени в текстовете на цитираните алинеи. За периода от 16.07.2019 г. до 08.06.2020 г. не е бил зачетен, тъй като не е бил удостоверен и не е отговарял на разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на КСО и нямало основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. Административния орган е приел, че периодът от 28.10.1973 г. до 01.11.1975 г. не е бил действителен стаж, защото представлява наборна служба. Счетено е, че лицето не е имал право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 3 към датата на заявлението поради липсата на кумулативно изискуемите предпоставки за отпускането му. Недоволен от резултата, М. Манолов е подал жалба до горестоящия административен орган, против разпореждането, а директорът на ТП на НОИ Хасково я е отхвърлил като неоснователна. Правилно първоинстанционният съд е очертал спорния по делото въпрос, който е свързан с обстоятелството дали на период, през който ответникът е отбивал военната си служба, следва да се зачита за осигурителен стаж по смисъла на чл. 9, ал. 7 КСО и попада ли в легалната законова дефиниция на понятието действителен стаж по § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Отбиването на наборна военна служба е било правно регламентирано задължение по силата на Закона за всеобщата военна служба (Обн ., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г. ). Съгласно чл. 1 и чл. 3 от този закон, военната служба е била задължителна за всички мъже, граждани на Народна Република България, които са били длъжни да отбият военната си служба в състава на въоръжените сили. С нормата на § 1, т. 12 (Нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) от ДР на КСО, законодателят е дал легална дефиниция на понятието действителен стаж. Съгласно него това е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО изрично е посочено, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, за който се внасят осигурителни вноски за фонд Пенсии за сметка на държавния бюджет. В този смисъл категорична е и нормата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж в относимата редакция, която признава за осигурителен стаж от трета категория времето на наборна военна служба, за която се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборна военна служба не може да бъде зачетено за действителен стаж е в противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.) изрично признава на служещите редовната военна служба във въоръжените сили от войнишкия състав, за действителна военна служба. Специалната разпоредба на чл. 9, ал. 7 КСО изисква внасяне на осигурителни вноски само за фонд Пенсии за сметка на държавния бюджет. Понятието действителна военна служба и понятието действителен осигурителен стаж не са идентични, но от анализа на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО се формира извод, че военната служба следва да бъде зачетена като действителен стаж. Допълнително първоинстанционният съд е изложил съображения, че относима към спора е и разпоредбата на чл. 81 от отменения ППЗП, съгласно която във всичките й редакции, вкл. и в процесния период, изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от ІІІ категория. След като стажът е положен при действието на цитирания текст, той следва да бъде признат с оглед нормата на §9, ал. 1 КСО, тъй като се касае за трудов стаж, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби. По изложените в тези мотиви съображения оспореното решение на първоинстанционния съд се възприема като правилно и поради липса на касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, претендираните от ответникът по делото разноски му се следват поради представения договор за правна защита и съдействие с 14/22.02.2022 г. като в него е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение,