Решение № 6643 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2491/2009 г.

Решение № 6643 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2491/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадената от кмета на Община Каварна касационна жалба срещу Решение № 195 от 15.12.08 г. на Административен съд - гр. Добрич, постановено по адм. д. № 488/08 г., с което е отменен Акт за установяване на публично общинско вземане № 34/18.06.08 г., издаден от кмета на Община Каварна, с който на "Топола Панорама Вю" ЕООД - гр. Варна е установено задължение за такса битови отпадъци за периода 01.01.06 г. - 31.12.06 г. в общ размер 3837.55 лв. и лихви за просрочие към 13.06.08 г. в размер на 992.52 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е взел предвид безспорно установените по делото факти, че процесният недвижим имот се намира в регулационните граници на с. Топола, общ. Каварна, за които са организирани и извършвани дейностите и услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Видът и начинът на ползване на имота не е основание за неплащане на съответните такси. Разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ в случая е неприложима. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди обжалваният акт и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Топола Панорама Вю" ЕООД - гр. Варна чрез процесуалния си представител адв. Иванов оспорва същата по съображения, изложени в писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Добрич е бил Акт за установяване на на публично общинско вземане № 34/18.06.08 г., издаден от кмета на Община Каварна, с който на "Топола Панорама Вю" ЕООД - гр. Варна е установено задължение за такса битови отпадъци за периода 01.01.06 г. - 31.12.06 г. в общ размер 3837.55 лв. и лихви за просрочие към 13.06.08 г. в размер на 992.52 лв., в т. ч. ТБО за събиране и извозване на битови отпадъци - 2625.69 лв. и лихва - 679.08 лв.; ТБО за депо - 1009.88 лв. и лихва - 261.19 лв. ; ТБО за поддържане чистотата на териториите, предназначени за обществено ползване - 201.98 лв. и лихва - 52.25 лв. За да отмени обжалвания акт, съдът е изложил следните съображения: Установено е от доказателствата по делото, че през 2006 г. процесният недвижим имот не е бил ограден, застроен или благоустроен и в него не са започнали действия, свързани със строителство. Следователно, в него не са пребивавали хора и не са генерирани битови отпадъци по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗМДТ. През същия този период от време не е имало осигурен достъп до имота чрез път. Това обстоятелство потвърждава тезата на жалбоподателя, че общината не е предоставяла услугите по сметоизвозване и обезвреждане на в депо на битови отпадъци в района, в който се намира имотът, отстоящ на около километър от селото. Фактът, че в самото село са се намирали най-близките контейнери за битови отпадъци, потвърден от свидетелката на ответника Христова, която работи в общината, не обосновава извод за предоставяне на услугите. Според чл. 15, ал. 1, т. 4 от Наредбата на общината, услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се изразява в почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии на населените места, предназначени за обществено ползване. Извършването на тази дейност по отношение на с. Топола не е посочено дори и в Заповед № 1572/28.10.05 г., с която кметът е определил вида на предоставяните услуги. От съдържанието на представените 12 протокола, подписани от представител на общината (възложител) и представител на "Титан-Чистота" ООД (изпълнител), се установяват по отношение на с. Топола само извършването на дейности по събиране и извозване на битови отпадъци. Касационната жалба е частично основателна. В чл. 62 (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) от ЗМДТ е предвидено, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Законът в ал. 2 на чл. 63 (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) изисква границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване да се определят със заповед на кмета на общината и да се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Според чл. 71, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ, не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Неправилно с оглед изричната разпоредба на чл. 71 от закона, в която е посочено кога не се събира такса, съдът е приел, че след като процесният недвижим имот не е бил ограден и облагороден и в него не се е извършвало строителство, т. е. не е бил обитаван от хора, генериращи битови отпадъци, това е достатъчно, за да се приеме, че таксата битови отпадъци не се дължи. От тълкуването на разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ следва изводът, че обстоятелството дали имотът се ползва или не, е без значение за дължимостта на таксата за битови отпадъци. Освен това, според чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, Общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 редът, по който лицата, неползващи услугите през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. В чл. 8, ал. 1 от Наредбата, приета от Общински съвет - Каварна, е посочено, че Общинският съвет е компетентният орган да освобождава изцяло или частично от заплащането на отделни такси. Не се спори, че дружеството "Топола Панорама Вю" ЕООД - гр. Варна не е поискало от Общинския съвет да бъде освободено от заплащането на съответните такси. В изпълнение изискванията на чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ размерът на таксата е определен за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване с решение на Общински съвет-Каварна от 24.01.06 г. Със Заповед № 1572/28.10.05 г. на кмета на Община Каварна на осн. чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ са определени границите на районите, в които е организирано сметоизвозване на територията на общината за 2006 г. Видно от същата, с. Топола попада във втори район, в който услугата се извършва. Представени са два договора, сключени между Община Каварна като възложител и "Титан-Чистота" ООД - гр. Търговище като изпълнител, за осъществяването на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, почистване на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци чрез депониране на сметището. Според Акт за публична общинска собственост № 1126/17.06.04 г., Община Каварна разполага със сметище с площ 10.075 дка (парцел 218 пл. № 000218) с посочените в акта граници. По делото са представени и 12 бр. протоколи, подипсани от изпълнителя и възложителя по договорите, с които са приети извършените работи. От същите е видно, че е осъществявано поддържане на чистотата в гр. Каварна (изброени са улиците); к-к "Икантълак"; СБА - с. Топола, н. Калиакра, с. Българево, Национален архиологичен комплекс "Яйла", буферна зона с. Камен бряг, както и сметоизвозване от Каварна, с. Топола и др. села. От приетата по делото СТЕ се установява, че процесният недвижим имот представлява ПИ 149051 и по влязъл в сила ПУП за него се предвижда жилищно строителство. Към момента на изготвянето на заключението достъпът до имота се осъществява по два пътя - единият новонастлан, а другият - през селото, който след края на селото продължава с настилка от чакъл. Според свидетелските показания, през 2006 г. пътят до имота е бил черен без настилка от чакъл. Св. Христова - началник отдел в общината потвърждава, че през 2006 г. най-близките съдове за отпадъци са били в селото, което отстои на около километър от имота на "Топола Панорама Вю" - ЕООД - гр. Варна. Тези нейни твърдения не се опровергават от показанията на управителя на "Титан - Чистота" - ООД, според които за комплекс "Калиакрия", намиращ се в съседен на процесния имот, чието строителство е започнало в края на 2006 г., е било направено искане за поставяне на контейнер и такъв е бил поставен. С оглед така представените доказателства, следва да се приеме за правилен изводът на съда, че не се установява общината да е извършвала през 2006 г. услугата по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в с. Топола с изключение на един обект, находящ се в селото - този на СБА. Установено е извършването на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване в с. Топола, както и наличието на депо за битови отпадъци. Не е налице условието на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, според което не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива, тъй като наличието на депо е доказано. Спорен в случая е въпросът дължи ли се таксата за сметосъбиране и сметоизвозване от собственика на ид. ч. от процесния недвижим имот, след като същият се намира в строителните граници на населеното място, независимо от това, че непосредствено до имота не е имало съдове за смет, а най-близките са били в самото село, отстоящо на около километър. Според настоящия съдебен състав относим към решаването на основния правен спор е фактът на извършването от общината на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване в района, в който се намира имотът. Вярно е, че в редица свои съдебни решения ВАС е приел, че след като е доказано извършването на тази услуга в населеното място и имотът се намира в строителните му граници, таксата се дължи. В конкретния случай обаче са налице доказателства за това, че макар и да се намира в строителните граници на населеното място, в района на самия имот не е имало разположени контейнери или каквито и да било съдове за събиране на битови отпадъци през процесния период от време. Както беше посочено по-горе, фактът, че най-близките такива са били разположени на около километър от този район, се потвърждава и от свидетелските показания на св. Христова - началник отдел в общината. Разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ предвижда, че не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината. По отношение на района, в който се намира процесният недвижим имот, не е установено осъществяването на тази услуга. С оглед на изложеното, според настоящия съдебен състав, решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, само в частта му, в която е отменен актът относно определеното на "Топола Панорама Вю" ЕООД - гр. Варна задължение за такса битови отпадъци за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения за 2006 г. в общ размер 1009.88 лв. и лихва - 261.19 лв. Поради това, в тази част и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, решението следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. В останалата част решението на АС-Добрич е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на жалбоподателя за първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от жалбата, които са в размер на 232.40 лв., а на ответника - юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата в размер на 116.26 лв. По компенсация ответникът ще следва да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 116.14 лв. За касационното производство касаторът не представя доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация представя доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. След като се вземе предвид фактът, че ответникът не е бил представляван в съдебното заседание от адвокат, както и с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, според настоящия съдебен състав на ВАС, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК възнаграждението следва да се намали до определения съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата размер, като се вземе предвид и разпоредбата на чл. 9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 265 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение