Решение № 11260 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5094/2016 г.

Решение № 11260 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5094/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба подадена от П. Б. М. с [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адв. С. С., против решение № 329/26.02.2016 г. постановено по адм. д. № 2583 по описа за 2014 на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт /РА/ № 201400913/24.07.2014 г. издаден от орган по приходите при ТД НАП [населено място], в частта потвърдена с Решение № 290/20.10.2014 г. на Директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП [населено място], с който са определени данъчни задължения по ЗДДС общо в размер на 11 340,34 лв. и лихви в размер на 3473,51 лв. Изложени са доводи за неправилност, незаконосъобразност на решението поради противоречие с материалния закон съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В пространно изложение, както в касационната жалба, така и в приложените писмени бележки се сочи, че РА страда от такива съществени пороци, които водят до неговата нищожност. Според касатора, не е спазена законовата форма както и липсата на мотиви към него. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се уважи жалбата срещу РА и се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място], не се представлява по делото. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазването на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: По основните оплаквания посочени в касационната жалба относно твърдяната нищожност на РА поради липса на установената от закона форма и поради липса на мотиви, настоящият състав на Върховен административен съд, след като се запозна със съдържанието на приложения по делото на стр. 10-20 от том 1- Ревизионен акт и със съдържанието на Ревизионния доклад /стр. 21 и сл./ счете, че направените оплаквания са неоснователни. Изискванията на които следва да отговоря ревизионния акт са посочени в нормата на чл. 120 ДОПК, озаглавен "Съдържание на ревизионния акт". РА е съставен в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Според ал. 1 от тази норма, т. 5 и 6, ревизионният акт следва да съдържа мотиви за издаването му и разпоредителна част, с която се определят правата, задълженията или отговорностите и начинът и срокът на изпълнението им. От приложения РА е видно, че същият притежава както фактически и правни основания за издаването му, така разпоредителна част за определяне на вида и размера на данъчните задължения. Основанията на приходния орган за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК са обсъдени подробно от първоинстанционния съд. Същият е изложил подробни мотиви защо приема, че тези констатации са логически обосновани на събраните в хода на ревизията доказателства и защо приема, че те не са опровергани от ангажираните от жалбоподателя доказателства. Изводите му в тази насока се споделят от настоящата съдебна инстанция. Наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 не се оспорва от жалбоподателя, който твърди, че при воденето на счетоводството му са допуснати груби грешки. Следователно, воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане с данъци. Констатациите на органа но приходите направени в РД и РА, се потвърждават и от заключението на вещото лице, по допуснатата и приета в хода на съдебното производство съдебно-икономическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице - неоспорено от страните, в счетоводните регистри на [фирма] има дублирани или двойно осчетоводени фактури: № 2483/29.04.2009 г. - с издател [фирма]; № 231/29.09.2010 г" и № 232/30.09.2010 г. - и двете с издател [фирма]; № 2000007642/16.07.2010 г. - с издател [фирма]. Отразена е също фактура, по която търговеца не е получател № 2000028307/25.09.2012 г. с издател [фирма] - Фактурата е с получател [фирма]. Фактура 45685/30.09.2009 г. с издател [фирма] е включена в дневник за покупките и справка-декларация по ЗДДС на [фирма] за период 1.09.2009 г. - 30.09.2009 г. Според данни предоставени от [фирма], дружеството не е издавало такава фактура с получател [фирма] и съответно тя не описва реално извършена сделка. От друга страна, протоколите за покупки от частни лица, са включени в справки-декларации в периодите им на издаване, но не са открити в счетоводството на търговеца и съответно не описват реални сделки. Правилно е изложеното от първоинстанционния съд, че при съставяне на ревизионен акт по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, съгласно правилото на чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното в производството по обжалване на акта. Установената презумпция е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от ревизираното лице, т. е. задължение на жалбоподателя е да представи достатъчни и убедителни доказателства, които да опровергаят фактите, приети за установени от ревизиращия орган. В хода на съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да доведат до изводи, различни от изложените от органа по приходите, напротив същите се потвърждават съгласно събраните по делото доказателства, както и от извършената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза. При така установените данни, правилно съдът е приел оспорения РА за законосъобразен и жалбата като неоснователна и недоказана, е отхвърлена. Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение